Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

307        16.10. 2017  година      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                  Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:  БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                           Членове:          ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                            СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  ДАРИНА МАТЕЕВА  КАН дело № 239 по описа  за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

          Образувано е по касационна жалба, подадена от РУ „Полиция” гр.Казанлък, чрез юр.Светла Русева,  главен юрисконсулт при ОД на МВР гр.Стара Загора против Решение № 174 от 24.04.2017г, постановено по АНД № 345/2017г  по описа на Районен съд —Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 16 – 284-003216 от 23.1.2017год, издадено от Началника на РУ Казанлък, с което на Д.Г.Х. са били наложени административни наказания глоби от по 100 лв и 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

          В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1  от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от Районния съд извод, че е съществено допуснато при съставяне на АУАН нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН— посочване в АУАН на само един свидетел —такъв по съставяне на акта, вместо изискуемите двама. Не било нарушено правото на защита на нарушителя и нарушението можело да бъде санирано по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.

          Ответникът по касационната жалба —  Д.Г.Х. заема становище за неоснователност на касационната жалба и иска отхвърлянето й.

 

          Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че лицето, вписано в АУАН като свидетел е и  свидетел очевидец, а спрямо свидетелите очевидци няма изискване да са двама, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено  и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното НП.  

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.Г.Х.  срещу   Наказателно постановление № 16 –0284-003216 от 23.01.2017г, издадено от Началника на РУ Казанлък, ОД на МВР Стара Загора. С това НП, въз основа на АУАН №Г500866/06.10.2016г, съставен от мл.автоконтрольор Смил Тенчев Йовчев, на Д.Г.Х. са наложени административни наказания, както следва: за това че на 03.10.2016г в 14:40ч в община Павел баня, второкласен път  ІІ-56, км.24 в посока юг—север и като  водач на товарен автомобил ГАЗ 53 рег.№ СТ 6147СА, при движение с несъобразена скорост блъска куче „Дого Аржентино” на пътното платно,  което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 100 лв, както и за деянието ,че във връзка с горното ПТП, напуска  и се укрива — в нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За да отмени НП Казанлъшкия районен съд  е приел,че деянието ,което е извършено от нарушителя неправилно е било квалифицирано като такова по чл.123,ал.1,т.3,б.”в” от ЗДвП,според който водачът на пътно превозно средство ,който е участник в пътнотранспортно произшествие ,е длъжен,когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,ако между участниците  в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,свързани с него, без да напуска местопроизшествието /заедно с останалите участници в ПТП/,да уведоми съответната служба за контрол на МВР  на територията ,на която е настъпило произшествието  и изпълни дадените им указания,вместо да бъде квалифицирано по чл.123,ал.1,т.3,б.”а” от ЗДвП,а именно, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, нарушителят следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.Неправилното квалифициране на деянието,е прието от съда за нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство не е било установено  и не са събрани доказателства,че между собственика на кучето и санкционираното лице е имало разногласия около ПТП,защото нарушителят не е останал на място,а е избягал.

Съдът е изложил  и съображения, че в хода на производството по издаване на НП е било допуснато съществено процесуално нарушение: АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел по съставянето на акта, в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Законът не поставя изискване за посочване на двама свидетели очевидци, но когато актът се съставя в отсъствие на такива, както в случая е съставен акта, то по аргумент от чл.40 ал.3 от ЗАНН свидетелите по съставяне на акта следва да са двама. Съдът е счел за съществено допуснатото нарушение, обуславящо и отмяна на НП № 16 –0284-003216 от 23.01.2017г.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона:  

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на районния съд,че при категорични доказателства за липса на разногласия между водачът на МПС,причинил ПТП  и постарадалия ,деянието следва да бъде квалифицирано не по чл.123,ал.1,т.3,б.”в” от ЗДвП, а по чл.123,ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП.Горното сочи,че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН и само на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съображенията на въззивния съд изложени досежно съществено нарушение на чл.40,ал.3 от ЗАНН,а именно неподписването на АУАН от двама свидетели,не се споделят от настоящия състав .

Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само ,когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административно-наказателното производство. Съставянето на АУАН в отсъствие на втори свидетел съгласно нормата на чл.40,ал.3 от ЗАНН би било абсолютно нарушение на процесуалните правила, ако липсата на такъв свидетел би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието, а в случая не са представени доказателства пред районния съд и пред касационната инстанция, които да обосноват друг резултат от проведеното административнонаказателно производство. Само при данни в обратната насока нарушението на чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН би следвало да се третира като съществено. 

Изложеното в тази насока,не променя крайният извод ,че постановеното решението от въззивния съд  е постановено в съответствие със закона по изложени по-горе съображения. 

Ето защо настоящата касационна инстанция намира ,че жалбата е неоснователна. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 174 от 24.04.2017г, постановено по АНД № 345/2017г  по описа на Районен съд —Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

  

                                                                          

                                                                                    2.