Р Е Ш Е Н И Е

№168 11.05.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: С.Х.

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 108 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.И.П. ***, против Решение №46/03.02.2017г. по а.н.д №973/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-0284-002425 от 22.12.2015г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено възраженията на жалбоподателя против наказателното постановление и е постановил решението си при непълнота на доказателствата. Счита се, че безспорно е установена липсата на компетентност на полицейските служители да установяват административни нарушения по ЗДвП. Моли се съда да отмени решението на РС – Казанлък и да постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на П.И.П. против Наказателно постановление №15-0284-002425 от 22.12.2015г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН №2425/25.06.2015г. на П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че П.И.П. на 25.06.2015г. в 23:10 часа в гр.Казанлък на бул.23-ти Пехотен шипченски полк до фабрика „Кремона“ в посока изток-запад управлява лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№СТ 4930 НН, собственост на Иван Николов П., като при подаване на звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, същия не намаля скоростта и не спира в дясно на пътното платно. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила, които да са основание за отмяна на НП. В хода на съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства. Съдът е приел, че при анализа на тези доказателства се установява по безспорен начин, че вмененото нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна, поради което и правилно административнонаказващия орган е наложил административните наказания. В решението са обсъдени всички направени с жалбата възражения. По отношение на наказанието е прието, че е налице както висока степен на обществена опасност на деянието, така и значителен брой нарушения на ЗДвП от нарушителя, поради което е прието, че няма основания за намаляване на размерите на наложените наказания, като същите не са завишени, тъй като са определени наказания между минималните и средните размери, предвидени в закона.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.175,ал.1, т.4 от ЗДвП се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като в чл.103 от ЗДвП е предвидено задължение към водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От проведените пред въззивния съд разпити на свидетелите Пашалов и Фитков е установено, че на процесната дата и място при изпълнение на служебните си задължения, двамата са забелязали два леки автомобила, единия от който „БМВ 320“ с рег.№СТ 4930 НН движещи се с много висока скорост по бул. „23-ти Пехотен шипченски полк“ в гр.Казанлък. С патрулния автомобил полицейските служители последвали лекия автомобил БМВ, като включили светлинен и звуков сигнал, но автомобила не само, че не намалил, но увеличил скоростта. Едва след надлеза на завод „Кремона“ св.Фитков успял да спре на безопасно място пред процесния автомобил и последният, управляван от жалбоподателя, бил принуден на спре.

Приетата фактическа обстановка от районния съд сочи недвусмислено за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за което същия правилно е санкциониран от административнонаказващия орган. Районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на акта си. Обсъдени са всички събрани доказателства, направени са правни изводи относно установените въз основа на тях правнорелевантни факти и като последица са изложени мотиви относно законосъобразността на АУАН и НО, както и за наличие на законосъобразност на наложеното наказания. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. На първо място следва да се отбележи, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на въззивното решение, а и в случая доказателства, които да са посочени от жалбоподателя и да не са събрани от районния съд не са налице.

Конкретни възражения относно допуснати нарушения в съставения АУАН и НП не са сочени пред въззивния съд, а след извършена служебна проверка, същият правилно е достигнал до извода, че такива не са налице. Поради това се явява неоснователно и второто посочено в жалбата възражения на касатора.

Предвид последното направено възражение в касационната жалба, а именно, че полицейските органи, които са констатирали нарушението са нямали право да установяват административни нарушения по ЗДвП съдът счита, че следва да бъде пояснено следното: компетентност за установяване на нарушението и съответно са съставяне на АУАН се изисква единствено за актосъставителя, но не и за свидетелите по установяването му. В разглеждания случай актосъставителя – на длъжност младши автоконтрольор при група Пътен контрол, се явява компетентен орган съобразно вменената му оперативна компетентност съгласно приложената по делото Заповед №8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работа. Свидетелите от своя страна, които се явяват както такива на констатиране на нарушението, така и на установяването му, не са разполагали с такава компетентност за съставяне на АУАН по ЗДвП, поради това и са сигнализирали компетентен орган, който е съставил констативния акт на базата на техните показания. С оглед на изложеното не е налице и това твърдяно в касационната жалба нарушение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 46/03.02.2017г по а.н.д.№ 973/2016г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.