Р Е Ш Е Н И Е

№208 12.06.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №174 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от И.Н.И. *** против решение №20/13.03.2017 год., постановено по АНД №366/2016 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление №43-0000226/12.10.2016 год., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Стара Загора, редовно упълномощен от 15.05.2015 год.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че е неправилен извода на районния съд за доказаност на административното нарушение. Не е в тежест на наказаното лице да оборва представената от самия него кантарна бележка, а задължение на наказващият орган е да докаже извършването на административното нарушение. В случая, замерване на място към момента на проверката не е правено, а според изложеното в жалбата такова замерване е следвало да бъде извършено със средства за измервания, съответстващи на изискванията на Закона за измерванията. Въз основа на гореизложеното счита, че не е налице доказаност на административното обвинение. От друга страна наказващият орган не е направил преценка и не е изразил становище, дали установените факти не обективират наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно и своевременно призован, не взема становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалбата на И.Н.И. *** против Наказателно постановление №43-0000226/12.10.2016 год., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Стара Загора, с което на основание чл.177, ал.3, предложение второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предложение второ от същия закон във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ. При осъществения контрол за законосъобразност въззивния съд е обосновал извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Приел е, че нарушението е безспорно установено, не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление. Приел е, че нарушението е установено на база представена от самото наказано лице кантарна бележка, подписана от самия него, която той не е оспорил, нито е представил доказателства за оборване на отразената в кантарната бележка маса на управлявания товарен автомобил. Това го е мотивирало да постанови решение, с което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението на районният съд е правилно.

Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление, от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че на 25.08.2016 год. около 10.30 ч., на входа на село Бели бряг по посока на движение гр. Раднево, водача управлява товарен автомобил марка „Мерцедес”, с рег. №СТ 7133 АР с две оси, с прикачено полуремарке с три оси, рег.№СТ 1445 ЕМ, извършващ обществен превоз на товари. При проверката е констатирано следното нарушение: При допустима максимална маса за движение на съчленени пътни превозни средства с пет оси 42.140 т., видно от кантарна бележка №1630 от 25.08.2016 год., представена от водача при проверка, като водача не може да представи разрешение от администрацията управляваща пътя. На 29.08.2016 год. е подадено възражение срещу АУАН.

При така измерените параметри, ППС се явява извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата /тежко по смисъла на чл.3 от Наредбата/ и водача не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП, която норма предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За така допуснатото нарушение е наложено наказание по чл.177, ал.3, предложение второ от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, административнонаказателна отговорност носи всеки, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство, без да спазва установения за това ред. Задължението по пътя да се движат само пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението е въведено с разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Няма спор че тази норма е бланкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси.

Съгласно разпоредбата на §1, т.11 от ДР на Наредбата, „допустими максимални маси” са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл.6. В конкретния случай е установено и не се спори, че И. е управлявал товарен автомобил с две оси, с полуремарке с три оси. За този тип превозно средство, разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3, буква „б” – посочена в АУАН и НП, предвижда, максимална допустима маса 40 t. Според представените по време на проверката кантарна бележка, превозното средство е било натоварено с 28 660 кг. варовик, при което бруто теглото му е било 42140 кг., тоест с 2140 кг. над допустимата максимална маса. Съгласно чл.8, ал.4 от Наредба № 11/03.07.2001 год., на тежките пътни превозни средства (т.е. надхвърлящи максимално допустимата маса по чл. 6 в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Според чл. 14, ал.3 от същата наредба, тежки ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона. Това означава, че ППС от кръга на процесното могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, а доказателства за това не са представени от касатора както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното обжалване. Всъщност такава такса не е установена да е заплатена и при извършената служебна проверка за това от страна на районният съд.

Неоснователно е оплакването, че административното нарушение не е безспорно доказано в развилото се пред районният съд Раднево съдебно производство и е било необходимо извършването на замерване на масата на автомобила към момента на проверката от страна на контролните органи. На първо място цитираната в жалбата норма на чл. 35, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и 3 и в документа за платена такса по чл. 14, ал.3 от Наредбата. Настоящия случай обаче не е такъв доколкото не се прави проверка за съответствие. На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ представен от самия водач на МПС, който той лично е подписал без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение именно в тежест на касатора е да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са ангажирани.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви относно липсата на маловажност на процесното нарушение, които се споделят и от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед на гореизложеното Районен съд Раднево е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20/13.03.2017 год., постановено по АНД №366/2016 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.