Р Е Ш Е Н И Е   № 288

 

 

20.07.2017 год.                      гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                          РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 258 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

Образувано е по касационна жалба на В.Г.Б. *** против Решение №128 от 24.03.2017 год., постановено по АНД №193/2017 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №СЗ-2-1 от 06.02.2017 год. на Началник Регионален отдел „ Национален строителен контрол” Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район.   

 

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание. В  АУАН и в НП било посочено , че Б. била виновно нарушила чл. 108,ал.1, изр. 2-ро във връзка с чл. 18,ал.1,т.2 и чл. 113,ал. 4, но не било ясно от кой закон. Ако се приеме , че нарушеният закон е ЗУТ, тези норми   не вменявали задължения и чрез тях не се предписвали правила за поведение на правните субекти Приложената санкционна разпоредба нямало самостоятелно значение, а трябвало да има връзка с осъществен състав на предвиденото в закона нарушение. Не било посочена дата на извършване на нарушението, а само период на извършването му . Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление, респективно да обезсили съдебното решение и върне делото за разглеждане от друг състав на съда

 

Ответникът по касационната жалба – РДНСК – Югоизточен район не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба 

          

         Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъде отменено НП, поради изброените в касационната жалба пороци.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

           

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

         

           Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на В.Г.Б. ***, срещу Наказателно постановление №СЗ-2-1 от 06.02.2017 год. на Началник Регионален отдел „Национален строителен контрол”   Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район. , с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №СЗ-2/26.01.2017 год., на В.Б. на основание чл. 234, ал.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на  100.00 лв., за нарушение на чл.108, ал.1, изр. второ във връзка с чл.18, ал.1, т.2 и чл. 113,ал.4.  Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка е установено, че в качеството си на проектант, в периода от 30.05.2016 год. до  21.10.2016 год. в гр. Казанлък е изработила част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за строеж „ пристройки към съществуваща сграда, навес и ограда” в УПИ ХVІ за автогара, кв. 83а по плана на село Енина в противоречие с изискванията на ПУП – ПРЗ и РУП, одобрени със заповед № 11/ 07.01.2003 г. на кмета на община Казанлък. Несъответствията било по отношение на предвидените с него показатели за плътност и интензивност на застрояване , височина и абсолютна кота на пристройката от юг. С действащия план за застрояване в УПИ ХVІ за автогара  по плана на гр. Енина е предвидена максимална плътност  на застрояване 40 процента, докато по проект плътността на застрояване е 44 процента. Височината на пристройка от юг била в нарушение на РУП  по отношение на височината й  АНО е определил нарушението , като маловажен случай , тъй като проектираната сграда не засягало интересите на собствениците на съседните имоти. Приел, че нарушението е извършено в рамките на три години от влизане в сила на НП СЗ-6-ЮИР-7/ 11.11.2014 г. , издавено от началник на РДНСК ЮИР и е ангажирал отговорността на Б., на основание чл. 234,ал.2, изр.2 от ЗУТ , като маловажен случай.

          

       Казанлъшкият районен съд е приел, че административното нарушение е установено по безспорен начин, а при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата материална и процесуална незаконосъобразност.

 

Решението на Казанлъшкият районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон:  

                                                                                                                                                              

             Съдът не възприема възражението на касатора , че посочване на единствено на нарушените разпоредби от Б., без да се посочи в кой закон те са инкорпорирани, представлява съществено процесуални нарушение, водещо до ограничаване на правото на  защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. От фактическото описание на нарушението е видно, че архитект Б. в качеството си на проектант е нарушила разпоредби на ЗУТ относно проектирането. В обстоятелствената част на НП е посочено, че  това са норми от Закона за устройство на териториите. Поради  налице е нарушение, но то не е съществено и не опорочава издаденото наказателно постановление.-

     

 Не намира опора в документите по делото, че липсва дата на извършване на нарушението. Посочен е периода , в който е извършено нарушението и това е достатъчно за да бъде индивидуализирано деянието.

         

      Основателно е възражението на касатора, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

           Смисълът на разпоредбите на чл. 57,ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

          

              Наложената с НП № СЗ-2-1 от 06.02.2017г. санкция се основава на разпоредбата на чл.234,ал.2 , изречение второ от ЗУТ, регламентираща  размера на следващата се санкции за извършено в условията на маловажен случай административно нарушение – нарушаване на правилата на 232 и чл. 233 от ЗУТ. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл. 108, ал.1 , из.2 от ЗУТ, , чл. 18,ал.1,т.2 от ЗУТ и чл. 113,ал. 4 от ЗУТ, които норми установяват задължение инвестиционното проектиране да се съобразява с предвижданията на ПУП  в това число с максималната плътност за застрояване и с параметрите на работния устройствен план. Нормата на чл. 234,ал.2 от ЗУТ е бланкетна и не сочи конкретен състав на нарушение. Необоснован е изводът на Казанлъшки районен съд, че „позоваването” на наказващия орган на разпоредбата на чл.234, ал.2 от КТ не представлява съществено нарушение поради обстоятелството, че от една страна органът правилно е приложил санкцията, предвидена в чл.234,ал2 от ЗУТ . Следва да се отбележи че за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да се съдържа както нарушената материалноправна разпоредба, така и санкционната /административнонаказателна/ разпоредба, въз основа на която се ангажира отговорността и се налага административно наказание. Административнонаказателната разпоредба не само предвижда вида и размера на наказанието за извършено нарушение, но и регламентира самото деяние, което представлява административно нарушение, като определя и неговите съставомерни елементи т.е административно наказателната разпоредба определя нарушаването на регламентираното с материалната норма правило за поведение като противоправно и съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл непълното посочване на административнонаказателната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността на Б., не може да се разглежда като техническа, а представлява правна грешка, доколкото е относима към правната квалификация на деянието като административно нарушение. В случая непълното  посочване на разпоредбата, регламентираща административно нарушение, има за последица неправилна административно наказателна квалификация на деянието. Без значение е дали приложената санкционна разпоредба може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението от фактическа и правна страна или от индицията, че лицето е разбрало в какво се изразява административното обвинение и за какво нарушение му е наложена санкцията. Правоприлагането по принцип, и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения и респ. разпоредбата, на основание на която се ангажира юридическата отговорност на съответния правен субект, не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика.

        

         Ето защо съдът приема, че наказателното постановление, с което по административно обвинение, основано на допуснато от В. Букунина в нарушение се явява незаконосъобразно и като го е потвърдил,Казанлъшкият районен съд е постановил решение в нарушение на закона, което се явява отменително касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, предл. първо от НПК. Доколкото предмет на съдебна проверка е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е описаното в обжалваното НП нарушение, индивидуализирано от правна страна чрез посочената като нарушена нормативна разпоредба и санкционната норма, на основание на която е ангажирана отговорността, обстоятелството, че при установената по делото фактическа обстановка на нарушителя може  да бъде вменено друго административно не води до друг правен извод различен от направения такъв за материална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. 

 

            С оглед на изложеното обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление №СЗ-2-1 от 06.02.2017 год. на Началник Регионален отдел „ Национален  строителен контрол” Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район., като незаконосъобразно.

    

 Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОТМЕНЯ Решение №128 от 24.03.2017 год., постановено по АНД №193/2017 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №СЗ-2-1 от 06.02.2017 год. на Началник Регионален отдел „ Национален  строителен контрол” Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район. и вместо него постановява 

 

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление №СЗ-2-1 от 06.02.2017 год. на Началник Регионален отдел „ Национален  строителен контрол” Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район

         

         Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

       

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                                             2.