Р Е Ш Е Н И Е № 215
гр. Стара Загора, 25.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в
публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря М.П.
и в присъствието на
прокурора П.Д.
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 157 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение № 92/21.02.2017
година, постановено по НАХД № 72 по описа за 2017 година на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1162/08.09.2016 г.,
издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора срещу Й.Р., с постоянен адрес ***.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон –
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за
допуснато нарушение на процесуалните правила в процедурата по издаване на АУАН,
свързано с неосигурен превод на родиня език на санкционираното лице. Оспорва се
и становището на СтРС, че цитирната правна норма от Наредбата за обществениа
ред в Община Стара Загора не следва да бъде прилагана, тъй като противоречи на
нормативни актове от по-висока степен. Според касатора обжалваното съдебно
решение не съдържа фактически и правни изводи, които да разкриват
действителната воля на съда. Въз основа на изложените в касационната жалба
доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът – Й.Р. ***, редовно призована за
съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С писмен отговор на касационната
жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без
уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
и предлага решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара
Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 1162/08.09.2016 г.,
издадено от Заместник-кмета на Община
Стара Загора въз основа на АУАН №
17186/20.06.2016 г., с което на Й.Р., е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 25з, ал.3 от Наредбата за
обществения ред в Община Стара Загора, изразяващо се в това, че на 18.06.2016
г. в 18,30 ч, в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна” № 36А, на етаж 6,
извършва религиозна пропагандна по домовете на гражданите.
За да отмени НП,
Районен съд Стара Загора приема, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че на Й.Р. не е осигурен преводач
на родния й език, което е довело да нарушаване правото й на защита. На следващо
място съдът изтъква довод, че посочената като нарушена правна норма от
Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора не следва да бъде прилагана,
тъй като противоречи на нормативни актове от по-висока степен и накърнява
основни права и свободи на гражданите,
гарантирани с Конституцията. По тези съображения съдът е обосновал извод за
незаконосъобразност на процесното НП и го е отменил.
Така постановеното
решение е правилно.
Касационният състав споделя извода на
въззивния съд, че в производството по налагане на административно наказание на Й.Р. на основание чл. 25з,
ал.3 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора са
допуснати съществени процесуални нарушения В случая не е спорно, а и
от данните по делото се налага несъмнения извод, че
привлеченото към отговорност лице е чужд гражданин, който не владее писмено или
говоримо български език. При тези обстоятелства е следвало да й бъде осигурен
надлежен превод на съставения АУАН, за да се разяснят посредством
преводач правата във връзка със съставения АУАН. Необходимо е също така освен
АУАН с превод задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с
него се ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице.
Нормата на чл. 21, ал.2 от НПК,
която съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, намира приложение и в
административнонаказателното производство, изисква на лица, които не владеят
български език, да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език,
като за целта им бъде назначен преводач.
Следователно нарушаването на правото на превод /чрез пренебрегване от страна на органа,
ръководещ съответния стадий на производството, на задължението му да разясни на
разбираем за нарушителя език в извършването на какво нарушение е обвинен, при
спазване на нормативноустановените изисквания за това/ рефлектира върху правото на защита, тъй като
на практика лицето не би могло да разбере в какво се състои административното
обвинение, за да организира адекватно своята защита, а ограничаването на
правото на защита винаги се квалифицира като съществено процесуално нарушение,
водещо до опорочаване на процеса по реализиране отговорността на нарушителя, и
предполага отмяната на санкционния акт. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда след съставянето на
акта, същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му
и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата,
които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят
български се назначава преводач, съгласно чл.21, ал.2 от НПК и чл. 142, ал.1 от НПК. Изискването на чл.21, ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато, при съгласие на
нарушителя, за преводач се назначи лице, присъстващо на местоустановяването на
нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на нарушителя,
като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в акта. В случая това не е направено, тъй като от свидетелските показания се установява, че не Й.Р., а друго
лице е направило вписванията на възраженията в съставения АУАН и данните на
това лице не са отбелязани, нито е посочено, че е ползвано за преводач. В хода
на досъдебното административнонаказателно производство дори не е установено на
коя държава е гражданин Й.Р.. Следователно не може да се приеме, че актът е
предявен в присъствието на преводач, нито че НП е
преведено на Р., каквото е изискването на закона.
Неоснователно е оплакването
на касатора, че районният съд неправилно е отказал да приложи чл.25з, ал.3 от
Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора поради нейното противоречие
с нормативни актове от по-висока степен и това изключва възможността за
регулиране на същите обществени отношения на местно ниво. Действително
районният съд не е компетентен да се произнася по нищожност на разпоредби от
подзаконови нормативни актове, но всъщност крайният извод на съда е съобразен напълно с
разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове и нормите, според
който ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи са длъжни за прилагат по-високия по степен акт. Приетата
за нарушена ал.3 на чл.25з от Наредбата за обществения
ред в Община Стара Загора е в колизия с разпоредбата на чл.13, ал.1 от
Конституцията на РБ, провъзгласяваща свобода на вероизповеданията, както и на
чл.5, ал.1 от Закона за вероизповеданията, в който е определено, че правото
на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско
убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на
институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез
разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на
електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.
Отделно в чл.6, ал.1, т.6 от същия закон е предвидено, че правото на
вероизповедание включва и правото да се проповядва или преподава една религия
или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, а
ограничения са допустими само по при наличие на изключенията по чл.7 от Закона
за вероизповеданията, а именно когато свободата на вероизповедание е насочена
срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или
срещу правата и свободите на други лица. В този смисъл посочените норми на
Конституцията и Закона за вероизповеданията дерогират приложението на чл.25з,
ал.13 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. А при преценка на
приложимата правна уредба и събраните доказателства по делото се налага
заключение, че Йонна Р. е упражнявала правото си на вероизповедание без да е
нарушила разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за вероизповеданията. Привличането
й към административнонаказателна отговорност за деяние, което не може да бъде
квалифицирано като противоправно, е неправомерно и това обуславя
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Така изложените в решението на районния
съд мотиви за опорочена процедура и несъставомерност на деянието са достатъчни
за отмяна на издаденото от Заместник-кмета на Община Стара Загора
НП № 1162/08.09.2016г. Не е налице коментираната в жалбата непълнота на
съдебния акт, съставляваща допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, респективно касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК във връзка с чл. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
С оглед изложените съображения съставът на
Административен съд Стара Загора намира, че не са налице твърдяните касационни
основания – нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат
постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 92/ 21.02.2017 година, постановено по НАХД № 72 по описа за
2017 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление № 1162/ 08.09.2016 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.