Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  172

 

          гр. Стара Загора, 24.04.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседаниe на  двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  П.М.

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 114 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

                                                                                                                      Образувано е по касационна жалба от А.Д.П. *** против  Решение № 15/27.02.2017 г., постановено по АНД № 330/2016 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-0327-000251/08.06.2016 г. на началник Районно управление Раднево към ОД  на МВР Стара Загора, издадено срещу А.Д.П. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1  от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за извършено административно нарушение по чл. 174,ал.3 от ЗДвП. Релевира доводи, че нормата на чл. 174,ал.3 от ЗАНН съдържа няколко алтернативно посочени състава на нарушения и правото на защита му е нарушено,защото не било ясно по кой състав е привлечен към администартивно наказателна отговорност. Касаторът релевира доводи, че с некоректното и непълно предявяване на твърдяна за нарушена разпоредба е нарушено правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Посочената от АНО извършена правна квалификация на деянието следвало да се приравни на непосочване на законова нарушена правна норма. АНО е наложил административно наказание в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление  на Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи –Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество  се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Чирпан е НП № 16-0327-000251/08.06.2016 г. на началник Районно управление Раднево към ОД на МВР Стара Загора,  издадено въз основа на АУАН  № 16-251/15.05.2016 г., с което на А.Д.П.  с ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 15.05.2016 г., около 23,40 часа в гр. Раднево, на ул. « Митьо Станев» , до входа на автогарата , посока  север -юг  П. управлява  лек автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № СТ 6545 ВА, собственост на Ангел П.Д., като при извършената му проверка отказва да бъде тестван с техническо средство  за установяване употреба на алкохол и други упойващи вещества, както и да изпълни предписанието за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0439150. 

За да потвърди  НП, районният съд е приел, че съгласно чл. 174,ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Разпоредбата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Задължението на контролните органи за издаване на талон за медицинско изследване, установено от чл. 2,ал.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС, възниква когато водача откаже да му бъде извършена проверка или не е в състояние да му бъде извършена такава.                                                                                                

  

 Решението на Чирпанския районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимите правни норми на ЗДвП. 

 

    В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба № 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.

 

      В процесното НП действително са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, при липса на конкретизация на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност – дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП. В случая обаче не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което /в съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г/ му е издаден талон за медицинско изследване. Следователно според административнонаказващия орган П. е отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол по всички възможни начини, т.е. осъществени са и двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. 

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил видимо под въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последния да бъде изпробвана несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

 

 

 

 

Предвид високата степен на обществената опасност на деянието, застрашаващо живота и здравето на участниците в движението, липсата на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, районният съд правилно не е приложил привилегированата норма за освобождаване от административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушения по чл. 28 от ЗАНН.Районният съд е отчел, че касаторът е бил санкционирал многократно за нарушения по ЗДвП  

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с приложимите правни норми и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба се явява неоснователна  

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 15/27.02.2017 г., постановено по АНД № 330/2016 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-0327-000251/08.06.2016 г. на началник Районно управление Раднево към ОД  на МВР Стара Загора .

     

          Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.