Р Е
Ш Е Н
И Е
№181 01.06.2017 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично заседание на четвърти май през две хиляди
и седемнадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря З.Д. и с участието на прокурора
Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №145 по описа за 2017 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Г.З.Л. *** против решение №97/22.02.2017 год., постановено по АНД №26/2017
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно
постановление №16-1228-002865/28.10.2016
год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В касационната жалбата на Г.Л. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си
при неправилно установена фактическа обстановка. Счита, че е налице
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното
постановление. В обстоятелствената част е отправено обвинение само за отказ да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, докато там където са очертани
рамките на административното обвинение, е очертано, изпълнително деяние
субсумиращо се в санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно – отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, или не изпълнил предписанието за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Изложени са съображения
и, че нарушената разпоредба предвижда два фактически състава, които според
касатора са посочени и като нарушения от негово страна, при което е следвало
наказващият орган да наложи наказание за всяко едно от тях поотделно, като
изложи и мотиви за всяко едно от тях. Излага съображения и че неправилно е
възприето мястото на извършване на административното нарушение, което е
посочено като кръстовището на ул.”Свети Отец Паисий” и ул.”Цар Калоян”, вместо
действителното такова – сградата на „пътна полиция”, находяща се в кв.
„Индустриален”. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се отмени и наказателното
постановление в частта с наложено наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Ответника ОД
на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно
заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното
решение следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на Г.З.Л. *** против Наказателно постановление №16-1228-002865 от 28.10.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 249207 от 15.10.2016 год., на Г.З.Л. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 15.10.2016 год. в 00.30
часа, в гр. Стара Загора, по ул.”Свети отец Паисий” в посока юг на кръстовището с ул.”Цар Калоян” управлява
собствения си лек автомобил „Ауди” рег.№СТ 6571 ВР, като водачът отказва да бъде тестван за
употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дръг тест
5000-АRАМ 0003. Издаден
талон за медицинско изследване на кръвта №0046190.
За да
потвърди наказателното постановление с наложено на Л. административно
наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с
техническо средство. Вмененото във вина на Л.
административно нарушение е установено по безспорен начин, като не са
установени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление. Касаторът е бил наясно, какъв тест е
отказал да извърши, като от събраните по делото доказателства е направен извод,
че с деянието Л. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6,
ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от
състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да
е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на
административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в
текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на
изпълнително деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е
управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което
може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез
изследване на кръвта на водача.
Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това
обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за
медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно
нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на Л. да бъде тестван с
техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество. Не
са представени и доказателства че лицето е изпълнило предписанието за
медицинско изследване.
Твърденията изложени в касационната жалба, както и в
жалбата пред районния съд, че касаторът е бил поканен да му бъде извършена
проба в сградата на „Пътна полиция”, находяща се в кв. ”Индустриален”, а не на
място посочено като място на извършване на нарушението /кръстовището на
ул.”Свети отец Паисий” и ул.”Цар Калоян”/, се явяват недоказани в хода на съдебното
производство. Напротив, видно от свидетелските показания на актосъставителя
Колев, както и от приложената докладна записка от Дарин Славов /посочен и като
свидетел при установяването на нарушението/, на място е била извършена проверка
на водачът за употреба на алкохол, при която е установена концентрация в
рамките на допустимата, след което се е пристъпило към проверка за наркотични
вещества, но е последвал отказ от страна на касатора. В контекста на
гореизложеното, въззивният съд е извел правилен извода за наличието на
съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани
доказателства в хода на съдебното следствие. В допълнение може да само да се
каже, че отказът на водача да бъде тестван е наказуемо, независимо и това къде
е извършено нарушението – дали на посоченото кръстовище или в сградата на
„Пътна полиция”, като посочването на мястото на извършване на нарушението в
конкретния случай, има за цел да установи компетентността на актосъставителят и
наказващият орган.
Не е основателно наведеното касационно оплакване, че е
налице противоречие между обстоятелствената част на наказателното постановление
и отправеното административно обвинение. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, единственото отправено обвинение е за отказ на водачът да бъде
тестван за наркотични вещества. Действително в наказателното постановление е
цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не означава, че е
отправено обвинение за извършването на две нарушения – отказ за тестване за наркотични
вещества и отказ да бъде дадена кръвна проба. В описателната част на
наказателното постановление се съдържа обвинение за отказ да бъде тестван
касатора с техническо средство, но не и за отказ да даде кръвна проба. Като
обстоятелство по констатираното нарушение е посочено и издаването на талон за
медицинско изследвана, като е посочен и неговият номер. Това е част от
фактическата обстановка, възприето от актосъставителят. Въз основа на
гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на
чл.18 от ЗАНН и не са налице две административна нарушения, за които следва да
се наложат две отделни административни наказания.
При извършената служебна проверка
на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на
защита, а същото е постановено и при
правилно приложение на материалния закон.
Водим от
тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№97 от 22.02.2017 год., постановено по АНД №26/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.