Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 ….04.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Д.МАТЕЕВА КАН дело № 104 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.П., чрез адв.Св.З. против Решение № 1371от 21.11.2016г по а.н.д.№ 2616 по описа за 2016г на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-002088 от 04.08.2016г, издадено от началник—група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, като същата била интерпретирана различно и превратно от свидетелите. Твърди, че на въпросната дата спрямо него и колата му били нанесени повреди от Мартин Манолов, син на бившата приятелка на жалбоподателя П., че той, П. повикал полиция и на инцидента дошъл мл.автокнтрольор Велизар Велев, който бил «очевидец». Твърди, че съставения АУАН отразява невярно фактическата обстановка, преразказана от заинтересовани лица, негативно и тенденциозно пресъздадена. Твърди, че по повод неизяснена фактическа обстановка по същия случай е постановено с постановление от 30.11.2016г постановено от прокурор при Окръжна прокуратура по преписка № 3418/2016г отмяна на постановление на РП Стара Загора по пр.преписка №3158/2016г и дадени указания за допълнително разследване за доизясняване на фактическата обстановка. Счита, че това, наред с наличието на висяща прокурорска преписка по същия случай е довод за неправилност на изводите, обуславящи Решение № 1371от 21.11.2016гпо а.н.д.№ 2616 по описа за 2016г на Старозагорския районен съд, поради което иска отмяната му. В пледоарията на пълномощника е заявено становище, че липсва вина за деянието по т.1 от НП, тъй като доверителят му е напуснал местопроизшествието за да се спаси от нападение. Признава, че е минал през ходилото на жена, която искала да спре колата. Излага доводи за правилност на решението, потвърждаващо глобата, наложена с т.2 от НП и коригира искането в смисъл, че претендира частична отмяна на НП в частта по т.1 за лишаване от право да управлява МПС засрок от 3 месеца.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител по делото и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.И.П. против Наказателно постановление № 16-1228-002088 издадено на 04.08.2016г, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г68286 от 21.07.2016г, на П. са наложени, както следва: административно наказание глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. «б» от ЗДвП, и глоба в размер на 150 лв на основание чл.179 ал.2 вр.с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.116 от същия закон. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 28.06.2016г, около 19:15ч Д.И.П. управлявал собствения си лек автомобил «Сеат толедо» с посочен рег. номер на паркинга пред МБАЛ «Св.Иван Рилски» ЕООД клон Стара Загора, МЦ Берое, като излизайки от паркомясто в посока запад извършва ляв завой без да съобрази намиращия се от лявата му страна пешеходец Людмила Миткова Манолова, като с лява предна гума минава върху ходилото на левия й крак. Реализира ПТП с пострадал пешеходец с лека телесна повреда. След това продължава движението си без да спре, като е установен впоследствие.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения, че е правилно и законосъобразно издадено. Изложил е съображения, че не се допуснати при издаването му нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, то съдържа всички изискуеми реквизити. След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в мотивите доказателства е приел, че административните обвинения са надлежно формулирани и обосновани, налице са съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения, за които са наложени предвидените от закона по вид и размер наказания и при съобразяване с обществената опасност, тежестта на нарушенията и другите обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията им.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

При постановяване на решението Старозагорският районен съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. За установяване на относимите обстоятелства съдът, в съответствие с чл.13 и чл.107 ал.2 пр.второ от НПК е събрал доказателства с допустими от НПК доказателствени средства — писмени доказателства и свидетелски показания, вкл. чрез разпит на свидетелите очевидци, посочени в АУАН №16-1228-002088 — Мария Славова Гешкова и Людмила Миткова Манолова. Няма качество на свидетел очевидец на нарушението мл.автоконтрольор Велизар Велев. Двата полицейски екипа, пристигнали на мястото на инцидента, вкл.този в който е бил включен мл.автоконтрольор Велев, са дошли след настъпване на описаното ПТП и напускането му от жалбоподателя /докладна записка рег.№14964/28.06.2016г на ст.полицай група «ООР» и докладна записка рег.№3933/29.06.2016г на ст.полицай Велев/. Относими по спора са доказателствата, съдържащи данни за деянието, предмет на административното обвинение и извън което са щетите, сочени от жалбоподателя и на които според него е свидетел В.Велев. Затова неоснователно последният твърди, че несъбирането на доказателства от РС Ст.Загора чрез разпит на последния съставлява процесуално нарушение.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314 ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на чл.84 от ЗАНН, районният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразноста и правилността на наказателното постановление. Не е налице твърдения от касатора неправилен анализ на събраните доказателства. Тъкмо обратното, разгледани, обсъдени и подложени на анализ са всички събрани доказателства, като съдът е посочил защо приема за доказана фактическата обстановка, на която се основават административни обвинения. Свидетелите очевидци изцяло потвърждават фактическата обстановка, еднозначно дадена в АУАН и НП, потвърдена и от писмените доказателства по делото, с оглед на което същата е правилно установена от съда. Приложението на чл.175 ал. 1 т.5 вр.с чл.123 ал.1 т.2 б «б» от ЗДвП се свързва с установяване на ПТП и неоставане от страна на водача на мястото на причиняването му до пристигане на представител на МВР. В случая се доказва, че на посочените в НП дата, място, час и при описаните обстоятелства П., след като реализира ПТП с пострадало лице Людмила Манолова, продължава движението си без да спре. Съгласно свидетелските показания на Мария Славова Гешкова, разпитана като свидетел «при завой на ляво мина през лявото й ходило, той не спря колата, а продължи да се движи в посока към ж.п. гарата. Дори сина на Людмила бе качен на капака на колата му». Доказано е и това, че П. не е спрял движението на автомобила, макар младежът върху капака на колата му да е крещял за помощ. Не се установява обстоятелство сочещо на липса на обществена опасност, вкл.твърдението на П., че се е измъквал от нападение. Тази теза на жалбоподателя е недостоверна с оглед на това, че към момента в който П. се качва на колата си и потегля, конфликта свързан с физическото съприкосновение между него и младежа /Мартин Манолов/ е бил вече прекратен, което се признава и от самия П. в сведението от 01.07.2016г /л.13/, като не са налице данни за последващо непосредствено нападение спрямо П.. Последният е бил на защитено място, в автомобила си, а Манолов върху капака на автомобила му и хванат за чистачките, като ударът върху стъклото, който младежът нанесъл е по време на движение на превозното средство сочи на цел, различна от нападение на П., от което той, шофирайки да се опитва да избегне.

Доказано е и деянието, квалифицирано по чл.179 ал.2 вр.с ал.1 т.5 от ЗДвП и изразило се в това, че нарушителя, при описаните в НП обстоятелства е реализирал ПТП като разминавйки се с пешеходец /Л.Манолова/ извършил завой на ляво към нея и преминал с автомобила си върху лявото й ходило. Деянието е еднозначно доказано както от гласните, така и от писмените доказателства по делото и по фактите няма спор.

Представените по делото постановление от 30.11.2016г постановено от прокурор при Окръжна прокуратура по преписка № 3418/2016г за отмяна на постановление на РП Стара Загора по пр.преписка №3158/2016г, образувана по жалба на П. касаеща деяние на Мартин Манолов не обективират нужда от допълнителни процесуални действия, тъй като са неотносими доказателства за факти, извън относимите към обвиненията, повдигнати на П. с оспореното НП.

В този смисъл наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованите административни обвинения е ангажирана отговорността на Д.И.П. е законосъобразно и правилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1371 от 21.11.2016г по а.н.д.№ 2616 по описа за 2016г на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-002088 от 04.08.2016г, издадено от началник—група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.