Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                          

              171                       19.06.2017 година               град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                

                                                                   Членове:  ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                                      СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева КАН дело № 171 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

   Образувано е по касационна жалба на  А.Т.Ч.,EГН  **********,чрез пълномощника му адвокат Е.Ж. ***,със съдебен адрес:***,офис 7 против Решение № 151 от 22.03.2017г. по АНД №3763/2016г. по описа на Старозагорския районен съд,с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-002916 от 28.10.2016г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Стара Загора относно наложени на касатора административни наказания „глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца,на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП.

 

                                                                                                                      В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

С допълнителна молба по делото касаторът  излага оплаквания против наказателното постановление ,потвърдено с оспореното решение,като твърди , че не е налице формална и материална законосъобразност на същото.Счита,че в съдебното производство не е безспорно установено виновно и умишлено поведение,което да обективира издаването на АУАН с констатация :”отказ за тестване с техническо средство за употреба на алкохол”.

По изложени в жалбата съображение се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител,застъпва становище за неоснователност на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна. 

 

С Решение № 151 от 22.03.2017г. ,постановено по АНД №3763/2016г. Старозагорския районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-1228-002916 от 28.10.2016г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Стара Загора ,с което на А.Т.Ч. са наложени административни наказания „глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца,на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.08.2016г. около 21:36 часа в с.Калитиново,на ул.”Без име”,като водач на лек автомобил марка „Мерцедес 212 Д Спринтер”с рег.№ КО775ВВ,собственост на ЕТ „Слава-Радослав Христов”,с.Жълтуша,област Кърджали,А.Т.Ч. отказва да му бъде извършена валидна проба с техническо средство”Алкотест Дрегер 7510” с Ф №0158 за установяване на алкохол или друго упойващо вещество или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му .Издаден е талон за медицинско изследване №0439062 в 22:30 часа на 04.08.2016г.

За да потвърди наказателното постановление, РС –гр.Стара Загора е приел, че при издаването му не са допуснати нарушения на ЗАНН и на специалния материален Закон за движение по пътищата, като се установява по несъмнен начин, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение, съгласно чл. 174, ал.З от ЗДвП.

От обективна страна съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и място водачът е управлявал описаното МПС, като при извършване на проверка от служители на МВР отказал да бъде проверен за употреба на упойващи вещества, със съответното техническо средство, до отчитане на валиден резултат, нито дал кръв за анализ в подкрепа на възраженията и твърденията си.

От субективна страна е прието,че деянието е извършено виновно.

Съдът е изложил подробни мотиви по отношение размера на наложените от наказващия орган административни наказания - „глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като е счел,че същите са определени съобразно фиксирания от законодателя размер и при изричното изискване да бъдат налагани заедно, поради което е и безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на нарушението.

В конкретния случай ,е прието от въззвния съд,че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Самото естество на нарушението не би могло да го третира като маловажен случай, за което са показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си.

Решението на Старозагорския  районен съд е правилно.

Настоящата касационна инстанция не е оправомощена да проверява фактическите констатации на съдебния акт, предмет на контрол понастоящем. Тя следва да се произнесе в пределите на възприетите за доказани от въззивния съд фактически положения и при спазване на забраната по чл. 220 АПК. Именно в тези рамки, в настоящия случай, съдът дължи произнасяне по предявените оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК.

                  Правилно е възприето от въззивния съд, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а при съставянето на АУАН и издаването на спорното НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Обжалваният санкционен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията на чл. 34 ЗАНН. По съществото на спора, след като е обсъдил доказателствената съвкупност и в съответствие с нея, Старозагорският районен съд законосъобразно е приел, че Ч. е осъществил виновно състава на вмененото му нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП.

                  Предвид това, законосъобразен е правният извод на съда, че правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание посочените в НП разпоредби. Определените с НП наказания за осъществените нарушения са в нормативно установените към датата на осъществяване на процесните нарушения размери. Постановеното от районния съд съдебно решение не страда от наведените касационни основания.

 На първо място съдът намира ,че описаното в АУАН и НП нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП напълно отговаря на действията на касационния жалбоподател и с оглед на приетите доказателствени средства е установено както от обективна ,така и от субективна страна.

          Настоящият състав на АС Стара Загора намира за неоснователно въведеното с касационната жалба оплакване за липса на безспорно установяване  на виновно и умишлено поведение на касатора,което да обективира издаването на АУАН -„отказ за тестване с техническо средство за употреба на алкохол”

Изискуемите по чл.174 ал.3 ЗДвП обективни съставомерни елементи са управление на превозно средство и отказ за изпробване с техническо средство употребата на алкохол. Т.е. нарушението представлява двуактно такова – изисква и то в условията на кумулативност наличието на два факта, а именно управление на МПС и отказ за проба концентрацията на алкохол с техническо средство, като и двата факта предполагат едно активно поведение.В конкретния случай и позовавайки се на доказателства по делото, Старозагорският районен съд е приел за доказани всички горепосочени съставомерни елементи на административното нарушение.Доказа се по един категоричен и безспорен начин факта на управление на МПС и факта на обективиран отказ за проба с дрегер от страна на наказаното лице.

Установено е по категоричен начин още,а и това обстоятелство не е спорно,че действително е отпочнато даване на проба от страна на касатора – Ч. е издухал въздух в дрегера, но количеството е било изключително малко  и действието е било изключително краткотрайно, респ. обективираното действие е било негодно, поради което лицето отново е поканено да даде проба, но е последвал отказ в тази насока.Т.е. това поведение на касатора дори не може да се квалифицира и като опит за фактическо изпълнение на даденото разпореждане именно поради последвалия категоричен отказ – ако лицето е имало желание за изпълнение, то това му желание е щяло да намери обективен израз в неговото поведение.

Следва да се подчертае, че остава недоказана хипотезата на налична обективна невъзможност за даване на годна проба, дължаща се на определено заболяване на А.Ч.,за което са представени медицински документи пред въззивната инстанция.Касаторът е имал възможност при наличие на обективна невъзможност да бъде тестван с техническото средство за употреба на алкохол или друго упойващо средство,да даде кръвна проба в рамките на два часа от издаване на талона за медицинско изследване,но не е сторил това.

Именно поради всичко гореизложено, се налага изводът  за наличие на обективирано адм.нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.

Деянието не е маловажен случай с оглед степента на обществена опасност и незачитайки въведената забрана за управление на МПС от водачи под въздействието на алкохол.

 

Като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното НП РС-гр.Стара Загора е постановил правилен съдебен акт, който не страда от релевираните с касационната жалба пороци.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №151/22.03.2017г., постановено по АНД №3763/2016г. по описа на Районен съд-гр.Стара Загора. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                              

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                        

 

                                                                                     2.