Р Е Ш Е Н И Е

№ 248 06.07.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №196 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление /РУ/ гр. Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора против решение №130/24.03.2017г., постановено по АНД №1695/2016г. по описа на Районен съд Казанлък.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се потвърди наказателното постановление с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че неосигуряването на преводач неправилно е квалифицирано като съществено процесуално нарушение при повдигане на административното обвинение, защото съгласно чл.1 т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, изискването за осигуряване на устен и писмен превод не се прилага когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган различен от съд с компетентност по наказателно правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред този съд. В мотивите към Директивата е прието, че пътнотранспортни нарушения, които са извършвани в широк мащаб /какъвто е настоящия случай/ и които могат да бъдат установени при пътнотранспортна проверка, не може да се изисква от компетентния орган да гарантира всички права съгласно директивата. Ако е предвидено право на обжалване пред съд, директивата следва да се прилага единствено за производството пред съда. В ЗАНН също липсва изискване за осигуряване на преводач във фазата по налагане на административното наказание.

Доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се свеждат до твърдението, че съдът не е събрал служебно всички доказателства за установяване владеенето на български език от наказаното лице, тъй като е вписал в решението, че не е установено в каква степен разбира езика на производството.

Ответникът - А.У.Л., чрез процесуалния си представител поддържа доводи, че правото на защита е нарушено поради неосигуряване на превод още при образуване на административно – наказателното производство. На наказаното лице не са му били разяснени правата и не е разбрало обвинението.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по мотиви за нарушено право на защита. Предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение за отмяна на наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №16-0284-002292/24.11.2016г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора с наложена на А.У.Л. глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП, за това, че на 14.11.2016г. в 22.50ч., в село Ветрен, ул. Градинска до №27, управлява в посока изток-запад лек автомобил „Мицубиши Спейс Вагон” с рег. №СТ4028ВА като водача отказва да бъде тестван за установяване употребата на алкохол с тарирано техническо средство „ALKOTEST 7510DRAGER” с фабричен №АRDN-0022. Издаден талон за медицинско изследване №0046269, който отказва да получи и разпише-отказва да даде кръв за химичен анализ. По време на движение не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобила. Водача лъха /мирише/ на алкохол и вървейки залита. Същият не може да стои на едно място, залита. Водача е във видимо нетрезво състояние. Съставен АУАН №Г512596/15.11.2016г на А.У.Л. с ЛНЧ**********, без подпис на нарушител, удостоверяващ присъствието му при образуване на административно наказателното производство и без подпис под разписката за връчване. АУАН е връчен при условията на отказ да бъде получен от нарушителя. Приложен е талона за медицинско изследване също връчен в условията на отказ – с подписа на един свидетел.

За да отмени НП РС Казанлък е приел, че са допуснати съществени нарушения в хода на административно наказателното производство, засягащи съществено правото на защита на наказаното лице, което не владее български език и по причина на неосигуряване на преводач не е разбрало за възможността да даде кръв за химически анализ и съответно обвинението за осъществено деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП е останало и недоказано. За да е налице отказ да бъде проверен водача за употреба на алкохол, посредством изпълнение на талон за медицинско изследване на кръвта е необходимо същия да е разбрал, че има тази възможност. По същите доводи – липса на осигурено право на защита, както и въз основа на противоречивите показания на свидетелите на обвинението досежно използване на предпазен колан по време на управление на МПС, е прието за незаконосъобразно и наложеното на основание чл.137а ал.1 от ЗДвП, наказание на Л..

При постановяване на обжалваното съдебно решение не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, нито съществено процесуално нарушение поради което не са налице и касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Въззивното съдебно решение е подробно мотивирано като всички изложени към него доводи се споделят от настоящия касационен състав на Административен съд – Стара Загора. В изпълнение на задължението си за обсъждане на посочените касационни оплаквания, настоящия състав намира следното:

Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство/Директивата/ не дерогира правилата на чл.40 ЗАНН относно съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя, когато повдигнатото обвинение се основава изцяло на свидетелски показания. Това императивно правило осигурява правото на защита още от момента на образуване на административно наказателното производство, съчетано с повдигане на обвинение на лицето, уличено в административно нарушение. В настоящия случай Л. не е положил подпис под текста на АУАН, с който да удостовери, че производството е образувано в негово присъствие, разбрал е обвинението и съответно е имал възможност да направи възражения пред актосъставителя. Винаги в практиката на съдилищата, както и в правната теория, е застъпвано становището, че всяко правило насочено да гарантира участие на наказаното лице в процеса по ЗАНН, има особено съществено значение за законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Административнонаказващия орган също следи за изпълнение на процедурата по образуване на административнонаказателното производство и повдигане на обвинение, като при нарушаване на правилата на чл.40 от ЗАНН е длъжен да го върне веднага на актосъставителя по аргумент от чл.52, ал.2 от ЗАНН. Под предявяване на АУАН не следва да се разбира само и единствено процедурата по връчване на препис от този документ, чието изпълнение са удостоверява от наказаното лице с подпис под разписката за връчване. Предявяване на АУАН на първо място означава повдигане на административно обвинение по реда на чл.40 от ЗАНН – с участие на уличеното лице и осигуряване на възможност за възражение, а след изпълнението на тези правила, се връчва и препис от документа. След като лицето не владее български език, то е вън от съмнение, че на същото не може да се предяви обвинение по процесуалния ред на ЗАНН, изискващ осигуряване право на защита. Последното не може да се осъществи без възможност да се възприемат фактите, вменени в нарушение и да се възрази против тях. Текстовете на чл.40 и чл.52, ал.2 от ЗАНН сочат на неоснователност на тезата касатора. Ако същата бъде приета за приложимо правило, то би се стигнало до отричане правото на защита в производството по ЗАНН по отношение на лицата, които по различни причини, не само лингвистични, не разбират езика на производството. В ЗАНН няма разписано правило и за осигуряване на превод за глухи и неми лица, на неграмотни, на незрящи, но на тези субекти на отговорността се осигурява правото на защита по правилата на НПК.

Само за пълнота, следва да се каже, че АНО е длъжен да ангажира доказателства за твърдението си, че наказаното лице е могло да разбира и е разбрало обвинението, но е отказало да подпише предявеното му обвинение. Показанията на свидетелите сочат, че контролните органи са правили опити, но неуспешни, да му разяснят правата и текста на АУАН, но те не владеят английски език в достатъчна степен, за да прочетат акта на нарушителя и той да удостовери, че е разбрал текста. В този смисъл, РС Казанлък не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като са изяснени всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото по същество.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №130/24.03.2017 год., постановено по АНД 1695/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.