Р Е Ш Е Н И Е

№107 10.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Констатин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №83 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.И.Л. против Решение №1475 от 28.12.2016 г., постановено по АНД №2991/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К, №1353270, издадена от ОД на МВР с наложена на касатора глоба в размер на 150лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 и за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че на 12.09.2016г. в 15.02 часа на път І-5 км.213+4, разклон на село Ягода, община Мъглиж, управлява в посока Юг-север, при ограничение от 60км/ч, въведено с пътен знак „В-26”, разположен южно на 220м, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от 3 км. с МПС Рено Трафик, регистрационен номер СВ9240АМ, собственост на „ОМНИКАР РЕНТ”, чиито управител е Л..

За да потвърди електронния фиш РС Стара Загора е приел, че са изпълнени всички условия на чл.189 ал.4 от ЗДвП за неговото издаване, не са допуснати нарушения на ЗАНН, наказаното лице не е посочило водач, на когото е предоставен автомобила, а възраженията основани на ТР №1/16.02.2014г. на ВАС на РБ са неотносими, предвид настъпилите законодателни промени и уреждането на възможността за издаване на електронен фиш и за нарушения, установени посредством мобилни радарни системи. Обсъдени са и доказателствата за годността на конкретното техническо средство.

С касационната жалба са изложени подробни съображения против материалната законосъобразност на въззивното решение, които се свеждат до поддържане на тезата, че измененията на ЗДвП от ДВ бр.19/13.03.2015г. са съобразени с ТР№1/26.02.2014г. на ВАС на РБ, съгласно което установяването и заснемането на нарушение, може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. При използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, са неприложими разпоредбите на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП за предварително обозначаване на стационарните такива. Поради това и издаването на Електронен фиш е ограничено само в случаите, в които нарушението е установено посредством стационарно техническо средство по аргумент от чл.189 ал.4 от ЗДвП – задължително е отсъствието на контролен орган. На следващо място се твърди, че е нарушен чл.7 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., според която местата за контрол с АТС се обозначават с пътен знак Е24 и едновременно с това се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Твърди се, че мястото на контрол, не е било обозначено, чрез поставяне на съответния пътен знак, както изисква чл.7 ал.1 от Наредбата.

В електронния фиш е посочено физическото лице, което представлява дружеството , неговия постоянен адрес, както и ЕИК на юридическото лице, с което остава неясен субекта на административно наказателна отговорност. Освен това нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП във всички случаи следва да бъде част от правната квалификация на нарушението, когато собственик на МПС е юридическо лице, защото тази норма определя субекта на административно наказателната отговорност.

Касатора твърди и, че от внимателното разглеждане на ЕФ и от доказателствата по делото / без да сочи кои/ ще се установи, че процесното МПС не е собственост на „ОМНИКАР РЕНТ” ООД, а на „Райфайзен лизинг България” ООД.

И на последно място се възразява против годността на вещественото доказателство, изготвено посредстом техническото средство, тъй като снимката била в сиво-черни нюансиу от нея не може да се установи марката, модела, вида на автомобила и най-вече регистрационния му номер. При положение, че снимката е единственото доказателствено средство по аргумент от чл.189 ал.15 от ЗДвП, а конкретната е негодна, то се налага извод за липса на доказателства за извършеното нарушение.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се отмени електронния фиш. Вместо пледоария по същество в откритото съдебно заседание, касатора изпраща по пощата на 23.03.2017г., писмена защита в която развива доводи, че нормите на чл. 188 ал.2 и чл.189 ал.5 от ЗДвП не се отнасят за представителите на ЮЛ, които са ползватели на МПС, а не техни собственици, тъй като никъде не е изписана думата ползвател, а волята на законодателя е ясна и несъмнена. Отново се поддържа довод, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не е основание да се ангажира отговорността на лицето, представляващо собственика на МПС, а е необходимо изрично позоваване на чл.188 ал.2 от същия закон.

Ответника по касация ОД на МВР Стара Загора не се явява и не упражнява правото си на отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като е доказано нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДвП, а в ЕФ са вписани датата и мястото на неговото извършване. Наложената глоба е в предвидения от закона размер.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Въззивния съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон при потвърждаване на електронния фиш.

На първо място липсват доказателства по делото за твърдението, че автомобила не е собственост на „ОМНИКАР РЕНТ” ООД, поради което не следва да се обсъждат и възраженията, изложени в касационната жалба и в писмената защита относно неправилното определяне на субекта на административно наказателната отговорност. На следващо място, разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП определя лицето, което е субект на отговорността за всички административни нарушения на този закон, а не само за нарушенията, установени по реда на чл.189 ал.4 изречение първо. По аргумент от чл.189 ал.4 изречение второ от ЗДвП, електронния фиш трябва да съдържа означение на нарушените разпоредби. Това са онези норми, които обявяват за административно нарушение неизпълнението на правилата на Закона за движение по пътищата. В електронния фиш е необходимо и достатъчно да се впиши собственика, на когото е регистрирано МПС-во, като в настоящия случай не е въведен спор, че това не е „ОМНИКАР РЕНТ” ООД, за да може да се провери правилното определяне на субекта на отговорността по чл.188 ал.2 от ЗДвП. Необходимото съдържание на ЕФ е установено от законодателя с оглед пълното изясняване на обективната истина и упражняване на правото на защита, в случаите на установяване на нарушение по реда на чл. 189 ал.4 изречение първо от ЗДвП, поради което не намират опора в закона, въведените от касатора доводи за задължително посочване на общата за всички състави разпоредба на чл.188 ал.2 от ЗДвП. Не са основателни и възраженията против приложимостта на чл.189 ал.4 изречение първо от ЗДвП за случаите, в които нарушението е установено посредством мобилно АТС. Закона не поставя условие за издаване на ЕФ, само за онези нарушения, които са установени, чрез стационарни АТС. Изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася за съставянето и издаването на ЕФ, а не за установяване на нарушението. Последното се установява в момента на неговото извършване по аргумент от чл.189 ал.15 от ЗДвП, която норма поставя изискване към техните технически възможности на средствата, а именно да може да заснемат или записват датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила. Ако е налице годно веществено доказателство средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП е допустимо и съставянето на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител т.е. процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН от контролния орган в присъствие на нарушителя е изключена от специалната разпоредба на чл.189 ал.4 изречение първо от ЗДвП, въвеждаща друг ред – неприсъствен за отправяне на обвинение и налагане на наказание. Това е съществената разлика между реда по ЗАНН за издаване на НП и този по ЗДвП за издаване на електронен фиш, а именно неприсъствено административно наказателно производство, обусловено от липсата на субективен фактор при установяване на нарушението. Съставомерните факти са обективирани от веществените доказателствени средства, посочени в чл.189 ал.15 от ЗДвП, а не се извеждат от показанията на актосъставителя, свидетелите на нарушението, на съставянето на АУАН и твърденията на наказаното лице.

От протокола за използване на мобилната радарна система се установява и поставянето на преносим пътен знак Е24, със схема на мястото на поставяне, който официален документ не е оспорен, поради което и възражението за неспазване на чл.7 ал.1 от Наредбата също е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1475/28.12.2016г., постановено по АНД №2991/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.