Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

153                                                19.05.2017 г.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

                                                                             Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове:  ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ   

 

 

при секретаря М.П.        

и с участието на прокурор Р.А.

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 96 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Стара Загора против Решение № 479 от 13.12.2016г., постановено по АНД № 1459 по описа за 2016г на Районен съд Казанлък, с което е отменено  Наказателно постановление /НП/ № АП-НП-1/ 06.10.2016г. на Областния управител на Област Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения че е постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето и връчването на АУАН, както че не е установено авторството на деянието, вменено на М.С.Т., като твърди, че този извод не почива на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Отправя искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

 

Ответникът по касация  – М.С.Т., чрез пълномощника си по делото адв.Андреева, заема становище за неоснователността на жалбата. Поддържа, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.    

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на М.С.Т. против Наказателно постановление № АП-НП-1/ 06.10.2016г. на Областния управител на Област Стара Загора, с което на основание чл.38, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв., за нарушение на същата законова разпоредба. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.04.2016г. М.С.Т. е унищожил траен знак за означаване на границите на имот № 101087 по КВС в землището на гр.Крън, общ.Казанлък, собственост на Дойчина Генчева Желязкова.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания за съставяне на АУАН и неговото връчване, както и поради материална незаконосъобразност на същото. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и установената по делото фактическа обстановка съдът е направил и извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването от М.Т. на вмененото  му административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСПЗЗ. 

Решението на районен съд Казанлък е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него съображения.

Основателно се явява релевираното от касатора възражение, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Въз основа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема, че действително, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, Акт за установяване на административно нарушение № 2 от 02.09.2016г., е бил съставен в отсъствието на М.С.т.. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя /извън  хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/, не представлява обаче съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания обаче е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането му би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административно-наказателното производство. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя в случая не представлява нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице – това право не е накърнено доколкото в хода на производството съставения АУАН е бил надлежно връчен и санкционираното лице не е било лишено от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др.

Споделят се обаче изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението и за допуснати съществени нарушения по установяване на нарушението. С АУАН № 2/ 02.09.2016г. и издаденото въз основа на него НП е отправено обвинение за унищожаване на траен знак като форма на осъществяване на изпълнителното деяние по чл.38, ал.1 от ЗСПЗЗ, но без да са взети предвид представените по административно-наказателната преписка доказателства за следните обстоятелства, имащи значение за случая: лицето, което е подало сигнала посочва знак, обозначаващ трасировъчна точка №7341, който според него е преместен от наказаното лице и съпругата  му, като счита че изваждането му от мястото, на което е бил поставен е акт и на неговото унищожение. В протокол от 14.01.2013г. за трасиране на имот, съставен от фирма „СКГ-Илиян Тодоров”/лист 11 от въззивното дело/ е посочено, че поради отказ за достъп до т.7379 от собственика на съседния имот №101088 точката не е трасирана на точното й място. От трасировъчен карнет към протокола се вижда, че т.7379 и т. 7341, за която съобщава лицето, подало сигнала за извършване на нарушението, очертават източната имотна граница на имот с кадастрален № 101087 и е следвало да бъдат поставени една над друга в посока север-юг. Тези факти не са взети предвид при налагане на административното наказание, което е довело и до неизясняване на съществуването на елементите от фактическия състав на приложената разпоредба на чл.38 ал.1 от ЗСПЗЗ, състоящо се в непосочване на знака, който е унищожен. От друга страна твърдението на наказаното лице, че е преместило, а не унищожило трасировъчен знак, както и удостовереното от фирмата-изпълнител не точно поставяне на знак 7379, сочи на извод, че обвинението не е безспорно доказано. От друга страна непосочването в АУАН и в НП на унищожения знак води до липса на пълно описание на съставомерните факти, което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Смисълът на императивното изискване на тази законова разпоредба е не да се възпроизведе текстовото съдържание на нарушената правна норма при описанието на нарушението, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно поведение и за индивидуализация на административното нарушение. В случая непълнотата в описанието касае обстоятелства, свързани със съставомерни елементи на деянието и с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Допуснатите формални нарушения на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и представляват абсолютно основание за неговата отмяна. 

С оглед на изложените съображения съдът намира че касационната жалба е неоснователна, не са налице твърдяните касационни основания по чл. 348 ал.2 т.1 и 2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо  и правилно, следва да бъде оставено в сила.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд:

 

Р    Е    Ш    И :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479 от 13.12.2016г., постановено по АНД № 1459 по описа за 2016г на Районен съд Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                                        2.