Р Е Ш Е Н
И Е
№157 17.05.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание
на двадесети април две хиляди и седемнадесета год., в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря М.П. и в присъствието на
прокурора Р.А.,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №123 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Тържище село
Плодовитово” ЕООД, представлявано от Управителя Кольо Колев, чрез пълномощника адв.
Иван Йовчев, против Решение №42/12.12.2016 год., постановено по АНД №464/2016 год.
по описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление №208637-F230073 от 12.09.2016 год., издадено от Заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на
вмененото му административно нарушение, като основание за налагане на
административна санкция по чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е
установено и доказано по несъмнен начин. Извършваните проверки са завършили с
констатирането на едно и също нарушение – разлика в размер на 150.00 лв., която
сума обаче е отразена в касовата книга на търговеца и не е укрит доход. Излага
съображения, че в случая е невъзможно ръчното въвеждане на тази сума, поради
липсата на въведен за тази цел софтуер. Поддържа че неправилно съдът е приел,
че нарушението, за което е санкционирано „Тържище село Плодовитово” ЕООД, не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и
че не е налице основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. С подробно
изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено Наказателно
постановление №208637-F230073 от 12.09.2016 год.
Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, черз подаденото писмено възражение срещу
подадената касационна жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Т.Т. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Чирпан се е
развило по жалба на „Тържище село Плодовитово”ЕООД против Наказателно
постановление №208637-F230073 от 12.09.2016 год., издадено от Заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F230073 от 08.08.2016 год., на „Тържище село Плодовитово” ЕООД, на
основание чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция
в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на Министъра
на финнасите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 05.08.2016 год. на търговски обект – зеленчуков пазар изход Мирово, находящ
се в с. Плодовитово на зеленчукова борса, стопанисвана от „Тържище село
Плодовитово”ЕООД, е установено чрез преброяване и изготвен опис на фактическата
касова наличност и съпоставка с отчетената такава по наличния в обекта DATECS EP-2000-KL с инд. № DT547665 и ФП 02547665, че проверяваното лице не е
отбелязало в ЕКАФП промяната в касовата наличност, а именно движението на
паричните средства до момента на проверката. При прегледа на контролната лента
е установено, че ФУ разполага с функцията да регистрира „служебно
въведени-внос” или „служебно изведени-износ” суми. При преброяване на наличните
парични средства в касата е установена фактическа касова наличност – 164.00 лв.
в момента на проверката, а с бон №0002740/05.08.2016 год. е разчетена касова
наличност от ФУ към момента на проверката в размер на 14.00лв. Промяната в
касовата наличност, възлизаща в размер на 150.00 лв., не е регистрирана в
наличния ЕКАФП чрез операцията „служебно въведена -внос” сума, съгласно
изискването на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Извършеното административно нарушение не води
до неотразяване на приходи.
Районен съд Чирпан е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални
изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа
изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото
административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и
обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че по
безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на
изискването по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006
год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за
което на нарушителя е наложена предвидената в закона санкция, определена в
нормативно регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са
изложени съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай
на административно нарушение, като основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Решението
на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че извършването от
санкционираното лице на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, е установено и доказано по безспорен начин. Съдът, въз основа на
събраните по делото и обсъдени в решението писмени доказателства подробно е
мотивирал направения извод, че фискалното устройство - DАТЕСS ЕР-2000-КL с инд.
№DT547665 и ФП 02547665 конструктивно притежава възможността да извършва
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени” суми, като
съществен елемент от обективната страна на вмененото на „Тържище
село Плодовитово”ЕООД нарушение. Обосновано е приел, че не е налице
основание за прилагане на предвиденото в чл.33, ал.2 от Наредба
№Н–18/13.12.2006 год. на МФ изключение, предвиждащо възможност в книгата за
дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й само в случаите, когато фискалните устройства не притежават
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени” суми.
Доколкото регламентираното в чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ
задължение е поставено в зависимост единствено от притежаваните от фискалното
устройство технически възможности за конкретните операции, ирелевантно за
съществуването на задължението е обстоятелството дали използваният софтуер
има възможност за "служебно
въвеждане на суми" и "служебно извеждане на суми" или за
изпълнението на тези операции е необходим специално разработен софтуер или
доработка на софтуера. Ето защо неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател, че не е допуснал нарушение по повдигнатото му
административнонаказателно обвинение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006 год. на МФ.
В съответствие и при правилно приложение
на закона е направеният от Чирпанския районен съд извод, че нарушителят не
следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по
делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от този вид. Самото нарушение е формално и е
съставомерно и при липсата на вредоносен резултат. Законодателят със
създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на
маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че „Тържище село
Плодовитово”ЕООД не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното
законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска
и щета на бюджета и че една седмица след съставяне на АУАН е въведен
допълнителен софтуер, чрез който предоставяните дневни суми се отчитат във
фискалното устройство /основания наведени в касационната жалба/, не е
достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на
чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението
на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства
могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното
нарушение административна санкция и които са взети предвид от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185,
ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в
законово регламентирания минимален размер.
При
установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административнонаказателното обвинение за допуснато от „Тържище село
Плодовитово”ЕООД нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4
от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона Чирпанският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №208637-F230073
от 12.09.2016 год., издадено от Заместник директора
на ТД на НАП – Пловдив. Не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №42/12.12.2016 год.., постановено по АНД №464/2016
год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.