Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

181                                   01.06.2017 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на четвърти май през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №145 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Г.З.Л. *** против решение №97/22.02.2017 год., постановено по АНД №26/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №16-1228-002865/28.10.2016 год., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата на Г.Л. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно установена фактическа обстановка. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление. В обстоятелствената част е отправено обвинение само за отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, докато там където са очертани рамките на административното обвинение, е очертано, изпълнително деяние субсумиращо се в санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или не изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Изложени са съображения и, че нарушената разпоредба предвижда два фактически състава, които според касатора са посочени и като нарушения от негово страна, при което е следвало наказващият орган да наложи наказание за всяко едно от тях поотделно, като изложи и мотиви за всяко едно от тях. Излага съображения и че неправилно е възприето мястото на извършване на административното нарушение, което е посочено като кръстовището на ул.”Свети Отец Паисий” и ул.”Цар Калоян”, вместо действителното такова – сградата на „пътна полиция”, находяща се в кв. „Индустриален”. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се отмени и наказателното постановление в частта с наложено наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.З.Л. *** против Наказателно постановление №16-1228-002865 от 28.10.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 249207 от 15.10.2016 год., на Г.З.Л. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.10.2016 год. в 00.30 часа, в гр. Стара Загора, по ул.Свети отец Паисий в посока юг на кръстовището с ул.Цар Калоян управлява собствения си лек автомобил „Ауди” рег.№СТ 6571 ВР, като водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дръг тест 5000-АRАМ 0003. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0046190.

За да потвърди наказателното постановление с наложено на Л. административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с техническо средство. Вмененото във вина на Л. административно нарушение е установено по безспорен начин, като не са установени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Касаторът е бил наясно, какъв тест е отказал да извърши, като от събраните по делото доказателства е направен извод, че с деянието Л. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

    Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез изследване на  кръвта на водача. Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на Л. да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество. Не са представени и доказателства че лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване.

Твърденията изложени в касационната жалба, както и в жалбата пред районния съд, че касаторът е бил поканен да му бъде извършена проба в сградата на „Пътна полиция”, находяща се в кв. ”Индустриален”, а не на място посочено като място на извършване на нарушението /кръстовището на ул.”Свети отец Паисий” и ул.”Цар Калоян”/, се явяват недоказани в хода на съдебното производство. Напротив, видно от свидетелските показания на актосъставителя Колев, както и от приложената докладна записка от Дарин Славов /посочен и като свидетел при установяването на нарушението/, на място е била извършена проверка на водачът за употреба на алкохол, при която е установена концентрация в рамките на допустимата, след което се е пристъпило към проверка за наркотични вещества, но е последвал отказ от страна на касатора. В контекста на гореизложеното, въззивният съд е извел правилен извода за наличието на съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие. В допълнение може да само да се каже, че отказът на водача да бъде тестван е наказуемо, независимо и това къде е извършено нарушението – дали на посоченото кръстовище или в сградата на „Пътна полиция”, като посочването на мястото на извършване на нарушението в конкретния случай, има за цел да установи компетентността на актосъставителят и наказващият орган.

Не е основателно наведеното касационно оплакване, че е налице противоречие между обстоятелствената част на наказателното постановление и отправеното административно обвинение. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, единственото отправено обвинение е за отказ на водачът да бъде тестван за наркотични вещества. Действително в наказателното постановление е цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не означава, че е отправено обвинение за извършването на две нарушения – отказ за тестване за наркотични вещества и отказ да бъде дадена кръвна проба. В описателната част на наказателното постановление се съдържа обвинение за отказ да бъде тестван касатора с техническо средство, но не и за отказ да даде кръвна проба. Като обстоятелство по констатираното нарушение е посочено и издаването на талон за медицинско изследвана, като е посочен и неговият номер. Това е част от фактическата обстановка, възприето от актосъставителят. Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.18 от ЗАНН и не са налице две административна нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита,  а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97 от 22.02.2017 год., постановено по АНД №26/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                   

 

                 2.