Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

227                                     23.06.2017 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №187 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора против решение №140/29.03.2017г., постановено по АНД №213/2017г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №16-0284-002879/11.01.2017г. издадено от Началник РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, с наложена на Н.В.С. глоба в размер на 200лв. на основание чл. 177 ал.1 т.2 предл. първо от ЗДвП за това, че на 06.12.2016г. в 17.10ч. в община Павел Баня на път Първи клас №ПП-І6, км.292, бензиностанция „Петрол” управлява в посока изток-запад товарен автомобил марка „ГАЗ”3302 с руски рег. №А995ЕУ196, без да притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че водача е правоспособен, тъй като по НОХД №142/2017г. на Окръжен съд Стара Загора му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343а, ал.1 буква „б” вр. с чл. 343, ал.1, буква „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК, която квалификация изисква правоспособност и е по-леко наказуемо деяние в сравнение с по-тежко квалифицирания състав на същото нарушение от неправоспособен водач.

С касационната жалба се твърди, че обвинението не е присъда и не може въз основа на извода на държавното обвинение да се приеме, че водача е правоспособен. С оглед разпоредбата на чл.151а от ЗДвП, водача е неправоспособен. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника Н.В.С. не се явява и не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При потвърждаване на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон – чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което  не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение.

  Съдът е постановил съдебно решение, чийто краен резултат е в съотвествие с изискванията на ЗАНН за пълнота на обвинението и налагане на наказание за деяние, което представлява административно нарушение. Съгласно Конвенцията за пътното движение, подписана от Република България и Руската федерация, договарящите страни признават всяко свидетелство за управление, преведено на техния език или придружено с превод, което отговаря на положенията от приложение 6 на същата конвенция, като валидно за движение на техните територии за превозно средство, съотвестващо на категориите, за чието управление е издадено от някоя друга от Договарящите страни. Конвенцията е част от вътрешното право, приложимо наред с чл.151а от ЗДвП, която разпоредба не дерогира условията на чл.41, параграф 2 от същата. Виенската конвенция за пътното движение и чл.151а от ЗДвП имат различен предмет на правно регулиране, поради което не са в колизия, а напротив. Свидетелствата, издадени от държавите, визирани в чл.151а от ЗДвП се признават без да са изпълнени условията на чл.41, параграф 2 от Виенската конвенция за пътното движение и законовата разпоредба се прилага само спрямо държавите от ЕС и другите изрично изброени държави, като нейния диспозитив не може да се тълкува в смисъл, че всички свидетелства, издадени от други държави не могат да бъдат признати като удостоверяващи правоспособност на водачите.

За да се обоснове тезата за законосъобразност на НП е било необходимо да бъде вписано, че не са налице усолвията на чл.41, параграф 2 от Виенската конвенция по отношение на свидетелството на водача и въз основа на тези фактически установявания да се приложи квалификацията по чл.150 от ЗДвП, а именно управление на МПС от неправоспособен водач. Следователно липсва пълно описание на фактите по случая, сочещо на нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на НП. Вярно е, че отправеното обвинение за извършено престъпление от правоспособен водач не обвързва административно наказващия орган, тъй като същият осъществява правораздавателни функции при налагане на наказанието, воден от повдигнатото с АУАН, а не с обвинителния акт, обвинение за извършено административно нарушение. Въпреки грешката при оценка на доказателственото значение на внесения в съда обвинителен акт, крайния правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление съотвества на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №140/29.03.2017 год., постановено по АНД 213/2017 год. по описа на районен съд Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.