Р Е Ш Е Н И Е

№308 11.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 246 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ясен Крайчев, срещу Решение №225 от 12.04.2017г., постановено по АНД №3684/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) №К-039499/01.11.2016г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Сливен, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер от 1000.00 лева. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. В жалбата са изложени съображения, за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че е неоснователен извода на съда, че НП е издадено при липса на материална компетентност. Обосновава се, че е неправилен извода на въззивния съд, че нарушенията по чл.114, т.2 от ЗТ не подлежат на санкциониране по чл.208 от Закона за туризма (ЗТ). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на отмененото НП.

Ответникът по касация на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора против НП №К-039499/01.11.2016г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Сливен, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №039499/19.09.2016г. на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.208 от ЗТ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена на 26.08.2016г. проверка на ресторант „Престо”, находящ се в гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №127 е установено, че обектът разполага с 1 тоалетна клетка – няма тоалетни клетки за мъже и тоалетни клетки за жени. Обектът разполага с 80 места. По отношение на изграждането, обзавеждането и оборудването не са спазени минималните задължителни изисквания към туристически обект ресторант „една звезда” обективирани в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията – Приложение №3, Раздел I. Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения; № по ред 2.1, т.2 – за ЗХР – тоалетни клетки за мъже и за жени (по една на 60 места, над 60 места – 2 тоалетни клетки за мъже и 2 тоалетни клетки за жени). Търговецът ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора предоставя туристическа услуга ресторантьорство в туристически обект ресторант „Престо” с определена категория „една звезда”, който не отговаря на изискванията на определената му категория съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, публикувана ДВ, бр.65/2015г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Прието е, че при извършване на категоризацията на процесния обект експертната комисия по чл.22, ал.1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, е констатирала, че ресторант „Престо” има една тоалетна за клиентите на заведението „изградена по изискванията”. Посочено е, че за ресторант „Престо” е издадено Удостоверение №258 от 02.11.2015г. за утвърдена категория „една звезда”. При тези данни районният съд е приел, че в противоречие на закона е реализирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, тъй като дори да се приеме, че има административно нарушение, то санкционираното лице не е предполагало, че след като е издадено удостоверение за категоризация от Община Стара Загора за процесния обект не са спазени всички законови изисквания. Освен това, въззивния съд е приел, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като установеното минимално изискване за броя на мъжките и женските тоалетни в ресторант „Престо”, съгласно цитираната в НП наредба и чл.114, т.2 от ЗТ неправилно е отнесена към санкционната разпоредба на чл.208 от ЗТ, тъй като между двете разпоредби не съществува никаква общност или връзка, като всяка от тях има самостоятелно действие и липсва зависимост или допълване. По тези съображения е прието, че нарушенията по чл.114, ал.1 от ЗТ не подлежат на санкциониране по чл.208 от ЗТ. Също така в решението си районният съд е приел, че санкционния акт е издаден при липса на материална компетентност, тъй като не е издаден от съответния компетентен административно наказващ орган. Обосновано е, че с разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗТ регламентира, че Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване на изискванията на закона с изключение на чл.168, ал.2 и чл.169, ал.2 от ЗТ за категоризация на туристическите обекти по чл.3, ал.2, т.1-3 от ЗТ, но кметовете на общините извършват общ контрол за спазване на изискванията на закона за категоризация на туристическите обекти по чл.3, ал.2, т.1 и 2 – видно от разпоредбата на чл.179, ал.1, т.2 от ЗТ. Според районният съд законодателят е уточнил, че кметовете извършват контрол и върху вече категоризираните от тях туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1 и 2 и НП може да се издаде от органа, издал заповедта за категоризация. С оглед на изложените аргументи съдът е отменил обжалвания санкционен акт като незаконосъобразен.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя приетото от районния съд за липса на материална компетентност на административнонаказващия орган. В закона за туризма съществуват нормите на чл. 175 и чл. 232, които определят кои са контролните органи, имащи право да установяват административни нарушения по този закон, както и кои са административните органи, на които са възложени функциите по административното наказване на извършителите на констатираните нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове, няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща компетентност да установяват административните нарушения на изискванията на Закона за туризма и подзаконовите актове по прилагането му, както и да издават НП срещу извършителите им. В разпоредбата на чл. 177, ал.1 от Закона за туризма е използван изразът „последващ контрол”, който е употребен от законодателя, за да разграничи и подчертае разликата между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на самата категоризация и контрола, който има право да извършва Комисията за защита на потребителите. Същевременно обаче в т.5 на ал.2 на същият текст е отразено, че в резултат на този контрол органите на Комисията в случаите на нарушения на изискванията на чл. 114, т. 2 от ЗТ за категоризираните туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1 – 3 от същия закон, следва да уведомят категоризиращия орган. Т.е. правомощията на органите на Комисията се изчерпват с това да уведомят категоризиращия орган, но не и да ангажират административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Освен изложеното настоящия съдебен състав счита, че в разглеждания случай е налице и несъставомерност на деянието. Това е така по следните съображения: още в хода на административнонаказателното производство управителят на санкционирания едноличен търговец е представил възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което е заявил, че на разположение на клиентите на ресторанта са предоставени 4 тоалетни, като само една от тях се намира вътре в обекта, а останалите три – в непосредствена близост до обекта, за което е представил копия от договорите за ползването им. Така с договор за безвъзмездно право на ползване от 01.10.2015 г. „Монтажинженериг” АД е предоставил на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора 2 бр.тоалетни, находящи се в офиса му. С договор за безвъзмездно ползване от 01.10.2015 г. ЕТ „Диана-ДД” е предоставил на ЕТ „Росиина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора 2 бр. тоалетни, находящи се в офиса му. От договорите е видно също, че предоставените от „Монтажинженериг” АД и ЕТ „Диана-ДД” тоалетни се намират на същия адрес, на който се помещава и ресторант „Престо”. При тези данни съдът намира, че ЕТ „Росинина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора е изпълнило изискването, вменено към заведенията за хранене, съгласно Приложение № 3 към Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, публикувана в ДВ, раздел І, т.І, № по ред 2.1, т.2 – за ЗХР се изисква наличие на тоалетни клетки за мъже и за жени (по една на 60 места, над 60 места – 2 тоалетни клетки за мъже и 2 тоалетни клетки за жени). След като това изискване е изпълнено неправилно, наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника по касация, тъй като в случая е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 114, ал.2 от ЗТ.

Въпреки, че това няма да се отрази на крайния съдебен акт съдът намира за неправилни изводите на районния съд, че дори и да се приеме, че е налице административно нарушение, то ЕТ „Росинина – Петко Хараманджиев” – Стара Загора не е предполагал, че след като е издадено удостоверение за категоризация от Община Стара Загора за обекта не са спазени всички законови изисквания. Това е така, защото в настоящия случай е ангажирана административнонаказателна отговорност на едноличен търговец и се касае за формално, безвиновно нарушение, при което достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта е осъществяване на обективните елементи от състава на административното нарушение.

Освен това настоящият съдебен състав на споделя изводите на районния съд за неправилно приложение на материалния закон, тъй като установеното минимално изискване за броя на мъжките и женските тоалетни в ресторант „Престо”, съгласно цитираната в НП наредба и чл.114, т.2 от ЗТ неправилно е отнесена към санкционната разпоредба на чл.208 от ЗТ. Санкционната норма на чл.208 от ЗТ е обща и предвижда наказание за това, че предоставяната услуга не съответства на изискванията на определената категория, които изисквания са разписани в приложението към Наредбата. Обща е и нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, която задължава хотелиера да предоставя туристическа услуга в туристически обект, който отговаря на всички изисквания за съответната категория, регламентирани в Наредбата по чл.121, ал.5. Поради това, достатъчно е едно от изискванията на Наредбата да не е изпълнено, за да е осъществен състава на чл.114, т.2 от ЗТ и да се приложи нормата на чл.208 от ЗТ.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/12.04.2017 г. по а.н.д.№ 3684/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.