Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 26.09.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар Стефка Христова

И с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 249 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.М.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. И.М. ***, против Решение № 253 от 27.04.2017г., постановено по АНД № 2350/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на формалните изисквания досежно тяхното съдържание. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства и съответно че при постановяване на решението не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата, като неправилно са кредитирани с доверие свидетелските показания на заинтересовано от изхода на делото лице. Сочи, че липсата на установявания относно правнорелевантни факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, води до необоснованост на извода на въззивния съд, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора и в условията на алтернативност - да се измени наказателното постановление, като бъде намален размера на наложените административни санкции при прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И.М.Н. *** против Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г180113/ 11.03.2016г., на И.Н. са наложени административни наказания - „глоба” в размер 800лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.03.2016г. в 07.15ч., в гр. Стара Загора, по ул. „Парчевич” до № 2 в посока север, И.Н. управлява товарен автомобил с рег. № Х0517ВН, собственост на „БОМАКС” ООД под въздействие на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0063, който отчел 0.58 промила алкохол с проба № 00654, направена в 07.44ч. Издаден и връчен е и талон за медицинско изследване на кръвта, като с Протокол за химическа експертиза № 145/ 12.03.2016г. е отчетен 0.76 промила алкохол.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, като не са налице основания за намаляване размера на наложените административни наказания.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от И.Н. нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен, при спазване разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая административнонаказателната отговорност на касационният жалбоподател И.Н. е ангажирана на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП, която норма предвижда кумулативното налагане на административни санкции - глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, на водач на МПС, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на обвинението по чл.174, ал.1 от ЗДвП от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, регламентираща забрана за водача да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От фактическа страна извършването на вмененото от санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 11.03.2016г. в 07.15ч., в гр. Стара Загора, по ул. „Парчевич” до № 2 в посока север, И.Н. управлява товарен автомобил с рег. № Х0517ВН, собственост на „БОМАКС” ООД, под въздействие на алкохол, като е посочено, че водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0063, който отчел 0.58 промила алкохол с проба № 00654, направена в 07.44ч, както и че е издаден и връчен и талон за медицинско изследване на кръвта, като с Протокол за химическа експертиза № 145/ 12.03.2016г. е отчетен 0.76 промила алкохол. С оглед на така направеното описание на нарушението от фактическа страна, посочената като нарушена законова разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и административно наказателната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, очевидно е, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т на съставомерните му признаци и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл абсолютно неоснователно е възражението на касатора за бланкетно и непълно описание на вмененото му нарушение и за липса на конкретизация и индивидуализация на противоправното деяние, за извършването на което е бил санкциониран. А твърдението, че е нарушено правото му на защита с оглед невъзможността да разбере къде точно е извършил нарушението и при какви обстоятелства, е несъстоятелно.

Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административнонаказателното производство, макар и изложени на няколко страници от касационната жалба, са също бланкетни, голословни и необосновани. Противно на твърденията на касатора, не са допуснати нарушения на изискванията по чл.40 от ЗАНН – изрично е отразено, че АУАН е съставен в присъствието на Ангел Тодоров Ангелов – свидетел – очевидец на нарушението и Костадин Атанасов Милкотев – свидетел при съставянето на АУАН. Обстоятелството, че лицето Ангел Ангелов е участник във възникналия пътнотранспортен спор с жалбоподателя, предшестващ констатирането на нарушението – управление на МПС след употреба на алкохол, не променя качеството му на свидетел – очевидец на нарушението и съответно липсва процесуална пречка да бъде посочен в АУАН като такъв. Действително константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче не са констатирани такива съществени нарушения при съставянето на АУАН. Ето защо възраженията на касационния жалбоподател за опорочаване на АУАН и на процедурата по неговото съставяне, са неоснователни.

Правилно въззивният съд е приел и че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от И.Н. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обстоятелството, че единият свидетел е участник във възникналия пътнотранспортен спор, по повод на който е сигнализирано на тел. 112 и впоследствие е извършена от контролните органи на КАТ проверка на двамата водачи на МПС за употреба на алкохол, само по себе си не е основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за достоверни неговите показания респ. не е основание да се направи извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават. Противно на твърденията на касатора, заявеното от св. Ангелов, че той е сигнализирал на тел. 112 за възникналия инцидент /като в действителност това е направено от И.Н./, както и личното впечатление на свидетеля за състоянието и адекватността на поведението на санкционираното лице, не обуславят соченото от жалбоподателя негативно, необективно и пристрастно отношение на свидетеля. Още по-малко това може да бъде разглеждано като индиция за неистинност на фактическите обстоятелства по извършването на самото нарушение - управление на ППС след употреба на алкохол; или да опровергае фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление или да дискредитира показанията на свидетеля относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянието. С оглед конкретно вмененото административно обвинение, единственото релевантно е обстоятелството дали е управлявал водачът И.Н. МПС след употреба на алкохол. Кой се е обадил на тел. 112 във връзка с възникналия пътнотранспортен спор; кой от двамата водачи на МПС е нарушил правилата за движение по ЗДвП и съотв. е предизвикал възникналия конфликт; какво е било разположението /местоположението/ на двете ППС към момента на пристигането на контролните органи на МВР и били ли са премествани и т. н, са обстоятелства, които са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.174, ал.1 от ЗДвП. От друга страна съставомерното поведение на касатора се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните във въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства. Фактът, че към момента на възникването на пътнотранспортния спор относно спазването на правилата за движение по ЗДвП /около 7.15ч. на 11.03.2016г./, И.Н. е управлявал товарен автомобил с рег. № Х0517ВН и съответно че е имал качеството на водач на МПС по см. на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, се явява доказан не само въз основа на свидетелските показания /вкл. показанията на лицата, допуснати до разпит по искане на санкционираното лице/, но по същество не се отрича от жалбоподателя, видно от изложеното във въззивната и касационната жалба и представените писмени становища. Отчетеното с направената в 07.44 часа проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0063 / 0.58 промила алкохол/ и резултата от медицинското изследване съгласно Протокол за химическа експертиза № 145/ 12.03.2016г. / при отчетен 0.76 промила концентрация на алкохол в кръвта/, еднозначно и категорично сочат, че към момента на управление на МПС Н. е бил под въздействието на алкохол, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетелите Димитров и Черноколев /че след възникването на пътния инцидент И.Н. е приел хапчета и домашно направена отвара, съдържаща билки и спирт, за облекчаване на дишането и разширяване на кръвоносните съдове/, от тези свидетелски показания не може да се направи обоснован извод, че именно употребата на лекарствата е довела до концентрация от 0.58 промила, респективно 0.76 промила етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя. Логически и с оглед нормалните жизнени процеси в човешкия организъм, не е възможно твърдяното от санкционираното лице и от свидетелите му минимално употребено количество алкохол в рамките на около 15 – 20 минути, да доведе до концентрация на алкохол в кръвта в установените с техническото средство и чрез химическата експертиза стойности. Следва и да се отбележи, че употребата на това лекарство нито е заявена пред полицейските служители при извършване на проверката и съставянето на АУАН, нито е посочена при освидетелстването на лицето от медицинските органи, видно от Протокола за медицинско изследване от 11.03.2016г. Всичко това и при зачитане доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства Н. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, са дали основание на въззивния съд да възприеме като действителна описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, а именно че на 11.03.2016г. около 07:15 часа И.Н. е управлявал т.а. „Форд Транзит” с рег.№ Х0517ВН под въздействието на алкохол, т.е. преди възникване на конфликтната ситуация със свидетеля Ангелов. В случая от една страна всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства в подкрепа на изложената защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.

С оглед на изложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от И.Н. нарушение на императивната забрана по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че вмененото на санкционираното лице нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са констатирани порочни съдопроизводствени действия във връзка с разглеждането на делото и постановяването на съдебното решение.

Основателно е единствено възражението на касатора за наличието на предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗАНН, за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон. Посочената норма визира случаите, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на издаденото за него наказателно постановление, се измени разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото се квалифицира като административното нарушение или се измени вида и/или размера на предвидената за това нарушение санкция – тогава следва да приложи този закон, който се явява “по-благоприятен” за нарушителя. В случая И.Н. е санкциониран на основание действалата към датата на извършване на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП разпоредба на чл. 174, ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр. 101/ 2016г., в сила от 21.01.2017г./. Приетото и влязло в сила след издаването на наказателното постановление законово изменение, регламентира диференцирани по размер санкции /глоба и лишаване от правоуправление/, за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, в зависимост от установената концентрация на алкохол. Съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, водачът на МПС се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв. Старозагорският районен съд не е съобразил правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН с оглед изменената разпоредба на чл. 174, ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр. 101/ 2016г., в сила от 21.01.2017г./ и съответно не я е приложил като по-благоприятен за нарушителя закон с оглед намаления размер на административните наказания, предвидени за административното нарушение, за което е санкциониран И.Н. с издаденото Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г. и предвид установената стойност на концентрация на алкохол в кръвта – под 0.8 промила.

С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр. 101/ 2016г., в сила от 21.01.2017г./, да се измени Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г., издадено от Началника група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, като се намали размера на наложените на И.Н. административни наказания – глоба от 800лв. на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на 6 месеца.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 253 от 27.04.2017г., постановено по АНД № 2350/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1228-000474 от 23.03.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на И.М.Н. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр. 101/ 2016г., в сила от 21.01.2017г./, намалява наложените административни наказания - глоба от 800 /осемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца на 6 /шест/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.