Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195 13.06.2017 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А.
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Галина Динкова КАН дело № 130 по
описа за 2017 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ГИД - Г КОНСУЛТ” ЕООД гр.София, чрез адв.Таня
Иванова, САК, против Решение № 378 от 26.10.2016г постановено от Районен съд -
Казанлък по АНД № 130 / 2016г, с което е потвърдено наказателно постановление №
СЗ28-ДНСК-161 от 30.12.2015г на заместник началника на ДНСК София, с което на
основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лв и дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Казанлък сумата 158лв.-разноски за
допълнително възнаграждение на вещо лице.
В
жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за липса
на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални
нарушения, като в тази насока са посочени следните: съставяне на АУАН след
изтичане на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН, който е започнал да тече на 23.06.2015г
според касатора; съставяне на АУАН и НП в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5
от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за доказаност на
административнонаказателното обвинение за неизпълнено задължение по чл.168 ал.1
т.3 от ЗУТ като твърди че задължение не
е възникнало. Оспорва да са били видими, нито е бил уведомен, за разликите в
нивата на фундиране на новия и съществуващия строеж, не е достигната кота изкоп,
предвидена в проекта. Твърди още, че не би имал възможност да уведоми
проектанта за разликата в нивата и за предписване на решение за укрепването
/както е посочено в проекта/, тъй като настъпила аварията, при това преди
достигане заложената в проекта кота за изкопа, доказано от СТЕ. Счита, че
негово виновно бездействие не е било причина за аварията. Излага и доводи, че
при индивидуализиране на наказанието неправилно е наложено максималното
наказание, като е отчетена единствено последицата от деянието /т.е.само
отегчаващи отговорността обстоятелства/, не и смекчаващите я като посочва
конкретни такива. Прави възражение по разноските, като твърди, че възлагането
им се следва на наказващия орган. Иска
се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени изцяло
наказателно постановление № СЗ28-ДНСК-161 от 30.12.2015г. Алтернативно, отправя
искане за изменение в насока намаление на наложеното с него наказание.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция за национален строителен контрол София, чрез
процесуалния си представител юр.Р.Режева по пълномощие от началника на ДНСК,
изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и иска
отхвърлянето й. Поддържа, че правилата за реда и начина на откриване на
нарушителя в случаите на строителни аварии, съдържащи се в Наредба №1 /2007г
имат характер на специални спрямо правилата на ЗАНН, с оглед на което
протоколът на ТЕК е бил необходим за изясняване на обстоятелствата по случая,
вкл. за цялостно обследване причините за срутването на част от сградата на ПМГ
Казанлък. Твърди, че протоколът на ТЕК е постъпил с вх.№КК-737-01-98
/03.09.2015г и от тази дата е започнал да тече срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за
образуване на производство. Обосновава,
че задължението за неизпълнение на каквото касаторът, като консултант, е
санкциониран - за това че не е спрял строеж, изпълняван в нарушение на
одобрения проект, е било възникнало към визирания в НП период, независимо от заложената в проекта кота изкоп
и това, че не е била достигната, и независимо, че не е бил съставен протокол за
приемането й. Счита, че санкцията е съобразена със степента обществена опасност
на деянието, произтеклите последици и безвиновната отговорност на консултанта,
юридическо лице. Отправя искане за оставяне в сила на решението на КРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че ако
и да са допуснати в хода на административнонаказателното производство
нарушения, то те са несъществени. Поддържа, че срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН не
е бил нарушен, а касаторът неправилно отчита началото му. Счита, че описаното в
НП административно нарушение е надлежно формулирано, а обвинението доказано.
Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Първоинстанционното производство е образувано
по жалба на „Гид - Г Консулт” ЕООД
против Наказателно постановление № СЗ-28-ДНСК-161 от 30.12.2015г,
издадено от Заместник-началник на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237
ал.1 т.2 от ЗУТ, вр.с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ, Заповед №
13-035/17.03.2015г на Началника на ДНСК и
въз основа на АУАН № СЗ-28 /17.11.2015г, на „Гид-Г Консулт” ЕООД гр.София е наложена
имуществена санкция от 10 000 лв за
нарушение на чл.168, ал.1, т.3 във връзка с чл.224, ал.1, т.3 предл.второ и чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ, за това, че „Гид-Г
Консулт” като лице, упражняващо строителен надзор на строеж „Пристройка за
национален център за природо-математически науки към Природо-математическата
гимназия „Н.Обрешков” със ЗП 212 кв.м и РЗП 636 кв.м” в УПИ VІІ-5746, кв.165 по
плана на гр.Казанлък, в периода 16.06.2015г.-22.06.2015г. по местонахождение на
строежа при изпълнение на масов изкоп с дълбочина приблизително 2 м в северната
част и видими разлики в нивата на фундиране на съществуващата сграда на
училището и новия строеж, е упражнило строителен надзор на строеж, който се
извършва в нарушение на правилата за строителни и монтажни работи и на
съществените изисквания към строежите по чл.169 ал.1 т.1 от ЗУТ, т.е. строеж с
нарушения по чл.224 ал.1 т.3 пр.второ от ЗУТ. С техническа експертиза се твърди
установено, че ивичната основа на съществуващата калканна стена на сградата на
ПМГ в контактната зона с новия строеж е
изградена от речни камъни на суха зидария с плитко заложение и височина около
60 см, а при изпълнение на масовия изкоп с дълбочина около 2.00 м непосредствено
до тази стена е настъпило подкопаване на съществуващите основи. „Гид —Г Консулт”ЕООД в качеството му на лице,
упражняващо строителен надзор не е спряло изпълнението на масов изкоп с
дълбочина около 2м /~1.40м под котата на основите на
сградата на ПМГ в контактната зона/, с което допуснало извършване на строеж с
нарушения по чл.224 ал.1 т.3 пр.второ от ЗУТ. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.168, ал.1, т.3 от ЗУТ вр.с чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ ,
осъществяващо състава на чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
С Решение № 378 от 26.10.2016г
постановено по АНД № 130 / 2016г. Казанлъшкият районен съд е потвърдил НП №
СЗ-28-ДНСК-161 от 30.12.2015г., издадено от Заместник-началника на ДНСК по
съображения, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, при
липса на нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, вкл.относно срока по
чл.34 ал.1 от ЗАНН; че то съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити,
вкл.дата на нарушението и яснота на административното обвинение, което е и
надлежно квалифицирано от правна страна. От фактическа страна съдът е приел за
доказано, че дружеството жалбоподател осъществява строителен надзор на
посочения строеж, при изпълнение на
който не е бил спазен проекта, при отклонение с повече от 20 см от котите,
дадени в проекта без да се предприемат необходимите действия, вкл.да констатира
разминаванията между проектната документация и изпълнение на строителството и
незабавно да спре строежа, с цел укрепителни действия. Приел е още, че при
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, административнонаказващият
орган е санкционирал „Гид-Г Консулт”ЕООД гр.София” за извършеното от него административно
нарушение, с налагане на предвиденото в закона наказание и в размер на
санкцията към максимума с оглед превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства,
с оглед настъпилата авария и застрашаване живота и здравето на учениците.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за формална
изрядност на НП № СЗ-28-ДНСК-161/30.12.2015г. Неправилно е прието от въззивния
съд, че административнонаказващият орган е посочил всички факти и
обстоятелства, имащи отношение към приложението на състава на административното
нарушение и че е налице съответна правна квалификация. Смисълът на изискването,
поставено в чл.42, т.4 и съответно в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно
съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и издаденото
въз основа на него НП, да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, означава, че следва словесно да се отрази осъщественото в обективната действителност и
установено от актосъставителя действие или бездействие, в което се е изразило
деянието и то по начин, който да го индивидуализира.
В случая санкцията на „Гид-Г
консулт”ЕООД е наложена на основание
чл.237, ал.1, т.2 във вр. с чл.224, ал.1, т.3, пр.второ от
ЗУТ. Съгласно чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ началникът на ДНСК
или упълномощено от него лице налага имуществена санкция на юридическо лице или
едноличен търговец - извършител, възложител, строител или лице, упражняващо
строителен надзор на строеж по чл.224 ал.1 от първа до трета категория
включително, в размер от 1000 до 10000 лв. Строеж по чл.224, ал.1, т.3 пр.второ
ЗУТ, е този, който се извършва в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и на основните изисквания към строежите по чл.169 ал.1 и 3. От анализа на горните разпоредби следва, че съставомерно по чл.237 ал.1 т.2, вр.чл.224 ал.1 т.3
пр.второ от ЗУТ, е деянието на лице, което
упражнява строителен надзор върху строеж от посочените категории, извършването на който е в
нарушение с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на
изискванията, регламентирани в нормативните актове и техническите
спецификации за експлоатационна годност на строежа, в т.ч. и за
носимоспособност на същия - механично
съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции на земната
основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания /съгласно
редакцията на чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ, действала към посочената в НП дата на извършване
на нарушението – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014г./.
За да е надлежно формулирано, административното обвинение за подобно деяние
следва и е достатъчно да съдържа установявания за следните елементи от
състава: че субекта упражнява строителен
надзор върху строеж; категорията на строежа и че изпълнението на този строеж е
в нарушение на посочените правила и в несъотствие с визираните съществени
изисквания към строежите.
В случая, при описание на деянието и
обстоятелствата по извършването му, в НП са използвани изрази, сочещи на
разнородни деяния: „..при изпълнение на
масов изкоп.. е упражнило строителен надзор на строеж…” „..е допуснало неспазване на одобрения
проект и предвиденото с него задължение, като не е уведомило проектанта по част
„Конструктивна”..”, „като не е спряло изпълнението на масовия изкоп”.
Изложеното показва на двусмислено, нееднозначно и неясно описание на деянието,
осъществило според наказващия орган състав на нарушение, същото не е
индивидуализирано и идентифицирано по категоричен начин.
На следващо място, нито в НП, нито в АУАН е ясно
заявено спрямо кои строителни правила изкопните работи са преценяни - в тази насока се
сочи както несъответствие с проекта, така и с правилото на чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ. Но
разликата в нивата на фундиране на
основите на новостроящата се сграда
спрямо нивото на основите на съществуващия строеж, е обективен факт, а не
строително правило, а неизпълнението на изискване за уведомяване, вписано като
забележка в проекта, не е предписание от
технически характер спрямо изкопните работи. Освен това, несъответно на
проекта се сочи в НП поведението на консултанта, а не дейността по изкопните
работи.
Следва да се отбележи и това, че
несъответствието на СМР с одобрения инвестиционен проект от гл.т.на
съществените отклонения от съдържащите се в него строителни правила,
техническите, технологичните и др.изисквания, е елемент от състава на друго
административно нарушение /чл.237, ал.1, т.6, вр.с чл.225 ал.2 т.3, вр. с чл.154 ал.2 т.4 ЗУТ/.
От друга страна, на изискването по чл.169 ал.1 т.1 от
ЗУТ, формулирано в редакция към датата на деянието, за носимоспобност
-
механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните
конструкции на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания, не
се твърди да не е отговарял процесния строеж, надзор върху който
е осъществяван от „Гид-Г Консулт”ЕООД гр.София. В НП не е посочена разпоредба от
нормативен акт или технически спецификации, чиито правила осигуряват
носимоспособност в посочения от закона смисъл, и които не са били спазени при
изкопните работи. Наред с това, носимоспособността е изискване към всички
конструктивни части на строежа с оглед осигуряване на възможност да издържат на
експлотационни и сеизмични натоварвания в определен експлоатационен срок, т.е. нормата
охранява издръжливостта на новия строеж. В настоящия случай не е изпълнена нито
една конструктивна част от строежа, за да бъде приложимо условието на чл.169
ал.1 т.1 от ЗУТ. Строително–монтажните работи са на етап изкоп за основите,
който няма как да бъде обследван за носимоспособен на експлоатационни и
сеизмични натоварвания. Както е посочено в протокола на ТЕК, за изкопа има
работен проект с цел неговото укрепване,
но в случая е установено, че с изпълнението му са подкопани основи на
съседна сграда, а не че самия изкоп ще компрометира носимоспособността на
бъдещата сграда.
Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т.6 от ЗАНН са императивни, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административно - наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво нарушение се твърди, че е извършил, за да
организира защитата си в пълен обем. Неясното описание на нарушението и
обстоятелствата по извършването му в случая е нарушило възможността да се
реализира пълноценно правото на защита на санкционираното лице. Това е видно и
от съдържанието на подадените до съда жалби /както въззивната, така и
касационната жалба/, в които защитната теза се основава на твърдения, че не е
възникнало задължение за спиране по чл.168 ал.1 т.3 ЗУТ, тъй като изкопните
работи били съобразно проекта, че не е достигната заложената в проекта кота
изкоп, че не е имало възможност за уведомяване на проектанта, не е налице
деяние на консултанта, в причинна връзка с аварията и пр.
Неяснотата в обвинението, от гледна
точка на изискванията спрямо които се сочат несъответни работи на процесния
строеж, е затруднило и осъществяването на контрола за законосъобразност на
обжалваното НП от страна на въззивния съд. Видно от мотивите към съдебното
решение, съдът е счел за доказано, че дружеството, осъществяващо строителен
надзор е следвало да констатира разминаванията както в проектната документация,
така и при изпълнение на строителството, и незабавно да спре строежа, т.е.
строежът - въпросните изкопни работи, не се сочат в несъответствие с
изискването по чл.169, ал.,1 т.1 от ЗУТ, а в несъответствие с проекта, без да
се посочва правило в тази насока и то при установени вътрешни противоречия и
непълноти в самия проект /в протокола,
изготвен от ТЕК изрично се сочи като причина за настъпилата авария липсата на точно
информация за нивото на фундиране на калканната стена на съществуващата сграда
при изготвяне на проектната документация за новия строеж, както и непълнота на
представения Работен проект по част „Констуктивна”, доколкото проекта по укрепяване
на изкопа по обем и съдържание е непълен – без заснемане и обследване на
основите на съществуващите до него сгради/ .
В допълнение следва да се
отбележи, че за преценка спазването на срока по чл.34 ал.1 изр.второ пр.първо
от ЗАНН е от значение към кой момент компетентните органи са
разполагали с всички необходими данни за конкретното нарушение и нарушител.
Отговор на този въпрос в настоящия случай, с оглед непрецизната формулировка на
обвинението, не може да се даде.
Нарушаването на разпоредбите на
чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно описанието на
нарушението и доказателствата, които го потвърждават, са съотносими и към
правилното посочване на законовите разпоредби, които са нарушени виновно -
чл.57, ал.,1 т.6 от ЗАНН. Доказаността на обвинението също е
функция на надлежното му формулиране.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено Наказателно
постановление № СЗ-28-ДНСК-161 от 30.12.2015г., издадено от Заместник-началника
на ДНСК и е осъден жалбоподателят – „Гид-Г Консулт”ЕООД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Казанлък сумата 158лв. - разноски за
допълнително възнаграждение на вещо лице, следва да бъде изцяло отменено, като
постановено при неправилно приложение на закона. Вместо него следва да се
постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, като
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ и чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 378 от 26.10.2016г.,
постановено по АНД № 130/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СЗ28-ДНСК-161 от
30.12.2015г., издадено от Заместник- началника на ДНСК София, с което на „ГИД-Г
КОНСУЛТ”ЕООД, ЕИК 201190437, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Суходол”, ул.”Банска Бистрица”№4, е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000лв., на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.