Р Е Ш Е Н И Е

№258 29.06.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 223 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.Т.Д. ***, против Решение №144 от 04.04.2017г. по а.н.д №275/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №16-0284-003052 от 17.01.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата са посочени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдебно-производствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Сочи се, че районният съд неправилно е кредитирал част от представените доказателства и съответно е налице и неправилно възприета действителната фактическа обстановка по твърдяното нарушение. Твърди се, че притежаваната от жалбоподателя категория „Твк“ и „Твк-3“ му дава право да управлява колесни верижни трактори и агретирани към тях работни машини, както и специализирана и специална самоходна земеделска техника, следователно същият притежава необходимата категория, към която спада управлявания от него колесен трактор New Holland. Заявява, че административнонаказващия орган не е обосновал неприлагането на чл.28 от ЗАНН, което е съществен недостатък при издаването на санкционния акт. Моли се съда да отмени решението на РС – Казанлък и да постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС – Казанлък, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на М.Т.Д. против Наказателно постановление №16-0284-003052 от 17.01.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН бланков №396077/15.08.2016г. на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че М.Т.Д. на 17.07.2016г., около 15:40 часа в Община Мъглиж по първокласен път ПП-I-5, км.212+800м в посока запад-изток е управлявал колесен трактор „New Holland” с рег.№А08311, собственост на „Гец-Ги“ ООД с прикачено към него ремарке за колесен трактор с рег.№СТ 0347ЕН, собственост на фирма „Груп-Мел“ ООД, като след настъпило ПТП и след направена справка се установило, че водача не притежава категория „Ткт“ /за колесни трактори/, към която спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай автора на деянието управлява колесен трактор по път отворен за обществено ползване без да притежава необходимата правопособност, за да управлява МПС с оглед материалноправната разпоредба на чл.150а, ал.2, т.16, вр. ал.1 от ЗДвП. Притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с права като вода от категории „В“ и „М“. Деянието не е маловажен случай. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, че свидетелство за управление на жалбоподателя е издадено от Министерство на земеделието и храните и касае работата със земеделска, горска и мелиоративна техника за категории „Твк (З, Г и М), които са различни от категория „Ткт“, даваща право за движение по пътищата. Посочено е, че безспорно път I-5 е част от републиканската пътна мрежа и представлява път, отворен за обществено ползване, а притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление, касае дейности с колесен трактор извън пътищата за обществено ползване, като същият не притежава свидетелство за управление от категория „Ткт”, поради което е прието, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Казанлък е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. В чл.150а, ал.1 от същия закон е регламентирано, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него средство. Определянето на правоспособността на водачите на моторни превозни средства е разделена на различни категории, като необходимата категория за управление на колесни трактори е „Ткт“, съобразно разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП. Видно от приложената към материалите на въззивното дело справка за нарушител на жалбоподателя М.Д. се установява, че същия притежава категории „В“, „А“ и „М“, но не и категория „Ткт“. Именно последната е необходима за управление по пътищата, отворени за обществено ползване на колесен трактор „New Holland”, какъвто е управлявал жалбоподателя на 17.07.2016г. по първокласен път ПП-I-5. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че след като притежава свидетелство за правоспособност за категориите „Твк“ и „Твк-3“, издадено от Министерство на земеделието и храните, същия се явява правоспособен да управлява колесен трактор. Посочените категории са определени с разпоредбата на чл.2 от Наредба №12 от 22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, издадена от Министъра на земеделието и храните, и действително касаят правоспособността на лицата досежно колесните трактори. Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.3 от тази наредба, с нея се определят условията на редът за издаване и отнемане на свидетелства за правоспособност за работа с техника, между която и колесните трактори, но не и движението им по пътищата, определени за обществено ползване, правоспособността за управлението на които е регламентирано в разпоредбите на ЗДвП. С оглед на изложеното съдът намира, че с извършеното деяние жалбоподателя е осъществил всички обективни и субективни признаци на състава на вмененото му административно нарушение и правилно районният съд е потвърдил санкционния акт, с който му е наложено административно наказание.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на районния съд за липса на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря. Неоснователно е оплакването, че в наказателното постановление, следва да се съдържат мотиви за маловажността или не на констатираното нарушение. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, предвижда наказващият орган, след като прецени, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде наказателното постановление. Това обаче не задължава органа да излага мотиви в тази насока, доколкото това не е предвидено като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Това не означава, че такава преценка не може да се извършва от съда, но липсата на мотиви в тази насока в наказателното постановление, не е основание за отмяна на същото.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдебно-производствените правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 144/04.04.2017г. по а.н.д.№ 275/2017г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.