Р Е
Ш Е Н
И Е
№162
11.05.2017г.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети парил две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: С.Х.
и с
участието на прокурора: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 95 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Стойчо
Недков Крачолов – Началник на РУП – Казанлък против Решение №487/16.12.2016г.
по а.н.д №1385 по описа на Районен съд Казанлък,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) №15-0284-002365 от 18.02.2016г,
издадено от Началник на РУ на МВР - Казанлък. С жалбата се претендира отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Жалбоподателят
не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване
на решението в нарушение на материалния закон. Сочи се, че изхождайки от
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН може да се направи извода, че препис от
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) се връчва единствено
при предявяването на акта за подпис на нарушителя и след подписването му от
него, но не й при отказа му да го подпише. Обосновава, че в случай на отказ на
нарушителя да подпише АУАН е предвиден специален ред за оформянето му в чл.43,
ал.2 от ЗАНН, при спазването на който АУАН се счита за предявен на нарушителя. Заявява
се, че в разглеждания случай АУАН е предявен на нарушителя от актосъставителя и
същият е отказал да го подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел, като
след отказа да подпише акта, за актосъставителя не е налице задължение за
връчването му отново, с оглед изрично посоченото в разпоредбата на чл.43, ал.5
от ЗАНН, че при подписването на акта, препис от него се връчва на нарушителя. Твърди
се, че след като АУАН е предявен на нарушителя и последния сам се е поставил в
положение да не получи препис от него, това не води до нарушаване правото му на
защита и не съставлява съществено процесуално нарушение. Моли се съда да отмени
решението на Районен съд – Казанлък.
Ответникът
по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Сочи, че
при издаване на процесното НП не е налице твърдяното нарушение на чл.43, ал.5
ЗАНН. Заявява, че в случая нарушителя е отказал на първо място проверка, а след
това и да подпише акта. Предвид на което счита, че ако се приеме, че
актосъставителя е длъжен да връчи препис, то в случай, че нарушителя откаже да
го приеме, в АУАН няма графа, в която това да бъде отразено. Моли съда да
отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Г.Т. ***5 от 18.02.2016г,
издадено от Началник РУП - Казанлък, с което въз основа на АУАН №15-0284-001365/08.11.2015г.
на Пондев са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 2000
лева на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
„глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1, 2 от ЗДвП и
„глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че Г.Т. Пондев на 07.11.2015г. в 23:15 часа в
с.Елхово, общ.Николаево на центъра в посока север-юг управлява собствено МПС –
лек автомобил марка „Рено-Лагуна” с рег.№СТ 4063 ВР, като отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Издаден е талон за медицинско изследване
бл.№0439262/07.11.2015г., който нарушителя отказва да получи и подпише,
установено с подпис на св.Г. Петков Джагалов. Авторът на деянието не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както й
свидетелство за регистрация на МПС – част II за управляваното ПС. С първото от деянията се сочи за
нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, с второто – разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а с третото – разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е потвърдил отменил
наказателното постановление като законосъобразно. Прието е, че е нарушена
процедурата по съставяне на АУАН и по-конкретно на чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Обосновано е, че в чл.43 от ЗАНН са описани задълженията на актосъставителя,
които са следните – да предяви акта за нарушение на нарушителя, да се запознае
той със съдържанието му и да го подпише, като отказът на нарушителя да подпише
акта се установява с подписа на един свидетел. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта, на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
връчване. Прието е също, че от събраните по делото гласни доказателства и
удостоверяванията в самия акт става ясно, че контролния орган не е връчил препис
от акта за нарушение на нарушителя, а правото да се запознае със съдържанието
на АУАН и да се връчи препис от него са две самостоятелни права, които са
абсолютна предпоставка за законосъобразно на образуваното
административно-наказателно производство, а неспазването им води до ограничава
на правото на защита на нарушителя. По така изложените в решението мотиви е
обоснован извод за незаконосъобразност на НП.
Решението
на Районен съд Казанлък съд е правилно.
В ЗАНН
е установена система от правнорегламентирани предписания към актосъставителя,
изпълнението на които води до създаване на необходимите и възможни гаранции за
пълноценно участие на нарушителя в тази фаза на производството. Част от тях са
абсолютно задължителни правила, нарушението на които неминуемо обуславя
упражняването на правомощията на наказващия орган по чл.52, ал.2 от ЗАНН или на
съда по чл.63, ал.1, пр.3 същия закон. Към тези правила се отнасят:
предявяването на акта на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го
подпише по реда на чл.43, ал.1; връчване на препис от акта на нарушителя срещу
разписка по реда на чл.43, ал.5; надлежно удостоверяване на нарушителя да му
бъде предявен или връчен актът с подпис на свидетел по реда на чл.43, ал.2
ЗАНН. От своя страна лицето, посочено в акта като нарушител в тази фаза на
производството разполага със следните процесуални права, производни на правото
му на защита, чието ефективно упражняване актосъставителят е длъжен да
обезпечи: да се запознае със съдържанието на съставения акт по реда на чл.43,
ал.1 ЗАНН; да прецени дали да подпише съставения акт, след като му бъде
предявен, или откаже да стори това, като отказът му следва да бъде удостоверен
с подписа на един свидетел; да прецени дали да получи препис от съставения акт,
или да откаже да стори това; да депозира писмени възражения и др. Всяко от
посочените процесуални права са абсолютна предпоставка за законосъобразно
проведено административнонаказателно производство.
В
разглеждания случай безспорно е установено в производството пред въззивния съд,
че контролния орган не е връчил препис от акта за нарушение на нарушителя, като
разпитания пред районния съд свидетел по акта пояснява, че по принцип, ако
нарушителя откаже да подпише АУАН, копие от него не му се връчва. Получаването
на препис от АУАН обаче дава възможност на нарушителя да се запознае с
повдигнатото административнонаказателно обвинение и да реализира правото си на
защита в пълен обем, в това число да прави възражение по АУАН. Съгласно т.11 от
Постановление №10 от 28.10.1973г. на Пленума на ВС нарушаването на чл.43, ал.3
от ЗАНН при предявяване на акта да се връчи препис на нарушителя е съществено,
защото това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на
нарушителя. Поради обстоятелството, че административнонаказващия орган по реда
на чл.53 от ЗАНН не е установил невръчването на препис от АУАН на дееца, е
издал един незаконосъобразен санкционен акт. Предвид на това правилно въззивния
съд е осъществил правомощията си по чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН и го е отменил,
поради допуснати съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила.
Констатираното от районния съд съществено процесуално нарушение е
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо произнасяне по същество на спора.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/16.12.2016г. по а.н.д.№ 1385/2016г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.