Решение по Наказателно дело 235/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№313 26.10.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №235 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против решение №217/11.04.2017г., постановено по АНД №3724/2016г. по описа на РС Стара Загора. С решението е отменено Наказателно постановление №24-001143/25.11.2016г. издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора с наложена на „Вики 100” ЕООД гр. Стара Загора имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.414 ал.3 вр. с чл. 63 ал.2 от КТ.29 ал.1 за това, че на 15.02.2016г. в качеството си на работодател е допуснал до работа К.Ц.К. като технически секретар преди да бъде предоставен екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, което е подадено в ТД на НАП с вх. №24388163007723 на 15.02.2016г. в 21.18.40часа. АНО се позовава на заверено копие на трудов договор №5/15.02.2016г., сключен между К.К. и „Вики 100” ЕООД, Заверено ксерокопие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.

За да отмени Наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че датата на нарушението е опровергана в хода на съдебното следствие от показанията на свидетеля К.Ц.К., които кореспондират с разчетно-платежна ведомост за начислени и изплатени трудови възнаграждения, която не е оспорена от наказващия органи. Видно от тази ведомост на К. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за месец 02.2016г. единствено и общо за 10 дни, колкото са работните дни през периода 16-29 февруари 2016г. Поради неоспорения факт на отработени десет дни за месец февруари 2016г., които съответствали на показанията на К., че е постъпила на работа на 16.02.2016г., вместо на 15.02.2016г., съдът е приел, че на 15.02.2016г. не е извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Съответно без правно значение за законосъобразността на наказателното постановление е установяването на факти, сочещи на изпълнението на задължението на работодателя към действителния момент на постъпване на работа.

Съдът е установил и допуснато нарушение на правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно съдържанието на НП, тъй като в текста му се съдържа недовършено изречение, сочещо и на друга дата, а именно 14.10.2016г., а посочването на две дати е довело и до неяснота на правното обвинение, а именно за неспазване на задължението, вменено на работодателите с чл.62 ал.3 от КТ за уведомяване на съответната ТД на НАП в тридневен срок от сключване на трудовия договор.

С касационната жалба се оспорва допускането на нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, като се твърди, че разпоредбата на чл.62 ал.3 от КТ, която не е основание за налагане на имуществената санкция, изисква подаване на уведомлението в срок, без условие да бъде прието, докато нормата на чл.63 ал.2 от същия кодекс вменява в задължение на работодателя да предостави на работника копие от приетото от ТД на НАП уведомление за сключен договор, след което да го допусне до работа.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника „Вики 100” ЕООД гр. Стара Загора не се представлява и не представя отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При отмяна на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Неправилното приложение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и на чл.63 ал.2 от КТ е в резултата на необоснованост на изводите на въззивния съд за друга дата на административното нарушение, а именно 16.02.2016г., поради следното:

Административно наказващия орган се позовава на един частен документ, какъвто е удостоверителното изявление на свидетеля К. за датата на постъпване на работа и за получаване на копия от подписания от двете страни трудов договор и от подаденото уведомление до ТД на НАП Стара Загора за сключване на същия. Следователно К. не може да опровергава съдържанието на собственото си удостоверително изявление, чрез даване на показания като свидетел по делото за верността на същите факти, нито показанията й могат да бъдат отнесени към разчетно-платежна ведомост, която не съдържа дати. Колкото е вероятно предположението на съда, че К. е работила от 16.02.2016г. до 29.02.2016г., толкова е вероятно и да е работила от 15.02.2016г. до 28.02.2016г. Няма писмени доказателствени средства, изходящи от трето лице, което да са в полза на санкционирания работодател и да установяват с достоверна дата, че К. е постъпила в момент, който следва датата и часа на уведомяване на ТД на НАП Пловдив за сключения с нея трудов договор. Следователно, датата на нарушението е установено от административно наказващия орган, а санкционираното дружество не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърдението си за постъпване на работа на по-късна дата. Както се посочи и по-горе, забраната за опровергаване съдържанието на изходящо от страната писмено удостоверително изявление не е дерогирана от препращането на ЗАНН към правилата на НПК относно неуредените въпроси, защото ако се приеме, че е допустимо издателя на частния документ да опровергава съдържанието му, чрез собствените си свидетелски показания ще остане без отговора въпроса кое от твърденията му е истина. В тази връзка следва да се каже, че показанията му не могат да се свържат по несъмнен и категоричен начин с косвеното доказателствено средство, каквото представлява разчетно-платежната ведомост. Тя установява, че на лицето е начислено и изплатено трудово възнаграждение за десет дни, но не и за кои дни през месец февруари 2016г. Следователно като доказателствено средство е относима към факта на престиране на работна сила за работодателя и заплащане на положения труд, а за целите на предмета на доказване в настоящото производство подкрепя обвинителната теза за изпълнение на трудовия договор през месец февруари. Относно началната дата на изпълнението са представени удостоверителните изявление на работодателя и работника, които не могат да бъдат опровергани, чрез свидетелските показания на последния. Справката за приети и отхвърлени уведомления е официалния документ, на който АНО се позовава и който съпоставен с началото на изпълнението на трудовото правоотношение сочи на нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, с която разпоредба е конкретизиран общия административно-наказателен състав на чл.414 ал.3 от КТ.

При определяне размера на имуществената санкция е допуснато несъответствие с тежестта на нарушението, поради което е налице основание за изменение на наказателното постановление в тази му част до минимално установените прагове. Работодателя е изпратил уведомление до ТД на НАП на датата, на която е допуснал лицето до работа, макар и след изтичане на работното време, което сочи на извод, че досието на работника е попълнено с копие на документа до следващия работен ден. Следователно нарушението е отстранено преди да бъде установено и веднага след като е извършено, поради което е налице основание да се определи най-ниска степен на обществена опасност на деянието и да се наложи минималния размер на имуществената санкция от 1500лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №217/11.04.2017 год., постановено по АНД3724/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-001143/25.11.2016г., издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора в частта му с наложена на „ВИКИ 100” ЕООД ЕИК 200707974 имуществена санкция като намалява размера й от 3000лв./три хиляди/ на 1500лв/хиляда и петстотин/.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.