Р Е Ш Е Н И Е

№ 290 18.07.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 261 по описа за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Х.Г.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Р. ***, против Решение № 195 от 10.05.2017г., постановено по АНД № 282/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-000213 от 10.02.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Х.Т. на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в оспорената му част в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Поддържа, че от една страна фактическото описание на нарушението от гл.т на мястото на неговото извършване, не е конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, а от друга – че е налице противоречие във фактическото описание и неяснота относно това за какво точно нарушение е санкциониран, което е довело до ограничаване правото му на защита. Направено е искане съдебно решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 17-0284-000213 от 10.02.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Х.Г.Т. ***, против Наказателно постановление № 17-0284-000213 от 10.02.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г974510 от 03.02.2017г., на Х.Т. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300лв, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.02.2017г. в 09.55ч. в Община Казанлък, на път първи клас ПП I-5, км. 195+700, в посока север-юг, Х.Т., като водач на лек автомобил с рег. № СТ6215ВР, управлява автомобила по републиканска пътна мрежа – първокласен път, без заплатена винетна такса, като не носи СРМПС – част II. В наказателното постановление е посочено, че няма залепен винетен стикер.

С решението в обжалваната му част Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление в частта за наложеното на Х.Т. на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП административно наказание, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от Х.Т. съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179, ал.3, т.4, за което на Х.Т. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от Х.Т. нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. Доколкото в НП изрично е отразено, че управляваното от санкционираното лице МПС е лек автомобил, който по легалната дефиниция на §6, т.12, б.”а” от ДР на ЗДвП представлява недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, очевидно е по коя хипотеза /предложение/ на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е административнонаказателното обвинение за допуснато от Х.Т. нарушение на регламентираното изискване по чл.139, ал.5 от ЗДвП. А и както правилно и приел Казанлъшкия районен съд, по аргумент от чл. 26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, „предложението” не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и непосочването по кое „предложение” на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена санкцията, не може да обуслови извод за формална /процесуална/ незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователно е и възражението на касатора за липса на посочване на точното място на извършване на вмененото му нарушение. Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че с отразяването, че вмененото на санкционираното лице нарушение е извършено „в Община Казанлък, на път първи клас ПП I-5, км. 195+700, в посока север-юг”, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на нарушението, както за установяване съществуването на задължение за заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, така и за наличието на съставомерно деяние по чл.179, ал.3, т.4 във вр. с чл. 139, ал.5 от ЗДвП поради неизпълнение на това задължение. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба еднозначно сочат, че лицето е санкционирано за нарушение, изразяващо се в управление на ППС по републикански път, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В този смисъл не е налице твърдяното противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление и неяснота относно това за какво точно нарушение е санкциониран Х.Т.. Не води до друг правен извод обстоятелството, че при описанието на нарушението е посочено, че няма залепен винетен стикер на автомобила – от фактическата и юридическата формулировка на обвинението е очевидно, че водачът на МПС е санкциониран не за неизпълнение на задължението да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП при движение по републиканските пътища – т.е за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП, а за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лекия автомобил без заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Х.Т. нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 17-0284-000213 от 10.02.2017г. в тази му част. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 195 от 10.05.2017г., постановено по АНД № 282/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0284-000213 от 10.02.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Х.Т. на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.