Р Е Ш Е Н И Е

№330 11.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 284 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, против Решение №192 от 05.05.2017г. по а.н.д №202/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №311 от 07.10.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилен е извода на съда, че не е посочено в какво качество санкционираното лице не е изпълнило задълженията си по Закона за горите (ЗГ). Твърди се, че абсолютно точно и ясно е прецизирано в какво се състои административното обвинение. Обосновава се, че е неоправдан извода на съда, че непрецизно са описани обстоятелствата на използването на съкращения, като се сочи, че такова използване е адекватно и оправдано, предвид общоприетата терминология. Заявява се, че както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в НП абсолютно правилно е посочен периода на продължаваното нарушение, като периодът е фиксиран от датата на падежа на срока за изпълнение – 15.07.2017г. до момента на откриване на бездействието – 26.08.2017г. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение на Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.

Ответникът по касация А.И.И., чрез процесуалния си представител по делото, излага съображения за законосъобразност на решението на РС – Казанлък, постановено при пълно съответствие със събраните доказателства, с оглед на което моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила въззивното решение. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А.И. ***.10.2016г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което въз основа на АУАН №311/26.08.2016г. на А.И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 301 лева на основание чл.257, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗГ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че И. не е реализирал дейността по изпълнение на мероприятията за защита на горските територии от пожари. Не са почистени трасетата на минерализованите ивици (МИ) и лесокултурните противопожарни прегради (ЛПП), находящи се в отдели 272, 238 и 354 – 4.6 км – МИ; отдели от 215 до 217 – 2.5 км – ЛПП и отдели от 143 до 147 – 5.82 км – ЛПП. Посочените отдели са утвърдени в годишен план за защита на горските територии от пожари за 2016г. със срок за изпълнение 15.07.2016г. Нарушението е извършено в периода от 15.07.2016г. до 26.08.2016г. и открито на 26.08.2016г. в 10:30 часа в землище с.Селце – отд.35; в землище с.Ветрен – отд.143 до отд.147; землище гр.Мъглиж – отд. 272, отд.238, от отд.215 до отд.217, стопанисвани от ТП „ДГС“ Мъглиж“. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредба №8 от 11.05.2012г. за условията и реда за защита на горски територии от пожари, вр. чл.136, ал.1 от ЗГ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. В решението е посочено, че санкционираното лице в изпълнение на чл.14, ал.2, т.7 от Наредба №8 от 11.05.2012г. за условията и реда за защита на горски територии от пожари е сключил договор с фирма изпълнител за осъществяване на дейностите, свързани с предотвратяване на горски пожари и залегнали в действащия план, но по независещи от него причини, същите не са изпълнени в срок до 15.07.2016г. С оглед на това е прието, че вмененото административно нарушение не е осъществено от субективна страна, тъй като И. е предприел необходимите мерки, но фирмата – изпълнител по неизяснени причини не е изпълнила своите задължения. Обосновано е също, че при извършената служебна проверка на АУАН и НП са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, изразяващи се в следното: в АУАН не е посочено в какво качество санкционираното лице е извършило административното нарушение, а това за първи път е посочено в НП; не са изпълнени условията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредба №8 от 11.05.2012г. за условията и реда за защита на горски територии от пожари съдържа т.1 – 9, където са упоменати множество задължения на директорите на ДГС, като е НП не е посочена точно законовата разпоредба, която е нарушена и по този начин е нарушено правото на защита на нарушителя; неправилно е посочен периода на извършване на административното нарушение, тъй като срока за почистване на горските терени е до 15.07.2016г. включително, т.е. следва да се счита, че нарушението е извършено от 16.07.2016г. до 26.08.2016г.; използваните в АУАН съкращения създават неяснота и непълнота при констатиране на нарушението, както у наказаното лице, така и у съда, като не е прецизно за първи път в НП да се използват пълните наименования на специфичните термини. С оглед тези съображения РС – Казанлък е отменил процесното НП.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Нaстоящият касационен състав намира, че в случая е налице не само субективна несъставомерност на вмененото нарушение, но и обективна такава. В обстоятелствената част на НП посоченото деяние се изразява в нереализиране на дейността по изпълнението на мероприятията защита на горските територии от пожари. Тези мероприятия са посочени в Годишния план за защита на горските територии от пожари през 2016г. в ТП ДГС – гр.Мъглиж, утвърден от Директора на РДГ. Съгласно т.IV от този план специфичните мероприятия за защита на горските територии от пожар са поддържането на съществуващи лесокултурни противопожарни прегради с обща дължина 65,50 км и поддържането на съществуващи минерализовани ивици – 98,06 км. За осъществяване на тези мероприятия е предвидено сключването на договор за възлагането им от страна на Директора на ТП ДГС. Такъв договор е сключен от санкционираното лице на 09.05.2016г. с фирма „ВАС ЛЕС“ ЕООД – гр.Смолян със срок на изпълнение 30.06.2016г., като в договора са заложени именно посочените в т.IV от годишния план мероприятия. Следователно Директора на ДГС Мъглиж е реализирал дейностите, свързани с изпълнението на мероприятията за защита от пожари в горските територии, предвидени в Годишния план за защита на горските територии от пожари през 2016г. в ТП ДГС – гр.Мъглиж. Обстоятелството, че фирмата-изпълнител не е осъществила дължимото съгласно подписания договор, не следва да се счита неизпълнение на задълженията на Директора на ДГС Мъглиж, а оттам да се реализира и административнонаказателна отговорност спрямо него.

Въпреки, че това няма да се отрази на крайния резултат на съдебния акт, следва да се отбележи, че Административен съд Стара Загора не споделя останалите доводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на санкционния акт. Действително в НП не е посочена цифрово точната разпоредба на чл.14, ал.2 от Наредба №8 от 14.05.2012г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари, но очевидно се касае за текста на т.1 от тази норма, предвиждаща задължение на директора на съответното ДГС да организира и реализира дейностите, свързани с изпълнение на мерките и мероприятията за защита от пожари в горските територии – държавна собственост, както и такива, предоставени за управление на ДГС. В мотивната част на НП обаче се съдържа словесно описание на тази норма, с оглед на което следва да се приеме, че липсата на цифровото й посочване, дори и да се приеме за процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените. На следващо място, видно от съставения АУАН, в т.6 от същия – „данни за извършителя на нарушението“, е записано изрично, че А.И.И. е директор на ДГС Мъглиж, следователно това обстоятелство не е отразено за първи път в НП, както е приел Районният съд. Не се споделя и довода на въззивния съд, че използваните в АУАН съкращения създават неяснота и непълнота при констатиране на нарушението, както у наказаното лице, така и у съда. Разпоредба на чл.53, ал.2 от ЗАНН сочи, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Поради това използването на съкращения в АУАН по-скоро представлява проявена непрецизност при съставянето му от актосъставителя, отколкото допускане на съществено процесуално нарушение, което да има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление.

Не се споделят и изводите на районния съд, че след като в санкционния акт е неправилно посочен периода на извършване на административното нарушение, това представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за цялостна отмяна на НП. В случая се касае за нарушение, което се изразява в бездействие, като АНО е посочил, че то е извършено в периода 15.07.2016г. – 26.08.2016г., т.е. включен е само един ден, през който вмененото нарушение не е траяло. Поради това според настоящия касационен състав дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените и не е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348 ал.1 т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 192/05.05.2017г. по а.н.д.№ 202/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.