Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

 238                                     28.09.2017 год.                    град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                  Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

                                                                                   СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

                                                                                        

при секретаря   Ива Атанасова

и в присъствието на  прокурора   Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия Д.Матеева   к.а.н.дело     238 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

 

Образувано е по касационна жалба на Г.Х.Г. *** чрез адвокат А.С. *** против Решение № 148/05.04.2017г. по АНД № 228/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд с оплакване за неговата незаконосъобразност, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. 

 Оспорва се изводът на съда,че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения ,както и изводът на съда,че размерът на глобата е правилно определен

 

При така изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

 

Ответникът по касационната жалба –Регионална дирекция по горите-Стара  Загора оспорва жалбата в депозиран писмен отговор-възражение и иска да бъде потвърдено решението на въззивния съд.В съдебно заседание процесуалният представител на страна поддържа заявеното становище.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – гр.Казанлък  е НП № 518 от 11.01.2017г.,издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Стара  Загора,упълномощен със Заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните ,с което на Г.Х.Г. на основание чл.266,ал.1  от Закона за горите  е наложена глоба в размер на 250 лева за сеч на дървета,немаркирани с контролна марка-нарушение по чл.104,ал.1,т.5 от Закона за горите.

Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че Г.Х.Г. извършва сеч на 10 броя дървета от дървесен вид зимен дъб и 10 броя от габър,немаркирани с контролна горска марка.Добитата дървесина е в размер на 5,0 пр.куб.м. дърва за горене/измерена с рулетка.Нарушението е извършено на 12.12.2016г. и открито на 12.12.2016г. в 14,00 часа в отдел 398,подотдел „а” горска територия –държавна собственост,землище:с.Александрово,общ.Павел баня.

 

   С решението си РС –гр.Казанлък е потвърдил наказателното постановление.

При постановяване на решението си районния съд приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Според въззивната инстанция по делото беспорно е установено, че Г.Г. на 12.12.2016г. е сякъл 10 броя немаркирани дървета от зимен дъб и 10 бр. от габър,като деянието е противоправно-нарушена е разпоредбата на чл.104,ал.1,т.5 от Закона за горите/ЗГ/-забранява се сечта на немаркирани дървета.

За  извършеното деяние правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушаване на чл.104,ал.1,т.5 от Закона за горите/ЗГ, като видът и размерът на наказанието са съобразени с чл. 266, ал.1 от ЗГ. Правилно е бил определен от административнонаказващия орган размерът на наказанието,който съответства на нарушението и степента на обществената опасност на деянието,в близък размер до минималния.

Касационната инстанция намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Правилно и законосъобразно Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната, доколкото са изложени относими такива.

Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административнонаказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл.104,ал.1,т.5 от ЗГ забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3,като чл.. 266, ал.1 ЗГ предвижда, че се наказва се с глоба от 50 до 3000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая от еднозначните и непротиворечиви показания на свидетеля Петко Петков-актосъставител на Акт №518 /2016г./по регистъра/ и Пламен Насков-свидетел се установява,че на посочената в наказателното постановление дата касаторът е извършвал сеч на немаркирани дървета от зимен дъб и габър,като е заловен ,когато ги е нареждал на пътя.

 

 

Установеното от свидетелите  съответства на описаното в АУАН и НП нарушение, осъществено от обективна и субективна страна от санкционираното лице.

Ето защо и предвид вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В този смисъл релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на постановеното решение,са изцяло неоснователни.

В случая не може да се приеме, че деянието е маловажен случай по смисъла на ЗАНН, поради големият размер на дърветата, предмет на нарушението, който обуславя високата стойност на нанесената вреда, като размера на наложеното наказание "глоба" съответства на тежестта на нарушението, личността на дееца, характера и степента на обществена опасност на нарушението, и е определен под средния размер, въпреки големия обем дърва.Ето защо доводите на касатора ,че наложеното административно наказание не е съобразено с обстоятелствата и е значително завишено по размер,са неоснователни.Отчетена е тежестта на нарушението,както  и останалите критерии по чл.27,ал.2 от ЗАНН.

При така изложеното следва да се приеме,че  като е използвал допустими и регламентирани от закона доказателствени средства наказващия орган е установил по безспорен и обоснован начин наличието на извършените от лицето нарушения, за които да бъде сакционирано.

Ето защо основателно въззивният съд е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и че така наложеното от административнонаказващия орган наказание съотвества на посочените в чл. 27 ЗАНН критерии.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 148/05.04.2017г., постановено по АНД № 228/2017 г. по описа на Районен съд  -гр.Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

           

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                   2.