Р Е
Ш Е Н
И Е
№165
11.05.2017г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: С.Х.
и с
участието на прокурора: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 101 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на инж.Петър Иванов Заяков - Директор на РДГ Стара Загора, против
Решение №41 по а.н.д №3669/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление №339 от 14.10.2016г. на Директор на РДГ
Стара Загора. Жалбоподателят не сочи
изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на
решението в нарушение на материалния закон. С жалбата се претендира, че
е неправилен извода на съда, че собственичката на дружеството и на двете
товарни превозни средства, след като е осигурила монтирането на GPS устройствата, както се
изисква по закон, оттам насетне може и да не съзнава обективните признаци на
извършеното нарушение по Закона за горите (ЗГ) и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Обосновава се, че собственичката е изпълнила
задължение по Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии за
снабдяване на проследяващи устройства на товарните МПС, но това не е
достатъчно, тъй като непрекъснатото им функциониране е абсолютно нейно
задължение. Заявява се, че договорните отношения между дружеството и „GPS България“ АД не е оправдание
за неупражнен контрол върху товарните превозни средства, с които ежедневно се
превозва дървесина и неспазване на нормативната уредба. Не се споделя правния
извод на РС – Стара Загора, че незнанието оправдава нарушителя. Сочи се, че
напълно изчерпателно са описани всички необходими обстоятелства, свързани със
състава на административното нарушение както в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), така и в наказателното постановление (НП), и
административно наказващия орган правилно е цитирал нарушената законова разпоредба
– чл.14б, ал.3 от Наредба №1/2012г., както и чл.148, ал.12 от ЗГ. Обосновава
се, че лицето-собственик на дружеството е правосубектен носител на
административно-наказателна отговорност по чл.257, ал.1 от ЗГ и в случая не
липсва субективен елемент вина. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени въззивното решение на Районен съд Стара Загора.
Ответникът
по касация Е.С.К., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.Младенов, излага съображения, че изводите на РС – Стара Загора за
несанируеми празноти в административнонаказателното производство и издадените в
хода му актове е правилен. Сочи, че е правилен и извода на съда за липса на
вина на К.. Моли съда да потвърди решението на въззивния съд. Претендира направените
по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Е.С.К., в качеството й
на управител на „СИ ЕМ СИ Форест“ ЕООД Стара Загора против Наказателно
постановление № 339/14.10.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите
Стара Загора, с което въз основа на АУАН №339/29.09.2016г. на Е.С.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Е.С.К. в
качеството си на собственик на „Си Ем Си Форест“ Стара Загора не е осигурила
непрекъснато функциониране на GPS устройството
на товарно превозно средство – товарен автомобил „Зил 131“ с рег.№СТ 0659 ВА. С
МПС „Зил 131“ с рег.№СТ 0659 ВА е експедирана дървесина от ТП „ДГС“ Стара
Загора, с 29 броя превозни билети. Нарушението е извършено в периода
22.08.2016г. – 05.09.2016г. и открито на 26.09.2016г. в 13:00 часа.
Експедираната дървесина е от землището на с.Сладък кладенец, с.Казанка,
с.Лозен, с.Оряховица, с.Дълбоки, общ.Стара Загора. С посоченото деяние се сочи
за нарушена разпоредбата на чл.14б, ал.3 от Наредба №1/2012г. за контрола и
опазването на горските територии, вр. чл.148, ал.12 от ЗГ.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно
постановление като незаконосъобразно. В хода на съдебното производство са
събрани гласни доказателства, от които се установило, че процесният автомобил е
снабден с GPS устройство,
което обаче се е оказало, че не подава необходимата информация, като видно от
приемно-предавателен протокол от 17.09.2017г. непосредствено след установяване
на техническия проблем и установяване на нарушението устройството е
отремонтирано. С оглед на това е прието, че към момента на претендираното
нарушение санкционираното лице не е знаело, че монтираното GPS устройство на товарния
автомобил не подава необходимата информация. Предвид на това е направен извода,
че К. не е знаела и съзнавала обективните признаци от състава на
административното нарушение /непрекъснато функциониране на устройството/, което
на основание чл.84, вр. чл.14, ал.1 от НК изключва умисъла и води до отпадане
на административнонаказателната отговорност. Посочено е също, че е опорочена
формата на атакувания санкционен акт, тъй като нито в АУАН, нито в НП не са
посочени в пълнота всички релевантни обстоятелства за състава на административното
нарушение – че не е осигурен достъп до информация (чл.14б, ал.3 от Наредба №1/2012г. за контрола и
опазването на горските територии) и че устройството е необходимо за
позициониране и проследяване на движението на автомобила (чл.148, ал.12 от ЗГ),
като с тези пропуски не са изпълнени в пълнота изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, което съществено е ограничило правото на защита на нарушителя. По
изложените съображения РС – Стара Загора е приел, че НП подлежи на отмяна.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 ЗАНН задължава наказващия орган да посочи в мотивната
част на НП описания на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. За
да се приеме, че изискването на закона в тази му част е изпълнено, в мотивната
част на постановлението следва да намери място фактическото описание на
конкретното проявление на деянието в обективната действителност – обстановката,
при която е извършено, начинът и средствата на осъществяването му и др. Това
изискване е важно, за да се осигури възможност на страните и контролиращата
съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи на
наказващия орган и съответствието между фактически и правни изводи. В
конкретния случай, както правилно е приел въззивния съд, в НП не са посочени в
пълнота всички релевантни обстоятелства за състава на административното
нарушение, съдържащи се в посочените за нарушени норми, а именно задължението
за достъп до информация на GPS устройството,
регламентирано в чл.14б, ал.4 от Наредбата, както и че функциониращите
устройства GPS са за позициониране и
проследяване на движението на автомобила – регламентирано в чл.148, ал.12 от
ЗГ. Като не е изпълнил изискването за такова описание административнонаказващия
орган е допуснал съществено ограничаване на правото на защита на наказаното
лице и правилно районният съд, след като е констатирал тази незаконосъобразност
е отменил НП
Настоящия
касационен състав напълно споделя и изводите на РС – Стара Загора за
приложението в случая на чл.14, ал.1 от НК и несъставомерност на деянието и не
намира са необходимо да преповтаря изложените от въззивния съд съображения за
това.
Освен
гореизложените обстоятелства, водещи до незаконосъобразност на санкционния акт,
налице е според настоящия съдебен състав и неправилно приложение на материалния
закон при налагане на административното наказание. Съгласно разпоредбата на
чл.257, ал.1 от ЗГ се наказва с „глоба” длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика. Т.е. субект на това нарушение, може да бъде не всяко
административнонаказателноотговорно лице, а само от категорията на тези, които
са изрично посочени в този текст.
В
чл.93, ал.1 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН, е посочена легалната дефиниция на понятието „длъжностно лице”. Даденото
определение в чл.93, ал.1 от НК важи за всички случаи, където е употребено в
НК, независимо дали се касае за субект на престъплението или обект на
посегателство /ТР №73 от 23.12.1974г. на ОСНК/. Качеството „длъжностно лице” се
определя от трудовата функция на лицето и от правата и задълженията, които той
има и които произтичат именно от тази трудова функция. Следователно то възниква
с възникването на трудовото правоотношение, в което лицето участва или с фактическото
възлагане на съответната работа и съществува до прекратяването на това
правоотношение, или до прекратяване на възложената работа.
В
разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗГ пък са посочени дейностите, които
представляват за лесовъдска практика, а съгласно чл.235 от същия закон тези дейности
се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в
Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация.
В
конкретния случай освен, че нито в констативния, нито в санкционния акт е
посочено качеството на наказаното лице (дали се касае за длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика), липсват и каквито и да е доказателства
за наличие на някое от тези качества от Е.К.. Нещо повече – при направена
справка в сайта на Изпълнителна агенция по горите, който е публичен (http://www.iag.bg/registry/lang/1/license_pers),
се установява, е Е.К. не е регистрирана като физическо лице, упражняващо частна
лесовъдска практика.
С оглед
всичко изложено настоящия касационен състав намира, че освен установените от
районния съд процесуалния нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и липсата на вина на санкционираното
лице, е налице и неправилна квалификация на административното нарушение, тъй
като от доказателствата по делото не е установено Е.К. да е субект, включен в
състава на чл.257, ал.1 от ЗГ, а именно да е длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание на чл.348 ал.1 т.1 НПК при постановяване на въззивното решение,
поради което същото като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Съгласно
Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ОС на колегиите на ВАС по тълкувателно
дело №7/2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат
разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела. С оглед на това, искането на
процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на
направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 41/25.01.2017г
по а.н.д.№ 3669/2016г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Е.С.К., направено чрез процесуалния й представител адвокат
Младенов, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.