Р Е Ш Е Н И Е № 169

гр. Стара Загора, 15.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 102 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Г.Ч. *** против Решение № 1440/16.12.2016 г. по АНД № 2959/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е частично е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 43-0000184/ 12.09.2016 г., издадено от и.д. началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението в частта, с която е потвърдено НП, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора след като НП е отменено за първото вменено нарушение, то следва да бъде отменено и за второто. Твърди, че автомобилът му не работи от две години като таксиметров, за което е представил необходимите доказателства. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП в потвърдената от районния съд част.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» ОО Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 43-0000184/12.09.2016 г., издадено от и.д. началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора въз основа на АУАН Серия А № 213897/01.06.2016 г., с което на П.Г.Ч. *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта и „глоба” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта.

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: На 01.06.2016 г. около 08.40 часа в гр. Стара Загора на ул.”Мусала” № 67 като водач при управление на лек таксиметров автомобил марка „Шевролет” рег.№ СТ 2962 СМ, приведен в работно състояние с открит знак „Такси”, без табела „Не работи” на предното стъкло, не представя удостоверение за психологическа годност и управлява без издадена пътна книжка от превозвача /Приложение № 12/.

За да отмени т.1 от НП, Старозагорският районен съд е изложил съображения за допуснато противоречие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението доколкото е описано непредставяне на изискуем документ, а лицето е санкционирано за непритежаването му. Според съда това съставлява и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на второто нарушение са изложени мотиви, че установената в АУАН фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на делото доказателства. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че в случая не е извършван таксиметров превоз. Въз основа на тези съображения и като намира наложеното наказание за правилно определено съдът е обосновал извод, че обжалваното НП в тази част е издадено в съответствие с приложимите законови разпоредби и го е потвърдил.

Решението на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на П.Ч. по т.2 от НП е ангажирана за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта за таксиметров превоз на пътници в приложимата редакция към датата на извършване на деянието /ДВ, бр. 103 от 2007 г., в сила от 7.03.2008 г/. Разпоредбата предвижда, че при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи пътна книжка, издадена от превозвача (приложение № 12). Санкциониран е на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗавтП, предвиждащ наказание «глоба» в размер на 1500лв за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в производството по налагане на административно наказание на посоченото по-горе основание не са допуснати съществени процесуални нарушения. От фактическа страна административното обвинение е ясно, конкретно и пълно. Описанието му позволява да се разбере недвусмислено волята на наказващия орган да санкционира водача, извършващ таксиметров превоз пътна книжка в съответствие с изискването на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта за таксиметров превоз. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение на Закона за автомобилните превози, за което на касатора П.Ч. е наложено фиксираното в закона по вид и размер административно наказание. Несъмнено е доказано извършване на таксиметрова дейност от страна на Ч., тъй като към момента на проверката управляваният от него лек автомобил е бил с открит знак „Такси” и без табела „Не работи” на предното стъкло. За опровергаване твърдението на наказващия орган, че е приведен в работно състояние, касаторът не е ангажирал доказателства. Съдът правилно не е ценил представената пътна книжка серия СТ № 991 от 10.03.2014г като установяваща, че повече от две години автомобилът не е осъщестявавал таксиметров превоз. В нея Ч. дори не е вписан като водач. Релевантни за преценката дали е извършено нарушение на правилата за таксиметрова дейност са конкретните впечатления на контролните органи в момента на проверката, които по делото са приобщени като доказателства под формата на свидетелски показания и са кредитирани с доверие от съда.

Несъстоятелно е оплакването, че след като е отменена т.1 от обжалваното НП, следва да се отмени и т.2 от него. Трябва да се отбележи, че за първото нарушение съдът е приел формална незаконосъобразност на НП /допуснати съществени процесуални нарушения/ и въобще не се е произнясял дали санкционираното лице е извършител на вмененото му административно нарушение, т.е. дали е извършвал таксиметров превоз. Поради това няма как да се обоснове пряка връзка между отмяната на тази част от НП и законосъобразносттта при налагане на административно наказание за второто нарушение по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта за таксиметров превоз. За това деяние съдът подробно и аргументирано с наличните доказателства е приел, че вмененото нарушение е безспорно установено, поради което е потвърдил НП в тази част.

С оглед така изложените съображения касационният състав намира, че по отношение на обжалваната част от решението не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1440/16.12.2016 г. по АНД № 2959/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора В ЧАСТТА, с която е потвърдено НП № 43-0000184/12.09.2016 г., издадено от и.д. началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора с наложено на П.Г.Ч. *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на Министерство на транспорта.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.