Р Е Ш Е Н И Е

№ 331 11.10.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ КАН дело № 294 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП Пловдив, чрез гл.юриск. Теменужка Тодорова против Решение №324 от 22.05.2017г. постановено по а.н.д.№ 118/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №214550 – F206034 от 20.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението поради постановяването му при неправилно приложение на закона, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр.с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Твърди се, че вписването на конкретните доставки, в резултат на които е възникнало задължението за начисляване на ДДС и обединяването им по доставчици, е част от описанието на нарушението и е в изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, сл.2, т.5 от ЗАНН, поради което е налице пълно описание на едно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение за начисляване на изискуемия ДДС за период от месец януари 2015г., в предвидения срок и по реда на чл.86 от ЗДДС, квалифицирано надлежно като нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, с което дружеството е осъществило административнонаказателен състав на чл.180а, ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че не е допуснато от наказващия орган нарушение на чл.18 от ЗАНН. Обосновава се, че дори и да се приеме, че са налице много на брой деяния, то на основание чл.26 от НК в случая се касае за продължавано нарушение поради което и наказващия орган е наложил една обща имуществена санкция. Счита се, че се следва в съответствие с чл.63, ал.1 от ЗАНН да се изменени оспореното наказателно постановление относно размера на санкцията, като се изключат доставките по три протокола. По изложените съображения, отправя искане за отмяна Решение №324 от 22.05.2017г., постановено по а.н.д.№118/2017г. по описа на Районен съд — Стара Загора и вместо него иска да бъде постановено ново, с което да се измени НП, като се намали наложената с него имуществена санкция от 290,12 лв. на 226,11 лв.

Ответникът по касационната жалба —„ДИ ЙОДИ” ЕООД – с.Ягода, Община Мъглиж чрез процесуалния си представител — адв.И.И. в писмен отговор, заема становище неоснователност на касационната жалба. Твърди, че неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС се отнася не за съответния месец, а за всяка доставка, както и че при налагане на имуществена санкция за няколко доставки наказващия орган е допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН. Обосновава, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.26 от НК. Поддържа и съображения за правилност на изводите за необоснованост на НП в частта относно неначисляване на ДДС по отношение на доставките по протоколи №№584, 585 и 596 от 2015г, съответно и че се следва от тук пълна отмяна на НП, а не изменението му. С оглед изложеното и като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ДИ ЙОДИ” ЕООД, със седалище в с.Ягода срещу Наказателно постановление № 214550 – F206034 от 20.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, с което въз основа на АУАН № F206034/22.03.2016г., и на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС на „ДИ ЙОДИ” ЕООД, ЕИК 201091802 с.Ягода, с управител Димитър Иванов Добрев, е наложена имуществена санкция в размер на 290,12 лв. Санкцията е наложена за това, че като регистрирано по ЗДДС лице „ДИ ЙОДИ” ЕООД като е било длъжно, не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в общ размер на 5 802,32 лв. за данъчен период 01.01.2015 – 31.01.2015г. в предвидения в ЗДДС срок до 16.02.2015г. /14.02.2015г. е неприсъствен ден/, включително за получени услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС – с обща данъчна основа 14 833,40 евро или левовата равностойност 29 011,61 лв. и групирани според издателя на инвойс – фактурите, издадени на различни дати през м.януари 2015г. както следва: по т.1 – инвойс-фактури, с доставчик „Атлантика Спа ди Навигационе” Италия; по т.2. – инвойс-фактури, с доставчик „Агримпекс“ Румъния; по т.3 – инвойс-фактури от „TimoCom” Германия; по т.4 - инвойс-фактури от „Pitoulis” Гърция, по отношение на които доставки ДДС бил изискуем от получателя на доставката – „ДИ ЙОДИ” ЕООД, България, на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, издадени били от дружеството протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, но те и начисления с тях данък не били отразени в дневник продажби и справката декларация по ЗДДС за данъчния период м.януари 2015г., подадена с вх. №243421600289894 на 20.01.2015г. /коригираща/. Нарушението се сочи извършено в гр.Стара Загора на 17.02.2015г и нарушава чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС.

Районен съд – Стара Загора е обосновал, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Мотивирал е, че в случая дори да се приеме, че водещо при определяне на съставомерността на извършеното е неизпълнението на задължението за начисляване на съответния ДДС, т.е. на ДДС за конкретно получена услуга, и следователно не става въпрос за едно административно нарушение, то НП би било незаконосъобразно, тъй като в този случай услугите (съответно нарушенията) ще са повече от четири (27 на брой по т.1 от НП, 1 на брой по т.2, 2 на брой по т.3 и 4 на брой по т.4 от НП), доколкото определящо се явява данъчното събитие – конкретната услуга, а не доставчика на последната, респективно – НП се явява издадено при неспазване на принципа за отделно санкциониране на всяко едно административно нарушение. По изложените съображения районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно и го е отменил.

Така постановеното решение е правилно.

Нормата на чл.180а ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на наказание на регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Начисляването на ДДС по аргумент от чл.86, ал.1 от ЗДДС представлява сложен фактически състав, включващ няколко кумулативно изискуеми елемента – издаване на данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, включване размера на данъка при определянето на резултата за съответния данъчен период в справката декларация по чл.125 и посочване на този документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В конкретния случай АНО е наложил наказание за неспазване в срок на изискванията по т.2 и т.3 на чл.86 ал.1 от ЗДДС – за невключването на данъка, изискуем за изброените доставки при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларация по чл.125 от ЗДДС и непосочването на документа /протоколите по чл.117 от ЗДДС/ в дневника за продажбите, в срока за това – до 16.02.2015г.

Споделят се доводите, че всяка една доставка представлява самостоятелно основание за начисляване на ДДС по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС. Доколкото за всяка една от извършените и документирани от „ДИ ЙОДИ” ЕООД облагаеми доставки през периода на 01.01.2015 – 31.01.2015г. е възникнало отделно задължение за начисляване на ДДС /обстоятелство, което дружеството не оспорва/, несвоевременното му изпълнение спрямо отделните доставки представлява отделно и самостоятелно нарушение по чл.180а, ал.1 от ЗДДС. Този извод не се променя от обстоятелството, че законово регламентирания механизъм на начисляване на ДДС предвижда като последен елемент от начисляването и включване в общия резултат на справката декларация по чл.125 ЗДДС на размера на данъка за всяка доставка. В случая се касае не за извършено едно нарушение, а за няколко, макар и еднакви по вид нарушения за един и същ данъчен период, за които нарушения при прилагането на чл.18 от ЗАНН се следва налагане на отделни административни наказания и в нарушение на което правило е издадено НП. С оглед на това, съответна на закона е преценката на въззивния съд за неговата незаконосъобразност и обусловената от това негова отмяна.

По тези съображения и с оглед ненадлежното формулиране на административнонаказателното обвинение, не следва да се обсъждат доводите относно неговата обоснованост, вкл. за несвоевременно начисляване на ДДС по доставките, за които са съставени протоколи № 584/01.01.2015г., № 585/18.01.2015г. и № 586/27.01.2015г.

Изложеното в решението, че в случая става въпрос за извършване на едно административно нарушение (стр.2 от решението, последен ред) не е заключение на съда, а възпроизвежда приетото в санкционния акт. Изводът на съда, че се касае за едно административно нарушение е изложен в следващия абзац на решението, поради което не може да се приеме за основателно изложеното в касационната жалба, че в съдебния акт е налице противоречие в мотивите.

Не се споделят доводите, изложени в касационната жалба за приложение на чл.26 от НК в разглеждания случай. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в административно-наказателното право на институтите “множество престъпления” или “продължавано престъпление”. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. По тази причина в административнонаказателното производство не съществува институт на продължавано административно нарушение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.1 предл.първо от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 22.05.2017г., постановено по а.н.д.№ 118/2017г. по описа на Районен съд — Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.