Р Е Ш Е Н И Е

№ 438 30.11.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело № 177 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д. *** против Решение №2 от 05.01.2017г., постановено по АНД №1600/2016г. по описа на Районен съд Казанлък. С жалбата се претендира, че решението на РС Казанлък е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че с решението си въззивният съд превратно е изтълкувал Тълкувателно решение №1/27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2014г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС, като се счита, че същото е неприложимо в настоящия случай. Твърди се, че е налице изтекъл в полза на касатора давностен срок, което представлява пречка за наказателно преследване. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че в случая се касае материалноправни давностни срокове по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, а не за процесуалноправни такива по смисъла на ЗАНН. Твърди се, че обжалваното пред районният съд наказателното постановление (НП) е издадено на 14.08.2014г. и е връчено на жалбоподателя на 14.10.2016г., като се счита, че ЗАНН не препраща към разпоредбите на НК, които уреждат давностните срокове и институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение по отношение на административните нарушения. Обосновава се, че в решението си РС Казанлък е изложил мотиви единствено и само по отношение на давностните срокове, но не и по законосъобразността на издаденото НП, като не е обсъдил събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, нито изложил мотиви защо е приел, че санкционираното лице виновно е нарушило разпоредбите на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Счита се, че липсата на мотиви от страна на съда е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност и порочност на постановения съдебен акт. Моли се съда да отмени решението на РС – Казанлък, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление на МВР Казанлък, редовно и своевремено призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че решението на РС Казанлък е правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и предвид Определение №4631/11.04.2018г., постановено по адм.дело №4205/2018г. на ВАС, седмо отделение, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на А. Б. Д. ***-0284-002226 от 14.08.2014г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2226/16.07.2014г., на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 16.07.2014г. в 18:31 часа, в гр.Казанлък на бул.Освобождение до автосервиз Тексако в посока юг-север, Д. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№СТ 63 98 ТТ, собственост на Б. Х. Д., със скорост 96 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч за населено място. Скоростта е фиксирана с тарирано техническо средство „Трафик Радар“ TR4D с фабричен №282. Приспаднат толеранс 3 км/ч – наказуема скорост 93 км/ч. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С решението си Районен съд Казанлък е потвърдил НП. Прието е, че в хода на администативнонаказателното производство се е доказало по безспорен начин, че Д. е осъществил вмененото му с АУАН и с издаденото въз основа на него НП, нарушение на ЗДвП. Посочено е, че по делото не е представено нито едно доказателство в подкрепа на депозираната жалба, като твърденията в последната касаели само допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и изтекли давностни срокове. Обосновано е, че в АУАН и НП са посочени изпълнителното деяние, фактите и обстоятелствата, с които е следвало да се съобрази санкционираното лице, като е прието, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са доводи, че в случая не е налице изтекла абсолютна погасителна давност, като е съобразена съдебната практика по Тълкувателно решение №1/27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2014г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС и е прието, че абсолютната погасителна давност за административните нарушения е четири години и шест месеца, и предвид обстоятелството, че Д. е привлечен към административнонаказателна отговорност на 16.07.2016г., то абсолютният срок за погасяване на административнонаказателната отговорност в случая не е изтекъл.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Настоящият касационен състав намира за верен извода на въззивния съд, че от приложените в материалите на административнонаказателната преписка доказателства се установява по безспорен начин извършването на вмененото нарушение на санкционираното лице. От тези доказателства е видно каква е стойността на измерената скорост, с която се е движил автомобила, управляван от касатора, както и че това измерване е извършено с средство за измерване, което е одобрен за използване тип и е преминало успешно задължителна периодична проверка. Тези обстоятелства са отразени и в издадения от контролния орган АУАН.

При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Макар и лаконично, районният съд е изложил мотиви по съществото на спора, както и такива за законосъобразност на санционния акт от формална страна. Изложени са и съображения по наведените в жалбата срещу НП доводи. Поради това твърденията в касационната жалба в тази връзка се явяват неоснователни.

Не се споделят доводите на касатора за изтекъл давностен срок и наличие на предпоставки за прекратяване на административнонаказателното производство. В касационната жалба са изложени доводи, че ЗАНН не препраща към разпоредбите на НК, които уреждат давностните срокове и институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение по отношение на административните нарушения. Тези твърденията обаче са в противоречие с мотивите на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, /задължително по смисъла на чл.130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/, съгласно което погасителните основания по чл.34 от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН настъпват в първия случай преди влизане в сила на правоохранителния акт, а във втория – след влизането му е сила. В случая процесното НП не е влязло в сила, следователно предпоставките за неизпълнение на наложеното наказание не следва да бъдат обсъждани, тъй като въобще не е започнала да тече изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН. Колкото до давността, касаеща погасяването на възможността компетентния орган да реализира правомощията си административнонаказателното правоотношение или така наречената преследвателна давност, следва да се отбележи, че въпроса също е решен с посоченото Тълкувателно решение. Според последното, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, като изрично в мотивите на постановлението се изтъква, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК уреждаща абсолютната давност и именно тази празнота се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. С оглед на това следва да се приеме, че изтичането на абсолютната преследвателна давност настъпва след изтичане на срок от четири години и половина от момента на извършване на административното нарушение или в конкретния случай тя ще настъпи на 17.01.2019г.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 05.01.2017г. по а.н.д.№ 1600/2016г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.