Р Е
Ш Е Н
И Е
№274 21.07.2017 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора
Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №243 по описа за
2017 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора,
представлявана от Директора Николай Кирков, чрез пълномощника си поделото
юриск. Милен Алексиев срещу Решение №285 от 11.05.2017 год., постановено по АНД №654/2017 год. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №16-1228-002747 от 06.10.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на ответника
по касация /Т.И.В./ са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00
лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че е в хода
на съдебното производство са останали неизякснени някои спорни моменти и
наличие на очевидни противоречия, които са останали без отговор. От дена страна
никой не е видял нарушителят да употребява твърд алкохол, а само бира, а от
друга страна съдът не е попитал свидетелите дали лицето е било видимо пияно. С
оглед на гореизложеното намира, че следва да бъдат разпитани и другите
свидетели, което обаче не е сторено от районният съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно наказателно
постановление №16-1228-002747 от 06.10.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Т.И.В., в съдебно заседание черз
процесуалния си представител адв. Марков, излага съображения относно нейната
неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно
заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното
решение следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата
на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка
на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд
– Стара Загора се е развило по жалба на Т.И.В. против Наказателно постановление
№16-1228-002747 от 06.10.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Г 336460 от 04.09.2016 год., на Т.И.В. са
наложени следните административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата
разпоредба, глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1,
предложение трето от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон и
глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение
на чл.98, ал.2, т.3 от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 04.09.2016 год. в 17.30 ч. в гр. Стара Загора, по ул.”Загорка”
в посока юг-север до бл.21 е управлявал лек автомобил „Шкода” с рег. №СТ 0559 СМ,
собственост на Радомир Коджагяуров, като отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяването на употребата на алкохол. Издаден талон
за медицинско изследване №0029093. АУАН е съставен по данни на очевидци номер и
номер 2 – лицето е с несигурна походка и завалян говор, не носи СУМПС.
Автобусът е паркиран на автобусна спирка от редовните линии на градския
транспорт. След
извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод, че за да е
съставомерно поведението за отказ на лицето да бъде тествано за употреба на
алкохол, то е необходимо водачът да е бил спрян за проверка по време на самото
управление на МПС. От установената фактическа обстановка е установено
безспорно, че наказаното лице действително е управлявало автомобилът десет
минути преди да бъде извършена проверката на посоченото в наказателното
постановление място и именно той го е паркирал на автобусната спирка, където
МПС е било установено към момента на започване на проверката. От момента на
управление обаче на автомобилът до започване на проверката, ответника по
касация не е бил под постоянно наблюдение на който е да е от посочените
свидетели в АУАН. В момента на започване на проверката, до него е стояла
отворена бутилка бира, което предполага и употребата й до този момент. Това го
е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление в частта с наложено наказание за отказ да бъде тестван с
техническо средство за употреба на олкохол, а по отношение на останалите две
нарушения е постановил решение за тяхното потвърждаване. Доколкото решението в
тази му част /за потвърждаване на наказателното постановление/ не е било
оспорено, то същото е влязло в сила в тази му част и не подлежи на касационен
съдебен контрол.
Решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да
е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на
административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста
на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително
деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е управлението на МПС
след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което може да бъде
установено по два начина – чрез техническо средство или чрез изследване на кръвта на водача. Наказуемото деяние в
конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол. Не се спори между страните, че е налице отказ на В. да
бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на алкохол.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДВП, предвижда наказание
за лице което управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Следователно за да се ангажира
отговорността на дадено лице е необходимо да се докаже качеството му на водач
към момента на извършване на проверката от контролните органи по пътищата.
Съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП, „Водач” е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния
случай към момента на проверката ответника по касация не е управлявал ППС, нито
е водил организирана група пешеходци, нито води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Същият е стоял пред магазина и е пил
бира. Никой не оспорва обстоятелството, че същият е управлявал МПС 10-15 минути
по-рано, когато е имал качеството на водач и е подлежал на контрол за
управление на ППС след употреба на алкохол. В този смисъл не е налице
противоречие между показанията на свидетелите и не е останало неизяснено нито
едно обстоятелство, имащо значение за съставомерността на констатираното
поведение на В., изразяващо се отказ да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол. Това води до изяснена фактическа обстановка по делото,
поради което и не е необходимо разпит на останалите свидетели. Същите не биха
установили различна обстановка от установената такава по делото.
При извършената служебна проверка
на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с
материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№285 от
11.05.2017
год.,
постановено по АНД №654/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.