Р Е Ш Е Н
И Е
№ 261 13.07.2017
година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Пея Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 207 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.К.
***, подадена чрез пълномощника му адв. Стефан Калайджиев от АК – Хасково, против
Решение № 33 от 12.04.2017г., постановено по АНД № 378/ 2016г. по описа на Радневския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 16-0327-000268 от 08.06.2016г., издадено от Началника на
Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че при неспазване на
изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, фактическото описание на
нарушенията от гл.т на мястото на тяхното извършване, не е конкретизирано в
необходимата и достатъчна степен, което води до необоснованост на
административнонаказателното обвинение. Твърди, че в нарушение на
съдопроизводствените правила, въззивният съд не е разгледал и обсъдил и съотв.
не е допуснал събирането на доказателства във връзка с направените възражения
за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, което е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено Наказателно постановление № 16-0327-000268 от 08.06.2016г. на
Началника на РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като
обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и
при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Раднево се е развило по жалба на К.Д.К. ***, против Наказателно
постановление /НП/ № 16-0327-000268 от 08.06.2016г., издадено от Началника на
Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № Г122836/ 23.05.2016г., на К.К. са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв; на основание чл.183, ал.4,
т.7, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 20лв. Административно наказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 23.05.2016г. в 22.20 часа, в гр. Раднево,
на ул. „Загоре” пред входа на „Стопански двор” в посока изток, К.К. управлява
МПС с рег. № СТ3510СМ, собственост на „Ремотекс-Раднево” ЕАД, след като СУМПС
на водача е отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. По време на движение водачът
не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, като
управляваното МПС не е представено на годишен технически преглед за 2016г.
Радневският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила,
като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН
описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и
правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в
решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерни
от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като
административни нарушения по чл.177, ал.1, т.2, предл. второ, чл.183, ал.4,
т.7, предл. първо и чл.185 от ЗДвП, за което на К.К. са наложени предвидените в
закона по вид и размер административни наказания.
Решението на Радневския районен съд е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно е
възражението на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, което
възражение се основава на твърдението за липса на изискуемата се конкретизация
от фактическа страна на административното обвинение, касателно досежно мястото
на извършване на нарушенията. Пълнотата на описанието на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен състав. За да е налице изискуемото се от закона
пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в
наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи
на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността
обстоятелства по съответното обвинение. В случая противно на твърденията на
касационния жалбоподател, с посочването, че установените нарушения на правилата
по ЗДвП, са извършени от К.К. при управление на МПС в „гр. Раднево на ул.
„Загоре” пред входа на „Стопански двор” в посока изток”, мястото на нарушенията
се явява индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен.
Липсата на отбелязване на „точния административен адрес” на Стопанския двор в
гр. Раднево нито представлява формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършените административни нарушения от фактическа страна,
което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя, още по-малко е пречка за установяване наличието на
съставомерни деяния по чл.177, ал.1, т.2, предл. второ, чл.183, ал.4,
т.7, предл. първо и чл.185 от ЗДвП. Доколкото за съставомерността вменените на
санкционираното лице нарушения на чл.150, чл. 137а, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП
/управление на МПС след като СУМПС на водача е отнето по реда
на чл.171, т.4 от ЗДвП; неизползването на обезопасителен колан от водача и управление на превозно
средство, което не е било представено на годишен технически преглед за 2016г./,
е без значение точния административен адрес и посоката на движение на
управляваното МПС към момента на извършената от контролните органи на МВР
проверка, описанието на тези обстоятелства не представлява елемент от
задължителното съдържание на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него
наказателното постановление и в този смисъл непосочването им не може да бъде
квалифицирано като съществена нередовност.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна
проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление.
Противно на твърденията на касатора, съдът е разгледал, подложил
на преценка и отхвърлил като недоказани и неоснователни всички оплаквания на
санкционираното лице, като при спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН, решението съдържа подробни и обосновани мотиви защо
не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Не е налице и твърдяната непълнота
на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вменените
му административни нарушения. При формиране на фактическите и правните изводи,
не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани
порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Съответно на закона са оставени без уважение направените от
санкционираното лице доказателствени искания, като правилно е преценено от съда
че обстоятелствата, за установяването на които е искано събиране на
доказателства, нямат нито правно, нито доказателствено значение за формалната,
процесуалната или материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
При извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с материалния закон. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по
делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил фактически,
правно и доказателствено обоснован извод, че наказателното постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
закона при определяне съставомерността на деянията и тяхната правна
квалификация като административни нарушения по чл.177, ал.1, т.2, предл. второ,
чл.183, ал.4, т.7, предл. първо и чл.185 от ЗДвП и основание за налагане на законово предвидените
административни наказания. Не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 33 от 12.04.2017г., постановено по АНД № 378/ 2016г. по описа на Радневския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 16-0327-000268 от 08.06.2016г., издадено от Началника на
Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.