Р Е Ш Е Н И Е

№109 10.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Констатин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №85 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора против Решение №510 от 30.12.2016 г., постановено по АНД №1487/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ №16-0284-001387/19.08.2016г. издадено от Началник РУ Казанлък с наложена на С.Н.А. глоба в размер на 200лв. на основание чл. 178д от ЗДвП за нарушение на чл. 98 ал.2 т.4 от същия закон, за това че на 31.07.2016г. около 10ч. в град Павел Баня, ул. „Освобождение” до №17 в посока изток-запад управлява МПС – лек, „БМВ”316И с рег. №РВ1871СВ, като водача спира и престоява на място определено с пътен знак и пътна маркировка за хора с трайни увреждания, без да представя карта за хора с трайни увреждания.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че при налагане на административното наказание е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не е посочено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и в НП е вписано, че водачът едновременно управлява МПС, паркира, спира и престоява, с което е отправено противоречиво фактическо обвинение, отричащо правото на защита на нарушителя и поставящо съда в невъзможност да установи съставомерните факти. В НП и в АУАН не е конкретизирано за какви пътен знак и маркировка става въпрос и къде се намират те. Не е посочено конкретното паркомясто, което води и до липса на място на нарушението. Липсват изготвени по реда и в хода на административно наказателното производство веществени доказателствени средства / фотоалбум със снимки/, които да установят и докажат нарушението, а от събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се установява по категоричен начин извършването на нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя не се установява по несъмнен начин мястото, че на което е паркирал водача на МПС-во е обозначено с пътен знак Д21 „Инвалид”. Напълно възможно е и маркировката, сочеща мястото предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания да е била изтрита. Няма доказателства, че знакът е бил поставен в съответствие с чл.55 ал.10 от ППЗДвП. Въз основа на установената липса на доказателства, установяващи без съмнение извършването на вмененото нарушение и допуснатото съществено нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съдът е отменил наказателното постановление.

С касационната жалба се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в неспазване на принципа на чл.14 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно съдът е бил длъжен да вземе всички мерки за установяване на обективната истина, а вместо това е формирал вътрешното си убеждение по фактите въз основа на предположения - касационно основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.

От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответника по касация С.Н.А. не се явява и не упражнява правото си на отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, както и доказателства за мястото на неговото осъществяване, не е представена справка за паркоместата в зоната, където е проверен автомобила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на съдпроизводствените правила, състоящо се в неизпълнение на задължението му по чл.13 от НПК за служебно събиране на доказателства с цел пълно разкриване на обективната истина, тъй като законосъобразността на наказателното постановление се състои в проверка на фактите, отправени като фактическо обвинение. Последното от своя страна трябва да е пълно като включва всички елементи от състава на посочената административно наказателна разпоредба. За да е възможно изпълнението на чл.13 от НПК е необходимо да бъдат посочени и всички не съставомерни факти, представляващи обстоятелства по извършване на нарушението, защото те конкретизират деянието спрямо времето и пространството и определят тежестта на случая. Върху АНО тежи задължението да опише пълно и ясно фактите, представляващи административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Съда не може да отстрани, чрез изпълнение на задължението по чл.13 от НПК, допуснатото в хода на производството по ЗАНН нарушение спрямо правото на защита. В настоящия случай в НП е вписано, че водача управлява в посока запад-изток по ул. „Освобождение” до №17 лек автомобил като спира и престоява на място определено с пътен знак и пътна маркировка за хора с трайни увреждания, без за има право да го ползва, нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, който гласи: паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Този текст е цитиран текстово и в НП. Фактическото обвинение обаче не е за паркиране, а за престой, който по аргумент от чл.98 ал.1 вр. с ал.2 от ЗДвП не е забранен на място, определено за хора с увреждания. Местата, на които престоя е забранен са описани в чл.98 ал.1 от ЗДвП, а закона не може да се тълкува разширително. Съответно административно наказателната разпоредба на чл.178Д е конкретна като предвижда наказание за лице, което без да има това право паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Нарушаване на правилата за престой / място, начин и поведение на водача/ са предмет на няколко административно наказателни разпоредби в зависимост от вида на задължението, което не е изпълнено, като за конкретния случай е предвидено наказание с разпоредбата на чл. 183 ал.2 т.1 предл. първо от ЗДвП –наказва се с глоба водач, който неправилно престоява. Съответно с разпоредбите на чл. 180 ал.1 т.1 предл. второ, чл.181 т.5 предл. първо, 183 ал.4 т.8 и т.9 от ЗДвП са предвидени наказания за нарушаване на правилата за престой, при което е създадена опасност за движението, за престой, при който не е спрян, за неправилно престояване в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен транспорт на пътници или кръстовище, за престояване като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението. От този преглед на административно наказателните разпоредби с предмет нарушаване правилата за престой следва категоричния извод, че в настоящия случай действително е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като правната квалификация на деянието противоречи на фактическото обвинение. Нарушаването на правилата за престой не е част от съставомерния състав на чл.178д от ЗДвП. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, РС Казанлък е постановил решение, което съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №510/30.12.2016г., постановено по АНД №1487/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.