Р Е Ш Е Н И Е

№206 06.06.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №161 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „АУТО-ИВАН К.” гр. Стара Загора против Решение №75 от 14.02.2017г., постановено по АНД №3268/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №34/11.01.2016г. издадено от Заместник Кмета на община Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.66 ал.1, т.33 от Наредбата за управление на отпадъците и за опазване на чистотата на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, за това че на 30.10.2015г.в град Стара Загора, кв. Зора, от източната страна ул. „Хрищян войвода” се намира обект 6 за авторемонтни услуги, ремонт и баланс на гуми, стопанисван от г-н К. В тази връзка и във връзка с дейността на фирмата, която представлява и в качеството си на собственик и управител на обекта е допуснал замърсяване с негодни за употреба автомобилни гуми. Като същите са били изхвърлени на нерегламентираните за това места върху общинска земя- Стадиона на кв. „Зора”. Общото количество на изхвърлените гуми е около 50 броя, с което виновно е нарушил чл.63 т.33 от Наредбата:

„За опазване на чистотата на територията на Община Стара Загора се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците”.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че при налагане на имуществената санкция не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и всички изискуеми реквизити по тази разпоредба са посочени. От представената по делото извадка от ПУП, одобрен със Заповед №1512/12.09.1997г., се установява, че предназначението на УПИ VІ-176, кв.16, по плана на града е за жилищно строителство, трафопост и спорт.Терена е общинска собственост, но за него не е съставен акт за общинска собственост, а частта от имота, която се ползва за спорт не е оградена, но са изградени съоръжения за спорт – футболни врати. От писмо на ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора се удостоверява, че ЕТ „АУТО-ИВАН К.” има регистриран търговски обект „Вулканизатор- гр. Стара Загора, кв. Зора, посочен като обект 6”. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че мястото на нарушението е достатъчно ясно описано, известно е на жалбоподателя, поради което е несъстоятелно твърдението му за липса на това обстоятелство в текста на НП. Освен това, няма спор по делото, че мястото на което са установени негодните за употреба автомобилни губи не е собственост на наказаното лице. Липсва спор и относно факта, че същите са негодни за употреба. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на актосъставителя, свидетеля на нарушението и на съставяне на акта, които потвърждават обвинението, че в близост до стадиона на кв. Зора са изхвърлени автомобилни гуми – извън района на работилницата. Освен това, К. не е отрекъл пред проверяващите лица, че гумите са негови, негодни са за употреба, като напротив, заявил, че в работилницата няма място да ги съхранява. Въз основа на писмените и гласни доказателствени средства, въззивния съд е приел за доказано административно наказателното обвинение и в резултат и потвърдил наложената имуществена санкция, определена в минимален размер.

С касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснато при потвърждаване на наказателното постановление в резултат на невярна интерпретация на текста на административното обвинение и необоснованост на изводите, че същото е доказано. Установило се е пред РС Стара Загора, че мястото на нарушението е УПИ VІ в кв.16, а не стадиона на кв. Зора, който не съществува, а освен това няма и издаден акт за общинска собственост, поради което е очевидно, че мястото не е описано точно и ясно. Освен това, мястото на работилницита не е някъде от източната страна на улица „Хрищян войвода” а е разположен в поземлен имот с идентификатор по КК, който не е собственост на търговеца. Оспорва се извода на съда, че обвинението се доказва и въз основа на неподадените в три дневен срок възражения против акта, тъй като наказаното лице може да възрази против верността на фактите и с въззивната си жалба, а в тежест на АНО е да ги докаже. Не се приема извода на съда, че щом нарушението било констатирано в непосредствена близост до обекта, стопанисван от жалбоподателя, като е посочено достатъчно ясно разположението му в град Стара Загора, и което разположение е добре известно на жалбоподателя, то възражението му за неяснота на мястото на нарушението са несъстоятелни. Този извод на съда не бил нито правен, нито фактически, а напротив сочи на допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника по касация Община Стара Загора в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно..

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Въззивния съд е допуснал нарушение на материалния закон при потвърждаване на наказателното постановление, тъй като не е установил противоречието между фактическото и правно обвинение, което нарушава правото на защита и представлява абсолютно основание за отмяна. Съгласно хипотезата на чл.63, т.33 вр. с чл. 66 ал.1 т.33 от Наредбата, съставомерното деяние се състои в изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъци. Фактическото обвинение е за изхвърляне на излезли от употреба гуми на нерегламентираните за това места върху общинска земя – стадиона на кв. „Зора”. Задължението за събирането и/или съхраняването на ИУГ се извършва на площадки за събиране и/или съхраняване на ИУГ, обособени самостоятелно или като част от площадките, на които са разположени съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на ИУГ. Събирането и/или съхраняването на ИУГ може да се извършва и в местата, където те се образуват, включително в местата местата за смяна на гуми. Сравнението между забраната по чл. 63 т.33 от Наредбата и задължението за събиране или съхраняване на ИУГ на регламентирани площадки за събиране, въведено с чл.54 от същия нормативен акт сочи на неправилно приложение на административно наказателната разпоредба на чл. 66 ал.1 т.33 от Наредбата, която предвижда наказание за нарушаване на забраната за изоставяне или нерегламентирано обезвреждане на отпадъците. В тази връзка следва да се каже, че управлението на излезли от употреба автомобилни гуми се извършва съгласно Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми на МС, чиито правила относно съхранението на ИУГ са възпроизведени в чл.54 от Наредбата за управление на отпадъците и за опазване на чистотата на територията на община Стара Загора. За нарушение на разпоредби, които не са изброени в конкретни фактически състави по чл.66 ал.1 от Наредбата е предвидено административно наказание по чл.66 ал.3 от същия нормативен акт, приложимо и за нарушение на чл.54 ал.1 от Наредбата, касателно съхраняването на ИУГ извън мястото на продажбата им и на нерегламентираните площадки.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №75/14.02.2017г., постановено по АНД №3268/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 34/11.01.2016г издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.