Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

345                                      09.11.2017 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №285 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Районно управление гр. Казанлък при ОД на МВР Стара Загора против Решение №185/02.05.2017г., постановено по АНД №1535/2016г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №16-0284-001641/06.10.2016г. издадено от Началник РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, с наложени на С.Г.Г.Ч. административни наказания глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП и глоба ва размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за това, че на 30.06.2016г. в 17.40часа в град Казанлък, на бул. „Розова долина” до №4, в посока юг-север управлява собствения си лек автомобил „Тойта Корола” с рег.№СТ9186СК, като водача по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Отправени са обвинения за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП: Водача на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2,  и N3, когато е в движение е длъжен да използва обезопасителен колан, с скойто МПС е оборудвано, и за нарушение на чл. 104А от ЗДвП- водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозсното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля-очевидец на нарушението са в противоречие помежду си и установяват място на нарушението, различно от вписаното в НП, а освен това обвинението за нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП не е конкретизирано, предвид непосочването на категорията на управлявания лек автомобил.

С касационната жалба се твърди, че при издаване на НП са изпълнени всички изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в свидетелството за регистрация на автомобила е посочена неговата категория, а същия е индивидуализиран в обстоятелствената част като „лек” с вписани марка, модел и регистрационен номер, както е посочен и факта на оборудването му с предпазен колан. Категорията на автомобила се счита за известна на водача. На следващо място, показанията на разпитаните свидетели касаят мястото на проверката, а не мястото на нарушението. Деянието, вменено на водача на автомобила е извършено по време на управление на МПС-во по бул „Розова долина” до №4, там където е възприето от актосъставителя и свидетеля-очевидец, за което съдът изобщо не е събирал доказателства. Освен това, липсват мотиви за отмяна на второто наложено наказание – използване от водача на мобилен телефон по време на движение, без същото да е снабдено с устройство „свободни ръце”.
     От съда се иска да бъде отменено наказателното постановление и да бъде постановено друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника С.Г.Г.Ч. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, позовавайки се на изричното признание за липса на конкретизация на категорията на управлявания автомобил, и иска от съда да остави в сила обжалвания въззивен съдебен акт. 

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При отмяна на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице  касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна.

Настоящата инстанция не намира за основателно наведеното касационно оплакване за липса на мотиви досежно незаконосъобразността на наложеното с наказателното постановление административно наказание за нарушение на чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП, тъй като в мотивите към обжалавния въззивен съдебен акт са посочени доводи за липса на доказателства относно мястото на извършване и на двете деяния, с което е изпълнено изискването за разглеждане на въззивната жалба по същество – а именно съдът е изложил съображения по законосъобразността на наказателното постановление и след като е намерил за противоречиви показанията на свидетелите, посочени от обвинението е достигнал до извода за недоказаност на нарушенията. Следователно, въпреки констатираната от настоящата съдебна инстанция необосонваност на въззивния съдебен акт, довела до неправилно приложение на материалния закон, не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответника не прави искане за събиране на доказателства в подкрепа на защитната му теза, в случай на неблагоприятен изход на делото пред касационната инстанция, нито с въззивната жалба са посочени факти, чието установяване би опровергало административното обвинение. Същата се състои в оплакавне за нарушаване на ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП без да се сочат конкретни факти в подкрепа на довода за неизвършване на нарушенията, за които лицето е наказано, нито се иска събирането на доказателства. На следващо място, се констатира, че съдът е събрал всички доказателства, представени от обвинението и ги е обсъдил в съдебното си решение, което страда от порока материална незаконосъобразност.

Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да е вписано мястото на извършване на нарушението, а не мястото на съставяне на АУАН. Нарушенията са установени от актосъставителя въз основа на свидетелските показания на неговия колега за управление на моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан, с който същото е оборудвано, и за използване на телефон по време на движение, който не е снабден с устройство позволяващо използването му без участието на ръцете на водача. Съставомерните факти, включително управлението по бул. «Розова долина»  4 са потвърдени в хода на съдебното следствие от свидетеля –очевидец, вписан като такъв в АУАН и от актосъставителя. Видно от техните отговори, съдът ги е разпитвал за мястото на проверката и на съставяне на АУАН, което е не индивидуализира нарушението спрямо пространството.

Несъответни на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са и доводите на РС Казанлък касателно необходимостта да бъде конкретизирана категорията на управляваното МПС-во. Липсата на посочване на категорията на лекия автомобил не е нарушило по никакъв начин правото на защита, защото не води до неяснота на обвинението, конкретно не поставя под съмнение задължението да се използва обезопасителен колан при управление на лек автомобил, ако същия е оборудван с такъв. Освен това, водача е дължен да знае закона и категорията на управляваното моторно превозно средство. Общо известно е изискването да се използват обезопасителни колани при управление на леки превозни средства, поради което абсолютно необоснован се явява довода на КРС, че е следвало да бъде посочена конкретната категория. Описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление факти напълно съответстват на състава на чл. 183 ал.4 т.7 пр. първо вр. с чл.137А а1 от ЗДвП, поради което не е налице нарушение на чл.57 ал. Т.5 от ЗАНН, препятстващо правото на защита. 

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ Решение №185/02.05.2017 год., постановено по АНД 1535/2016 год. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0284-001641/06.10.2016г. издадено от Началник РУ Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора.

 

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                     2.