Р Е
Ш Е Н
И Е
№247 06.07.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №184 по описа за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, чрез пълномощника си по делото юриск. Даниела Лекина против
решение №1442 от 16.12.2016 год., постановено по АНД №2709/2016 год. по описа
на Старозагорския районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено
наказателно постановление №24-000973 от 26.07.2016 год. на Директора на
„Инспекция по труда” – Стара Загора.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон -
касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на районния съд, че не е
конкретизирано мястото, където са били допуснати външните лица в описателната
част на наказателното постановление. Същите са били допуснати до сервизните
помещения, а впоследствие са били сключени трудови договори със същите. Счита,
че следва да се кредитират свидетелските показания на служителите от Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора. По тези съображения моли обжалваното решение
да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба „Еврогрейд БГ”ЕООД гр.
София, редовно и своевременно призован, в подаденото възражение против касационната жалба и в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а постановеното съдебно решение намира за законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Районен съд Стара Загора е отменил наказателно
постановление №24-000973 от 26.07.2016 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №24-000973 от 01.07.2016 год., с което на „Еврогрейд БГ”ЕООД на основание чл.413,
ал.2 от КТ e наложено административно
наказание „имуществена санкция” от 3 000.00 лв., за нарушение на чл.11, ал.1 от
Наредба №7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на работните места и при използването на работното оборудване.
От фактическа страна е прието от наказващият орган, че при извършена проверка
на 21.06.2016 год. в 12.20 часа на обект хотел „Тирон”, с. Старозагорски
минерални бани, ул.”Околовръстно шосе”№2, стопанисван от „Еврогрейд БГ”ЕООД и
на 01.07.2016 год. в дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора по
представени писмени документи се установи, че „Еврогрейд БГ”ЕООД в качеството
си на работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ на 21.06.2016 год. по време
на извършената проверка в 12.20 часа не е ограничил достъпа на външни лица на
територията на обекта – хотел „Тирон”, с. Старозагорски минерални бани,
ул.”Околовръстно шосе”№2 като е допуснал две лица - Невин Селямен Сабри и едно неидентифицирано
лице да пребивават на територията на горепосоченият обект без видима причина
/лицето Невин декларира в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че е на обекта
да донесе багаж на Митка, която работи в кухнята, а неидентифицираното лице
декларира в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена на 21.06.2016
год., че е на обекта за да кандидатства за работа/.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара
Загора приема, че за да е налице съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като нарушение на чл.413, ал.2 от КТ във връзка с чл.11, ал.1 от
НМИЗБУТ е необходимо да се установи, че работодателят не е изпълнил нормативно
установено задължение за ограждане на предприятието или че не е предприел други
мерки за ограничаване на достъпа на външни лица. В конкретния случай е прието,
че работодателят не е предприел мерки за отстраняване на две лица, пребиваващи
на територията на предприятието без видима причина. Така описаното нарушение обаче
не е свързано с неизпълнението на задължението на работодателя на чл.11, ал.1
от НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни
лица на територията на предприятието, а поставя изискване да ги ограничи чрез
въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това.
Описаното поведение не релевира съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като нарушение по чл.413, ал.2 от КТ. Не е установено, че
посочените две лица в наказателното постановление не са пребивавали в така
наречените служебни помещения. Тези изводи са направени на база събраните в
хода на съдебното производство доказателства, както гласни, така и писмени,
като същите са обсъдени поотделно и в съвкупност. Всичко това го е мотивирало
да приеме, че присъствието на територията на хотела на лица, които не са в
трудовоправни отношения с ответника по касация не релевира допуснато нарушение
на състава на чл.413, ал.2 от КТ. Всичко това го е мотивирало да постанови
решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Така постановено решение е правилно и законосъобразно.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ,
предвижда
наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
нормата на чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, изисква територията на предприятието се огражда и/или се предприемат
други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Видно от фактическото описание на деянието на
ответника като касация, което е възприето като административно нарушение от
касатора, се изразява в „…не е ограничил достъпа на външни лица на
територията на обекта: хотел Тирон….”. Изпълнителното деяние на нарушението
на чл.11 от Наредбата се изразява в неограждането на територията на
предприятието или предприемането на мерки, като целта на тези действия е
ограничаването на достъпа на външни лица до територията на предприятието.
Такова обвинение обаче нямаме в обжалваното наказателно постановление. В този
смисъл се споделят мотивите на районният съд и същите на следва да бъдат
преповтаряни.
За пълното на решението, следва да се отбележи и следното:
Действително съгласно §1, т.3. Допълнителните разпоредби на
Наредба №7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното
оборудване, под предприятие за нуждите на наредбата, следва да се разбира
понятието предприятие, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда. Според него „Предприятие" е всяко място - предприятие,
учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където
се полага наемен труд. За изясняване на обстоятелствата констатирани при
извършената проверка следва да се има в предвид и понятието хотел, доколкото
проверката е извършена именно на територията на такова предприятие. Съгласно §1,
т.17. ДР на Закона за туризма, "хотел" е сграда или функционално
свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни
и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. Хотелът
разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. Следователно основната
цел на хотела е предоставянето на туристически услуги, задоволяващи нуждите на
множество туристи, т.е. всичко това предполага достъп до ресторанта на хотела,
както и до самия хотел на множество лица, а не само на персонала на хотела. В
този смисъл достъпът на външни лица до хотела не е забранен и не звучи логично
и разумно да се ограничава достъпа им до него в конкретния случай. Изложеното
от проверяващите обстоятелство, че след обозначаването като проверяващи от
Дирекция „Инспекция по труда”, двете външни лица са влезли в сервизните
помещения са обстоятелства, които обаче не са отразени в наказателното
постановление и не са част от отправеното фактическо обвинение спрямо ответника
по касация за извършено от него нарушение. Недопустимо е едва в хода на
съдебното производство да се изнасят тези обстоятелства, които в конкретния
случай са елемент от фактическия състав на административното нарушение по чл.11
от Наредбата, без същите да са намерили отражения в наказателното
постановление. Смисълът на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление е да се отразят всички
факти и обстоятелства, доказващи съставомерността на неправомерното поведение
на наказаното лице и обосноваващи налагането на съответното административно
наказание. Липсата им представлява съществено процесуално нарушение и е
основание за отмяната на наказателното постановление. Отделен е въпросът дали
органите на дирекция „Инспекция по труда” могат изискват попълването на
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лица, които не са нито служители, нито
работници от проверяваното предприятие – обстоятелство, което е възприето и от
контролните органи и е отразено в наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, районният съд Стара
Загора е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а подадената
касационна жалба като неоснователна да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1442
от 16.12.2016 год., постановено по АНД №2709/2016 год. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.