Р Е Ш Е Н И Е

№ 252 06.07.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 211 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Образувано е по касационна жалба на Р.Т.Х. против Решение №227/ 13.04.2017г., постановено по АНД № 372/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-1228-000542 от 12.03.2016г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при непълно установена фактическа обстановка, а извода на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение се базирал на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло НП № 16-1228-000542 от 12.03.2016г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Р.Т.Х. против Наказателно постановление № 16-1228-000542/ 12.03.2016г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, с което на Р.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.02.2016г. в 17:25ч. в гр.Стара Загора, на ул.”Г.Байданов” в посока запад, на кръстовището с ул.”Одринска епопея”, Р.Т.х. управлява собствения си лек автомобил с рег.№СТ7035НН, като не пропуска стъпилият и преминаващ по пешеходна пътека /тип 8.2/ пешеходец.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административно–наказателно обвинение, е доказано по безспорен начин.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

В изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН въззивният съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, санкционираното лице, в качеството си на водач на лек автомобил, не е спазило правилото за движение по пътищата, формулирано в чл. 119, ал.1 от ЗДвП - да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. , с което е осъществило съставомерно от обективна страна деяние по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Съответно съдът е обосновал извод, че извършването на твърдяното нарушение от санкционираното лице, е безспорно доказано. Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Правилно в тази връзка са кредитирани с доверие показанията на свидетеля-очевидец Гьоко Петков Петков, дадени след предупреждение за носене на наказателна отговорност, които недвусмислено сочат, че Х., в качеството си на водач на МПС, не му е осигурил предимство на ясно обозначена пешеходна пътека, по която вече е пресичал.

Твърдението на касатора, че действителното фактическо положение е различно от удостовереното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е подкрепено с никакви доказателства. В тази връзка и съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съобразно които в тежест на лицето е да установи и докаже с надлежни доказателствени средства своята защитна теза, процесуалното бездействие на жалбоподателя не може да обоснове извод за непълно или неправилно установени факти и обстоятелства поради допуснато процесуално нарушение от съда.

Не се констатира и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. А и жалбоподателят не излага никакви доводи досежно съществуването на някоя от хипотезите по чл.348, ал.5 от НПК за определянето на наказанието като явно несправедливо. Освен това наложената на Р.Х. глоба в размер на 100лв. на основание чл.185, ал.3, т.2 от ЗДвП съответства на законоустановения фиксиран размер.

Тъй като касаторът не сочи други оплаквания, различни от обсъдените от Старозагорския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, е безпредметно същите да бъдат повтаряни.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/ 13.04.2017г., постановено по АНД № 372/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.