Р Е Ш Е Н И Е

№ 238 20.06.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 172 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Кумир – СИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Промишлена”, против Решение № 127 от 13.03.2017г., постановено по АНД № 3716/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 231 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Регионален отдел „Южна централна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ – гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като поддържа, че производството е започнало и се е развило без участието на надлежно оправомощен представител на санкционираното дружество. Твърди, че несъответно на закона за едно и също нарушение на „Кумир – СИ” ЕООД са наложени две отделни административни санкции. Излага доводи че неправилно съдът е приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 231 от 22.11.2016г. на Началника на РО „Южна централна България” на ГД „Метрологичен надзор” към ДАМТН – гр. София.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в представено по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Кумир – СИ” ЕООД - гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 231 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Регионален отдел „Южна централна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0707 СЗ от 27.05.2016г., на „Кумир – СИ” ЕООД, на основание чл. 85, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за измерванията, са наложени две имуществени санкции, всяка от които в размер на 200 лева, за нарушения на чл.44, т.4 във вр. с чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 21.04.2016г. около 14.30 часа надзорна проверка на лица, които използват средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на 5 от Закона за измерванията, в обект Магазин № 6, намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Иван Мирчев” № 8, е констатирано, че„Кумир – СИ” ЕООД използва за измервания, свързани с търговски плащания по см. на чл.5 от ЗИ при пряка продажба на месо и месни продукти - везна с неавтоматично действие, тип SM - 500ЕР, с идентификационен номер 11922910 и везна с неавтоматично действие, тип SM - 500ЕР, с идентификационен номер 11930731, клас на точност ІІІ, без знак от последваща проверка на средствата за измерване в употреба по 43, ал.1 от ЗИ. Установено е, че наличният знак за последваща проверка и за двете везни сочел, че такава е била извършена през 2015г., с валидност и за двете везни до края на месец март 2016г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушения на чл.44, т.4 във вр. с чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл. 85, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за измерванията, за което на нарушителя са наложени предвидените в закона санкции, определени в нормативно регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени съображения че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила. Абсолютно неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказателното производство е започнало и се е развило без участието на надлежно оправомощен представител на санкционираното дружество. Както правилно е приел въззивният съд, началото на административнонаказателния процес се поставя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, поради което дали е бил съставен протокол с предписания и на кого бил връчен протоколът, са обстоятелства, които не се отразяват на законосъобразността на съставения АУАН № 0707 СЗ от 27.05.2016г., съответно на издаденото въз основа на него НП № 231 от 22.11.2016г. Доколкото вменените на дружеството – жалбоподател административни нарушения не се свързват с неизпълнението на предписания по Протокол за задължителни предписания № 09-И/ 21.04.2016г., то очевидно възраженията, основани на надлежното връчване на посочения протокол, са ирелевантни за законосъобразността на наказателното постановление и за санкционирането на „Кумир – СИ” ЕООД по административнонаказателно обвинение по чл. 85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ, за нарушения на чл.44, т.4 във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ.

Правилен и съответен на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че доколкото санкциите за административни нарушения по смисъла на ЗАНН не подлежат и на кумулиране, при прилагането на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, за всяко едно от нарушенията се следва налагане на отделна санкция. Противно на твърденията на касатора, не се касае за едно нарушение, тъй като всяко неизпълнение на изискването по на чл.44, т.4 във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ по отношение на използвано средство за измерване, представлява отделно съставомерно изпълнително деяние и съотв. административно нарушение по чл. 85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ.

В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянията като такива с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Само по себе си обстоятелството, че след извършената проверка средствата за измерване са преминали последваща проверка при която не са установени нередности по отношение точността на измерването, не е достатъчно нарушенията да бъдат определени като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващите се за извършените нарушения административни санкции и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ, чрез налагане на имуществени санкции, определени в законово регламентирания минимален размер.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127 от 13.03.2017г., постановено по АНД № 3716/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 231 от 22.11.2016г., издадено от Началника на Регионален отдел „Южна централна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.