Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

180                                      29.06.2017г.                        гр. Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                      Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                Членове:      ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                              СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

 

при секретаря:  Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Ваня Меранзова      

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 180 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на адв.С.Ч., в качеството му на защитник на Й.Й.Н. ***, против Решение №19 от 28.03.2017г. по а.н.д №336/2016г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №16-0447-000273 от 19.09.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Гълъбово. В жалбата са посочени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Сочи се, че обжалваното съдебно решение е постановено при липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми досежно търсенето на административно-наказателна отговорност на наказаното лице. Твърди се, че районният съд е приел за безспорно установена описаната в НП обстановка, като е посочил, че служебно му е известено, че мястото на извършване на нарушението е част от Републиканската пътна мрежа, където управлението на МПС със залепен стикер „винетка“ е задължително, но липсват мотиви относно обстоятелството, че това следва да е известно и на водача на МПС. Обосновава се, че за да се разбере от водачите на МПС, че определен път е част от Републиканската пътна мрежа в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е въведен конкретен пътен знак, а в случая съдът не е обсъдил липсата на този обозначителен знак, както и че МПС е спряно преди табелата за край на населеното място. Моли се съда да отмени решението на РС – Гълъбово и да постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

 

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, и моли съда да остави в сила решението на РС – Гълъбово, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е  подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество  жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Й.Й.Н. против Наказателно постановление №16-0447-000273 от 19.09.2016г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което въз основа на АУАН бланков №062215/29.08.2016г. на Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Й.Й.Н. на 29.08.2016г. в 14:50 часа в Община Гълъбово на път трети клас №3-554-км.40,  в посока север-юг, управлява автобус „Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер“, негова собственост, като не е заплатил съответната винетна такса по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Гълъбово е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Разглеждайки спорът по същество, след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че нарушението предмет на АУАН и оспореното НП е установено, като са изложени подробни съображения в тази насока за всяко едно от събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С решението си въззивния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при издаването на НП и при съставянето на АУАН, водещи до отмяната на НП, поради което е потвърдил обжалвания санкционен акт. Съдът е анализирал относимите материалноправни норми и е достигнал до извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на вмененото му административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като към момента на проверката е управлявал МПС, без да е заплатил винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Обсъдени са посочените в жалбата възражения и са изложени съображения за законосъобразност на наложеното административно наказание, тъй като за същото законодателят е предвидил абсолютно определен размер.

 

Решението на Районен съд Гълъбово е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от Й.Н. нарушение по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба еднозначно сочат, че лицето е санкционирано за нарушение, изразяващо се в управление на ППС по републикански път, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. След провеждане на разпити на свидетели и преценка на всички събрани по делото доказателствени материали и обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциниран. Касационният съд не е съд по фактите, забранено му е да прави нови фактически установявания и преценява правилното прилагане на материалния закон въз основа на установените от въззивния съд факти. В тази връзка приетата фактическа обстановка от районния съд сочи недвусмислено за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, за което същия правилно е санкциониран от административнонаказващия орган.

 

Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за липса на мотиви в съдебния акт на въззивния съд за определени обстоятелства. В решението си районният съд е посочил, че кредитира с доверие показанията на свидетелите Данаил Недялков Димитров и Йонко Георгиев Бахчеванов, според които процесното МПС е спряно за проверка до табелата след гр.Гълъбово, извън населеното място, като са изложени съображения защо не се кредитират с доверие показанията на свидетеля Пламен Йочев Желязков. Дори да се приеме, че само на районния съд е служебно известно, че километър 40 на републикански път III-554 се намира извън населеното място, именно показанията на свидетелите Димитров и Бахчеванов обосновават извода, че мястото на извършване на проверката се намира извън територията на гр.Гълъбово и жалбоподателят е следвало да управлява МПС след заплащане на съответната винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

 

С оглед изложеното настоящия касационен състав намира, че въззивния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на акта си. Обсъдени са всички събрани доказателства, направени са правни изводи относно установените въз основа на тях правнорелевантни факти и като последица са изложени мотиви относно законосъобразността на АУАН и НО, както и за наличие на доказаност на извършеното административно нарушение.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

Оставя в сила Решение № 19/28.03.2017г.  по а.н.д.№ 336/2016г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.