Решение по Наказателно дело 225/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282 20.07.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 225 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ – гр. София, срещу Решение № 249 от 26.04.2017г., постановено по АНД № 3749/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23 – 120 от 22.11.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са спазени законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената административнонаказателна норма. Твърди, че при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна регламентация е прието, че санкционираното лице не може да бъде субект на административно наказателна отговорност по чл. 86 във вр. с чл.50, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23 – 120 от 22.11.2016г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България Пловдив към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА.

Ответникът по касационната жалба – Н.Х.А., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.Х.А. против Наказателно постановление № 23 – 120 от 22.11.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0011623 от 26.10.2016г., на Н.А., на основание чл.86 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв, за нарушение на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.10.2016г. в 14.30 часа на главен път Стара Загора – Димитровград, на отбивката за логистичен център „Спиди” след разклона за с. Маджерито, при извършена съвместна проверка от служители на ИАРА и БАБХ, е проверен паркиран товарен автомобил, марка "Фолксваген ЛT", peг. № КН0308АС, собственост на "Афира" ЕООД и с водач Н.Х.А.. С посочения товарен автомобил Н.А. извършва превоз на риба от вида каракуда 240кг, бяла риба - 60кг и сом - 10 кг, всичките в прясно състояние. При поискване водачът Н.А. не представил документ, удостоверяващ, че транспортното средство представлява специализирано транспортно средство и има регистрация по чл.246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, което според наказващия орган представлявало нарушение по чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА и основание за налагане на административно наказание „глоба” по чл.85 от ЗРА. На основание чл.90, ал.1 от ЗРА риба от вида каракуда 240кг, бяла риба - 60кг и сом - 10 кг, е отнета в полза на държавата.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания досежно неговото съдържание, тъй като наказателното постановление не съдържа изискуемото се по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН пълно описание на нарушението от фактическа страна. Обосновал е извод, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената административнонаказателна норма. В мотивите към решението са изложени и съображения, че доколкото изискванията за превоз на риба, въведени с нормата на чл.50 от ЗРА, са задължителни при осъществяване на рибностопанска дейност по см. на § 1, т.24 от ДР на ЗРА и с оглед систематичното място на чл.50 от ЗРА в глава V – „Търговия и превоз на риба и други водни организми”, субект на административнонаказателна отговорност по чл. 86, за нарушение на чл.50 от ЗРА, може да бъде само лице, което се занимава с търговия и превоз на риба. Поради което и предвид липсата на обвинение за осъществявана от санкционираното лице рибностопанска дейност, съдът е приел, че неправилно е ангажирана отговорността на водача на МПС с налагане на административно наказание по чл.86, за нарушение на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно, но не по всички изложени в него мотиви.

Не се споделя извода на въззивния съд, че санкционираното лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл. 86 във вр. с чл.50, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите. Посочената като нарушена разпоредба на чл.50 от ЗРА предвижда няколко отделни изисквания, спазването на които е условие за законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.86 от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на което и да е от предвидените в чл.50 от ЗРА изисквания. Действително нормата на чл.50 от ЗРА е относима към лицата, извършващи рибностопански дейности т.е дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми /§1, т.24 от ДР на ЗРА/. Съответно съгласно легалната дефиниция по §1, т.28 от ДР на ЗРА стопански риболов е риболов по смисъла на т. 26 /поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване/, при която дейност се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, като за стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Доколкото не се спори, че превозваната от Н.А. риба е от вида каракуда - 240кг, бяла риба - 60кг, сом - 10кг, то налице е хипотезата по законово въведената фикция за наличието на стопански риболов по см. на § 1, т.28, изр. второ от ДР на ЗРА - установеното количество риба многократно надхвърля нормите на любителския риболов по чл.24, ал.3 от ЗРА. Че превозът на риба е било с търговска цел се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, еднозначно сочещи, че превозваното количество риба е било с цел продажба на пазара и реализиране на доход от това. С оглед на което превозването на рибата в специализиран автомобил, регистриран по реда на чл.246 от ЗВМД, предвид предписанието на императивната разпоредба на чл. 50, ал.1, т.2 от ЗРА, е било задължително. От друга страна разпоредба на чл.86 от ЗРА, на основание на която е санкциониран Н.А., предвижда, че който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл.50 от ЗРА, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000лв. От формулировката на административнонаказателен състав по чл.86 от ЗРА, както и от предвидените административни санкции – глоба и имуществена санкция, следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на отговорността по чл.86 от ЗРА може да бъде всяко лице, което осъществява превоз на риба в нарушение на изискванията по чл.50 от ЗРА – т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва с търговеца или с превозвача. Субект на нарушението може да бъде и лицето, фактическо осъществяващо превоза в нарушение на чл. 50 от ЗРА – т.е водачът на нерегистрирано по реда на чл.246 от ЗВМД превозно средство, с което се осъществява превоз на риба. Този извод не се променя от обстоятелството, че задължението за регистрация на превозното средство по чл.246 от ЗВМД не е на водача на превозното средство. Доколкото регламентираният състав на административно нарушение не се свързва с неизпълнение на задължението за регистрация на ППС, с което се превозва риба, по реда на чл.246 от ЗВМД, а с превоз на риба с нерегистрирано по реда на чл.246 от ЗВМД специализирано транспортно средство, субект на нарушението по чл.86 от ЗРА може да бъде всяко лице, осъществяващо съставомерното изпълнително деяние.

Не се споделя и извода на Старозагорския районен съд, че наказателното постановление не съдържа пълно описание на нарушението, който извод е обоснован със съображения, че доколкото посочената като нарушена разпоредба на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА е бланкетна, следва при описанието на нарушението да се посочат и фактите, които са елемент от фактическия състав на нормата, към която препраща. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая състава на административнонаказателната разпоредба на чл.86 от ЗРА, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, свързва налагането на административна санкция на лице, което превозва риба, други водни организми и продукти от тях, в нарушение на чл.50 от ЗРА. С оглед на така регламентираното изпълнително деяние по чл. 86 от ЗРА, очевидно е, че за обосноваване на административното обвинение от фактическа страна, следва да се посочат изискванията по чл.50 от ЗРА, които не са били спазени при осъществявания превоз на риба. Противно на приетото на въззивния съд, нормата на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА не е бланкетна – разпоредбата съдържа конкретно правило за поведение, неспазването на което релевира административно нарушение по чл.86 от ЗРА. Обстоятелството, че административното задължение по чл.50, ал.1 от ЗРА - превозът на риба и/или други водни организми да се извършва със специализирани транспортни средства: лицензирани по реда на чл.165 от ЗВМД - при превоз на жива риба и други живи водни организми /т.1/ или регистрирани по реда на чл.246 от ЗВМД - в останалите случаи /т.2/, не обуславя извод нито за „препращаща диспозиция” на нормата на чл.50, ал.1 от ЗРА, нито „че елементи от фактическия състав” на нормите на чл.165, респ. на чл.246 от ЗВМД, представляват релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността по чл. 86 във вр. с чл.50, ал.1 от ЗРА и които следва да бъдат посочени в наказателното постановление при описанието на нарушението от фактическа страна.

Правилно обаче Старозагорският районен съд е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма, което освен че води неяснота на обвинението, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.10.2016г. в 14.30 часа на главен път Стара Загора – Димитровград, на отбивката за логистичен център „Спиди” след разклона за с. Маджерито, с товарен автомобил, марка "Фолксваген ЛT", peг. № КН0308АС, собственост на "Афира" ЕООД и с водач Н.Х.А., се извършва превоз на риба от вида каракуда - 240кг, бяла риба - 60кг и сом - 10 кг, всичките в прясно състояние, като „при поискване водачът Н.Х.А. не представил документ удостоверяващ, че транспортното средство представлява специализирано транспортно средство и има регистрация по чл.246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което представлява извършено административно нарушение по чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА, за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба” по чл.86 от ЗРА”. Обоснован и съответен на закона е изводът на въззивния съд, че обвинението за непредставяне от водача на превозното средство на документ, удостоверяващ, че транспортното средство с което се е превозвала рибата представлява специализирано транспортно средство с регистрация по чл.246 от ЗВМД, не се субсумира в административнонаказателния състав на чл. 86 във вр. с чл.50, ал.1, т.2 от ЗВМД. За разлика от разпоредбите на чл.50, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗРА, регламентиращи документите, които задължително следва да придружават превоза на риба и непредставянето на които на проверяващите органи би било съставомерно деяние по чл.86 от ЗРА, нормата на чл. 50, ал.1 от ЗРА въвежда изисквания към транспортното средство, с което се осъществява превоза на риба. При липса на нормативно регламентирано в ЗРА изискване превозът на риба са се придружава с удостоверение за регистрация по чл.246 от ЗВМД, непредставянето на такъв документ не релевира нарушение на чл.50, ал.1, т.2 от ЗВМД. Още повече че удостоверението за регистрация по чл.246 от ЗВМД няма конститутивен характер - с удостоверението единствено се декларира, че съответното транспортно средство е вписано в регистъра на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, поради което непредставянето на удостоверение за регистрация по чл.246 от ЗВМД само по себе си не е равнозначно на липса на такава регистрация /вписване на превозното средство в регистъра/. Ето защо в случая не е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение /формулирано като такова за непредставяне от водача на превозното средство на документ, удостоверяващ че транспортното средство представлява специализирано транспортно средство с регистрация по чл.246 от ЗВМД/, правната му квалификация /при посочената като нарушена законова разпоредба на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА/ и приложената административнонаказателна разпоредба на чл.86 от ЗРА, което, както правилно е приел Старозагорският районен съд, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Изложените в касационната жалба и в представените писмени становища фактически обстоятелства /за липса към момента на проверката на регистрация по чл.246 от ЗВМД на транспортното средство, с което е превозвана рибата/, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление, още по-малко е допустимо в съдебната фаза на процеса да се изменя обвинението от гл.т съдържанието на възприетото от наказващия орган съставомерно изпълнително деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 86 във вр. с чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА. Противно на твърденията на касатора, повдигнатото на Н. А. със съставения АУАН обвинение, възпроизведено в издаденото НП, не се основава на извършване на превоз на риба с транспортно средство, което не е регистрирано по реда на чл.246 от ЗВМД, а на непредставянето от водача на ПС на документ, удостоверяващ регистрацията на транспортното средство по чл.246 от ЗВМД.

Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и основание за неговата отмяна.

По въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Твърдяната необоснованост и неправилна правна оценка на доказателствата, не се свързват с порочни съдопроизводствени действия при формиране на фактическите и правните изводи, разглеждането на делото и постановяването на съдебното решение.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 249 от 26.04.2017г., постановено по АНД № 3749/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23 – 120 от 22.11.2016г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.