Р Е Ш Е Н И Е

№304 27.09.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 191 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Таня 06 ЕООД Казанлък, чрез процесуалния си представител адв.А.С., срещу Решение №94 от 09.03.2017г., постановено по АНД №1745/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно постановление (НП) №4520/08.01.2015г., издадено от Заместник Министър на Културата. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. В жалбата са изложени съображения, за неправилност и необоснованост на оспореното решение. Твърди се, че наказващият орган не е направил ясна разлика между законните разпоредби, нарушени с деянието, и правното основание същото деяние да бъде интерпретирано като административно нарушение и съответно санкционирано с предвиденото за него наказание. Обосновава се, че при издаване на НП административнонаказващия орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, тъй като за две индивидуализирани нарушения е наложил едно общо наказание, а становището на районния съд, което е в противоположен смисъл, е неправилно и необосновано. Претендира се отмяна на решението и измененото с него НП.

Ответникът по касация на Министерство на културата София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. С писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Таня 06” ЕООД гр.Казанлък против НП № 4520 от 08.01.2015г., издадено от Заместник-министъра на културата, с което на „Таня 06”ЕООД гр.Казанлък е наложена имуществена санкция в размер 2 500 лв., за нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. второ от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена от длъжностно лице от Министерство на културата на 18.06.2014г. проверка по спазването на Закона за авторското право и сродните му права в обект бар бистро „Холидей” в гр.Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 101, стопанисван от „Таня 06” ЕООД, е установено, че „Таня 06” ЕООД организира публично изпълнение чрез запис на посочените в наказателното постановление музикални произведения, без необходимото, съгласно чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 и ал.3 във вр. с чл.35 и чл.58 от ЗАПСП, съгласие на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор” което представлява авторите на музикалните произведения.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е изменил посоченото НП. Прието е, че жалбоподателя е осъществил формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.97, ал.1, т.5 от ЗАПСП. В решението са обсъдени възраженията, посочени в жалбата срещу санкционния акт. Посочено е, че при извършената служебна проверка от съда не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на санкционния акт. Изложени са доводи за липса на допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Съдът е приел, че наложеното наказание, като такова, определено над предвидения в закона минимален размер, е незаконосъобразно, тъй като при определянето на размера му АНО е следвало да има предвид, че жалбоподателя не е извършвал друго подобно нарушение, както и че нарушението е формално и от неговото извършване няма настъпили допълнителни обществено-опасни последици. С оглед на това районният съд счел, че административната санкция следва да бъде определена към предвидения в закона минимален размер от 2000 лева, поради което е изменил НП в тази му част.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Макар настоящия касационен състав да не споделя извода на районния съд, че вмененото административно нарушение е извършено при форма на вина умисъл, от материалите на административно наказателната преписка се установява, че такова действително е извършено. В случая обаче се касае за формално, безвиновно нарушение, извършено от юридическо лице, при което достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта е осъществяване на обективните елементи от състава на вмененото нарушение, което е случая е налице. Разпоредбата на чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП определя като действие, което се счита за използване на произведенията, защитени от ЗАПСП /вкл. музикалните такива/ публичното им представяне и изпълнение, като съгласно ал.3 на чл.18 от ЗАПСП използване е налице, когато действието се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица. Доколкото субектът е наказан за това, че организира публично изпълнение на записани произведения, нарушена е именно нормата на чл. 97, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Тя едновременно с това е и санкционна, защото освен, че описва изпълнителното деяние и посочва всички останали елементи на състава, предвижда и съответното наказание. Правото на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица е закрепено в чл. 18, ал.1 от ЗАПСП. Съгласно посочената разпоредба авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно чл. 18, ал.2, т.3 от ЗАПСП една от формите за използване по смисъла на чл. 18, ал.1 от ЗАПСП е публичното представяне или изпълнение на произведението. Съгласно чл.35 от ЗАПСП произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго. Според чл.58 от ЗАПСП съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване и препредаване по кабел на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори. Нарушението на цитираните разпоредби е въздигнато от законодателя в административно нарушение, чийто състав е установен в чл. 97, ал.1, т.5 предл. 2 от ЗАПСП.

В разглеждания случай е безспорно установено, че заведението, където е извършено нарушението е било отворено за посетители и се е озвучавало от колони с усилвател включен към компютър с плейлиста, с произведения в изпълнение на запис /с което се обосновава съществуваща възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица/, без съгласието на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор”, което представлява авторите на музикалните произведения. Следователно касатора е осъществил състава на вмененото му нарушение и правилно административно-наказващия орган е ангажирал административно-наказателната му отговорност.

Настоящия касационен състав напълно споделя доводите на районния съд относно определяне на административното наказание в предвидения от закона минимум, предвид на което не счита за необходимо да ги преповтаря.

Неоснователни са и наведените пред настоящата инстанция доводи от страна на ответника по касация, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, установяващ разделност на наказанията, когато с едно или с отделни деяния едно лице е извършило две или повече отделни административни нарушения. Действително носители на авторските права спрямо описаните в АУАН и НП две произведения са лицата, автори на музиката и текста на всяко произведение, като от доказателствата става ясно, че за двете произведения авторите са различни. Доколкото обаче вмененото на „Таня 06” ЕООД нарушение се е изразило в публично изпълнение чрез запис, без необходимото по закон съгласие на авторите на изброените произведения, представлявани от организацията за колективно управление на авторски права – „Музикаутор”, с неполучаване на съгласие от дружеството за колективно управление на права по отношение на използването на процесните произведения при организиране на публични изпълнения чрез запис, от обективна страна е осъществено едно деяние, а не две отделни административни нарушения.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 94/09.03.2017г. по а.н.д.№ 1745/2016г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.