Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 20.04.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 86 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 34 от 26.01.2017г., постановено по АНД № 1628/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 4177/02.12.2013 г., издадено от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция” гр.Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е допустимо издаването на наказателно постановление и при наличие на нередовност в съставения АУАН, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В процесния случай тези обстоятелства били установени безспорно, поради което съществуващата неточност във фактическото обвинение, повдигнато с АУАН, била преодоляна с извършеното в обстоятелствената част на издаденото НП описание на действително извършеното нарушение – управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. С така наведените доводи е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – И.П.Т., не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.П.Т. срещу Наказателно постановление № 4177/02.12.2013г. на Началник група при ОД на МВР Стара Загора, сектор ПП гр.Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4177 от 19.11.2013г., на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.11.2013г. в 20.40 часа по път II-55 в с. Пчелиново, общ. Гурково, в посока север, И.П.Т. е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” рег. № ВТ 7915 ВС, с изтекъл срок на валидност на СУМПС – 21.05.2013г.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че е налице противоречие между описанието на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, определено от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В мотивите към решението са изложени и съображения за неправилна административнонаказателна квалификация на деянието, което също е прието от съда като основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че в случая липсва изискуемото се съответствие между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставения АУАН и произнасянето на наказващия орган по него с издаването на наказателното постановление. От съдържанието на Акт за установяване на административно нарушение № 4177/ 19.11.2013г. и фактическото описание на нарушението е видно, че предявеното със съставения АУАН обвинение на И.Т. е за това, че лицето управлява лек автомобил Форд Фиеста с рег.№ ВТ7915ВС, собственост на юридическо лице, като „водачът е лишен от правото да управлява МПС.- не притежава СУМПС – справка в ОДМВР-Стара Загора.Т. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност до 21.05.2013г, което при направената справка е обявено за изземване”. При тази фактическа формулировка на обвинението не може еднозначно да се установи, какво точно нарушение е вменено на санкционираното лице – за управление от лице, което е лишено от право да управлява МПС, т.е. от неправоспособен водач в нарушение на изискването по чл.150 от ЗДвП или за управление на МПС без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС /т.е. за нарушение на чл.150а от ЗДвП/. Липсата на точно и конкретно формулиране и конкретизация на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП. Очевидно е и че направеното описание на нарушението в наказателното постановление не кореспондира с това от АУАН, като различията следва да бъдат определени като съществени такива, доколкото имат за последица предявяването с наказателното постановление на ново /от гл. т. на посочените в АУАН фактически констатации/ обвинение.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и неспазването им несъмнено накърнява правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Ето защо допуснатото процесуално нарушение представлява съществено такова и е основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както правилно е приел Казанлъшкият районен съд.

На следващо място е необходимо да се каже, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква и пълно съответствие между описаното в него деяние, вменено като извършено от санкционираното лице и посочените като нарушени правни норми, като описаното деяние следва да се подведе под конкретна нормативна разпоредба, съдържаща състав на административно нарушение. В случая обстоятелствената част на наказателното постановление не сочи на извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, а на такова по чл.150а от същия закон, с което се осъществява състава на административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП. Несъответствието между описаното деяние и посочената като нарушена законова разпоредба не може да се разглежда като техническа, а представлява правна грешка, доколкото е относима към правната квалификация на деянието. Без значение е дали нарушената законова разпоредба, която е задължителен реквизит от съдържанието на НП по см. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението от фактическа страна или от индицията, че лицето е разбрало в какво се изразява административното обвинение и за какво нарушение му е наложена санкцията. Неспазването на императивните законови изисквания за индивидуализация на извършеното нарушение, както от фактическа, така и от правна страна, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 26.01.2017г., постановено по АНД № 1628/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.