Р Е Ш Е Н И Е

№226 22.06.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №186 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.З.П. *** против решение №171/28.03.2017 год., постановено по АНД №13/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №16-1228-002999/04.11.2016 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата на С.П. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно установена фактическа обстановка. Счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения, които съдът е намерил за несъществени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.З.П. *** против Наказателно постановление №16-1228-002999 от 04.11.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 249122 от 25.10.2016 год., на С.З.П. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.10.2016 год. в 00.05 часа, в гр. Стара Загора, по бул.”Свети Патриарх Евтимий” в посока юг на кръстовището с бул.”Славянски” управлява лек автомобил „БМВ” рег.№СТ 9654 ВВ, собственост на Захари П. Горанов, като категорично отказва да бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг тест” 5000 с фабр.№0003. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0018027.

За да потвърди наказателното постановление с наложено на П. административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с техническо средство. Вмененото във вина на П. административно нарушение е установено по безспорен начин, като не са установени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Касаторът е бил наясно, какъв тест е отказал да извърши, като от събраните по делото доказателства е направен извод, че с деянието П. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез изследване на кръвта на водача. Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на П. да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество. Не са представени и доказателства че лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване.

Въззивният съд е извел правилен извод за наличието на съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление.

В жалбата, с която е сезиран районният съд не се съдържат конкретни оплаквания за незаконосъобразността на наказателното постановление. Едва в представеното писмено становище по същество на спора, е изложено оплакване, че не е посочено коя от хипотезите на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушена. Действително в наказателното постановление е цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не означава, че е отправено обвинение за извършването на две нарушения – отказ за тестване за наркотични вещества и отказ да бъде дадена кръвна проба. В описателната част на наказателното постановление се съдържа обвинение за отказ да бъде тестван касатора с техническо средство, но не и за отказ да даде кръвна проба. Като обстоятелство по констатираното нарушение е посочено и издаването на талон за медицинско изследване, като е посочен и неговият номер. Това е част от фактическата обстановка, възприета от актосъставителят. Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.18 от ЗАНН и не са налице две административна нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №171 от 28.03.2017 год., постановено по АНД №13/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.