Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    263

 

          гр. Стара Загора, 11 .07.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесети и втори  юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 215 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

                                                                                                                      Образувано е по касационна жалба от Районно  управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора против Решение № 146/05.04.2017 г., постановено по АНД № 1698/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-002168/15.11.2016 г. на Началника  на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено срещу Ю.М.К.. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че че НП не отговаряло на императивните изи5сквания на разпоредбата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Според касатора мястото на нраушението било описано в достатъчна степен – около сто метра северно от път ПП-І-6. Поради което бил неверен извода на съда, че правото на защита на дееца било нарушено. Било установено по безспорон начин, че К. бил отказан да бъде тестван за алкохол. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Ю.М.К. не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 16-0284-002168/15.11.2016 г. на началника ня Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН бл. № 509177/28.10.2016 г., с което на Ю.М. Калрабаджак  са наложени следните административни наказания:1. «глоба» в размер на 20 лв на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.1 от ЗДвП, 2. «глоба» в размер на 150 лв   на основание чл. 179,ал.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, 3. « глоба» в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата 4.« глоба» в размер от 100 лева  на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. ,123,ал.1, т.2, б. А от ЗДвП, 5. « глоба» в размер на 50 лева на основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 123,ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП 6. «глоба» в размер на 250 лева на основание чл. 177,ал. 1,т.2, предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП . Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 28.10.2016 г., около 12,00 ч. в с. Търничене на ул. БЕЗ ИМЕ – ул. «Марко Чернев» на около сто метра от ПП-І-6 северно К. управлява МПС – лек автомобил с рег. № СТ 2233АК, собственост на Мехмед М.К. , като поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и излиза от пътното платно и се обръща в крайпътна канафка от ляво и настъпва ПТП с материални щети по МПС-то. Водачът отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер алкотест за установяване на употреба на алкохол. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване в 12,30 ч. Водачът напуска ПТП без да уведоми компетентния орган на МВР – КАТ. Водачът не притежава свидетелство за управлетние на МПС.

                         Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Приел е, че не са спазени императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН за пълно, точно и конкретно описание на нарушенията, което е довело до фактическа и правна необоснованост на административнонаказателното обвинение. В мотивите към решението са изложени съображения, че мястото на нарушението не съответства на установената фактическа обстановка , което води до неяснота на наказателното постановление. Според съда посочване на недействително и несъществуващо място на извършване на нарушението води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице да установи къде точно е извършил деянията за които е санкциониран.

 

    Решението на  Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

 

     Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Правилно съдът е констатирал че е налице несъответствие  между фактическата обстановка, описана в наказателното постановление и установената в съдебно заседание чрез писмени документи и свидетелски показания.  Съдът е изложил подробни мотиви, че мястото на извършване на нарушението е неясно определено. В протокола за ПТП , в докладната записка  е записано , че нарушението е извършено в на сто метра от път ПП-І-6 на разклона на с. Тъжа, а в НП е описано , че нарушението е извършено в с. Търничене. , което  води и невъзможност за индивидуализация на извършените нарушения.                                                               2.

Смисълът на разпоредбите на чл. 57,ал.1,т.5 е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.Мястото на нарушението е задължителен реквизит на НП. При осъществен съдебен контрол на НП  съдът следва да  установи, дали процесните нарушения за извършени от лицето на конкретна дата и място, а не изобщо дали лицето е извършвало някакви нарушения.

       

 

 По отношение на наложеното наказание в точка 3 от НП  по чл. 174,ал.3 от ЗДвП съдът намира, че рещението на районният съд е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Съгласно тази норма водач на МПС, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба за алкохол или друго упойващо средство или не е изпълнил предпасанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в крвта му се наказва с « глоба» в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца От свидетелските показания на актосътавителя е видно, че той е посетил местопроизшествието по- късно, въз основа на подаден сигнал. Там той е открил едниствено само следи от автомобилни гуми и въз основа на тях е намерил водача в къщата на брат му в с. Тъжа Към момента на отказа да бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта лицето не е имало качеството» водач»по смисъла на легалното определение , дадено на това понятие в разпоредбата на §6,т. 25 от ДР на ЗДвП а именно водач е  лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Актосъставителят не е възприел лично действие по « Управляване на ППС», при което лицето да е отказало да бъде тествано. Това е станало в един по-късен момент , поради което съдът приема, че в тази част административно наказателното обвинение не е доказано по безспорен начин.

                                                                                                                       С     С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/05.04.2017 г., постановено по АНД № 1698/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-0284-002168/15.11.2016 г. на началник група  на Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                             

                                                                             2.