Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                     239       22.06.2017г.        гр. Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

               Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Пенка Маринова           

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                               

като разгледа докладваното от  съдия   Р. Тодорова  КАН дело № 179 по описа  за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

   Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия по хазарта – гр. София, против Решение № 18/ 02.03.2017г., постановено по АНД № 404/ 2016г. по описа на Радневския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован, неправилен и несъответен на закона направения от въззивния съд извод, че не е налице допуснато от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по  чл.110, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. Твърди наличието на порочни действия на въззивния съд при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, по съображения, че при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е извършена оценка на доказателствените материали в съответствие с действителното им съдържание. Поддържа и че неправилно съдът е приел, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта.  

 

Ответникът по касационната жалба – „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Радневският районен съд е приел, че не е извършено вмененото на санкционираното лице административно нарушение, за което излага подробни съображения.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Радневския районен съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.        

          

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД – гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001151/013/ 19.10.2016г., на „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД – гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв., на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на основание Заповед № П-321/ 27.09.2016г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта проверка по Закона за хазарта, съвместно с органите на МВР, в игрална зала с адрес гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 7, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД, с Удостоверение  за издаден лиценз № 000030-2706/ 14.03.2016г. на ДКХ /актуално към момента на проверката/, е установено, че в игралната зала е допуснато лицето Георги Колев Георгиев, ЕГН **********, без документи за самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство/. Лицето Георги Георгиев е играело на игрален автомат с идентификационен номер 150304-003.  Посочено е, че установеното нарушение се потвърждава от съставения Констативен протокол № 005871/ 29.09.2016г. и от снетите писмени обяснения на крупието и на лицето без документи за самоличност.

 

           Радневският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел,  че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че макар описаната в наказателното постановление фактическа обстановка да се явява безспорно доказана, не е налице съставомерно от обективна страна деяние и съответно извършено от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.110, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. В мотивите към решението са изложени и съображения, че дори и да се приеме че е налице деяние, формално осъществяващо признаците на състава на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, то същото следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

 

Решението на Радневския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.   

 

            Наложената на „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД санкция се основава на административнонаказателната нормата на чл.110, ал.1 от Закона за хазарта, съгласно която за нарушение на чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000лв. Ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, която разпоредба регламентира че в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност. От фактическа страна повдигнатото на „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД административно обвинение се основава на това, че при извършена от служители в Държавната комисия по хазарта съвместно с органите на МВР на 29.09.2016г. проверка в игрална зала с адрес гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 7, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД, с Удостоверение  за издаден лиценз № 000030-2706/ 14.03.2016г. на ДКХ, е установено, че в игралната зала е допуснато лицето Георги Колев Георгиев, без документи за самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство/.

Фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление, не се оспорва от санкционираното лице, а и се установява от събраните по делото доказателства. Следователно по безспорен и несъмнен начин е доказано, че към момента на извършената от ДКХ съвместно с органите на МВР проверка, в игралната зала, находяща се в гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 7, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД, с Удостоверение  за издаден лиценз № 000030-2706/ 14.03.2016г. на ДКХ, е присъствало лице, което е играело на игрален автомат с идентификационен номер 150304-003,  без документи за самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство/. При така установената фактическа обстановка необоснован, неправилен и несъответен на закона е направения от Радневския районен съд извод, че не е налице допуснато от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по  чл.110, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. За наличието на съставомерно от обективна страна деяние по чл.110, ал.1 от Закона за хазарта, необходимо и достатъчно е да бъде установено присъствието в игралната зала на лице без документ за самоличност, в нарушение на забраната по чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ.  След като законът императивно не допуска присъствието в игралната зала на лица, които не носят документи за самоличност и отговорността за неизпълнение на тази забрана е към организаторите на хазартни игри, то в тежест на организатора на хазартните игри е да създаде вътрешната организация на работата в игралната зала по начин, недаващ възможност за присъствие в същата на лица, които нямат удостоверяващи самоличността им документи. Всички други тълкувания на въззивния съд се явяват превратни и несъобразени със смисъла и с целта на законовата регламентация. Неправилно е прието, че изпълнителното деяние по административнонаказателния състав на чл.110, ал.1 във вр. с чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ е „допускане” в игралната зала на лица без документи за самоличност, което изисква наличието на знание от крупието или управителят на дружеството, че в залата присъстват такива посетители. Регламентираните с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗХ ограничения за посетители в игралните зали, всъщност представляват въведени и установени със закон забрани за присъствието в игралните зали на определени категории лица, поради което обективният факт на присъствие в игралната зала на лице без документ, удостоверяващ неговата самоличност, представлява нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ и основание за ангажиране отговорността на организатора на хазартни игри при прилагането на административнонаказателния състав на чл.110, ал.1 от ЗХ. Константна е съдебната практика, че при преценката за осъществяване на фактическия състав на нарушението, неотносимо е обстоятелството дали лицето е представило документ за самоличност на по-ранен етап от пребиваването си в игралната зала, а след това този документ е оставен за съхранение у друго лице или на място, извън игралната зала. За ирелевантни към съставомерността на нарушението се приемат и обстоятелствата, свързани с това дали служителите в игралната зала са били във възможност, респ. невъзможност да проверяват документите и  в какви отношения са с конкретния клиент.  Посочените обстоятелства не изключват нарушението на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, което е формално и се явява довършено с факта, че намиращо се в игрална зала или в казино лице няма документ за самоличност.

С оглед на гореизложеното касационният състав на съда приема, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по  чл.110, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта,  е доказано по безспорен и несъмнен начин.  

Неправилно и несъответно на закона Радневският районен съд е направил извод, че нарушителят следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Необосновано съдът е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Сами по себе си обстоятелствата, че това е първо нарушение на санкционираното лице; че от конкретното нарушение не са произтекли вредни последици и т.н, не са достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочените от въззивния съд обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.110, ал.1 от Закона за хазарта, чрез налагане на имуществена санкция, определена в законово регламентирания минимален размер.  

            Основателно е и възражението на касатора, че при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като необосновано и без каквито и да е изложени мотиви е кредитирал с доверие част от свидетелските показания, некореспондиращи с останалия доказателствен материал вкл. и с дадените от свидетелите обяснения към момента на извършената от органите на ДКХ проверка в игралната зала.

           По тези съображения обжалваното съдебно решение, с която е отменено Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Административнонаказателното обвинение за допуснатото от организатора на хазартни игри - „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, е фактическо, правно и доказателствено обосновано и се потвърждава от събраните доказателства. При определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващата се за извършеното нарушение санкция, наказващият орган правилно е приложил закона. С оглед на изложеното Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.  

     

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 18/ 02.03.2017г., постановено по АНД № 404/ 2016г. по описа на Радневския районен съд и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13/2016 от 09.11.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на „ЕКОБЕЛЛА 10” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов” № 85, ет.1, ап.2, ЕИК 201250342, представлявано от управителя Джулия Юлиянова Саръмова, на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв., за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта.

              Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                       

                                                                       2.