Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 154 19.05.2017 г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря М.П.
и с участието на прокурор Р. Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №115 по описа за 2017 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Р.А.К. от гр. Стара Загора против
Решение №17 от 13.01.2017г., постановено по АНД №3618/2016г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление №16-1228-003058 от 04.11.2016г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара
Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че в момента на проверката е
управлявал МПС, не е бил в самия автомобил, а същият е бил паркиран, а не е бил
в движение. Счита, че е посочването като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3
от КЗ, както и посочването й като правно основание за налагането на
административното наказание, представлява съществено нарушение в хода
наадминистративното производство, което води до отмяната на обжалваното
наказателно постановление. С тези доводи е направено искане обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-003058/ 04.11.2016г.
на Началник Група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не се
представлява и не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата, а решението на районният съд намира за правилно и законосъобразно и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на Р.А.К. от
гр. Стара Загора против Наказателно постановление №16-1228-003058/04.11.2016г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с
което на К., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на същата разпоредба. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 26.10.2016г. в 18:30 часа в гр.
Стара Загора, на ул.”Граф Игнатиев” до кръстовището ул.”Света Богородица”, след
като е паркиран в нарушение на ЗДвП, при проверка е установено, че като
водач-ползвател на товарен автомобил „Фиат диабло” с рег.№СТ 3528 НН, управлява
МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за 2016г. Към
момента на проверката МПС не е спряно от движение. Справка в ГФ – МПС няма
валидна ЗЗ”ГО”.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за
установено по делото обстоятелството, че към момента на извършване на
проверката от контролния орган и респ. към момента на констатиране на
нарушението /27.10.2016г./ за управлявания от санкционираното лице автомобил е нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Такъв е представен, но същият е сключен на по-късна дата, след
извършената проверка. При извършената проверка не е установил да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, а наказващият орган е приложил
правилно материалния закон. Изложил е съображения, че обстоятелството, че
автомобила не е собственост на водача, който го е управлявал, не изключва
административно-наказателната му отговорност. Това го е мотивирало да постанови
решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Обоснован и правилен е извода на
въззивния съд, че от събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени
доказателства се доказва фактическото обвинение за управление от страна на
наказаното лице на автомобила, за който няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ за
регистрирано МПС, което не е спряно от движение /т.е за нарушение на чл.638,
ал.13 от КЗ/. Представената по делото
застрахователна полица от 27.10.2016г., е
с период на покритие от 10:22 часа на 27.10.2016г. до 23:59 часа на 26.10.2017г.
Същата е сключена на следващия ден, след установяване на административното
нарушение. Следователно към момента на извършване на проверка относно паркирания
неправилно автомобил, а впоследствие и преместен от касатора, не е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Този извод
на въззивния съд се подкрепя от събраните по делото доказателства, като К. не е
извършил пълно доказване на положителния факт за сключена застраховка към
момента на съставянето на АУАН.
Неоснователно е наведеното
касационно оплакване, че автомобилът е бил паркиран и не е бил управляван от
него. Всъщност такова оплакване е направено едва в касационната жалба, но не е
било наведено в хода на първоинстанционното производство. В хода на съдебното
следствие са разпитани актосъставителят и свидетелят по установяването на
административното нарушение, от показанията на които се установява, че
автомобилът е бил паркиран неправилно и са изчакали водачът на автомобила да
дойде, след което са му обяснили, че е допуснал нарушение, изразяващо се в
неправилно паркиране и едва след преместването на автомобила са извършили
проверка и относно наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Факта на „преместването на автомобила” от касатора, свързан с
привеждането му в движение, отрича твърдението на К., че той не е управлявал
автомобила. Установените по делото факти налагат несъмнен и категоричен извод за
наличието на всички съставомерни елементи от фактическия състав на
административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
За да се отговори на оплакването
в касационната жалба за неправилна правна квалификация на деянието, е
необходимо да се посочи, че административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ съдържа не само санкция, но и
диспозиция – деянието, което законът запретява определяйки го като
административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци,
имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено
като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна
санкция.
По изложените съображения
съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно
приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 17 от 13.01.2017г., постановено по АНД № 3618/ 2016г.
по описа на Старозагорския районен съд,
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.