Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            № 340       26.10.2017 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                              

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Пенка Маринова     

и с участието на прокурор Константин Тачев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 305 по описа  за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 415 от 20.06.2017г., постановено по АНД № 1210/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001208 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено като поддържа, че административнонаказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено обосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001208 от 15.03.2017г.  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД  – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД  – гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 24 – 001208 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001208 от 01.03.2017г., на „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД , в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв., за нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на 15.02.2017г., 27.02.2017г. и 01.03.2017г. е установено, че „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил на лицето Росица Димова Колева при добросъвестно изпълнение на трудовите й задължения до 25.06.2016г. 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец май 2016г. /в случая 319.05лв. сума за получаване/, като същото се констатира и за лицето Тихомир Недялков Несторов /в случая 297.88лв. сума за получаване/. Посочено е, че работодателят е в нарушение от 27.06.2016г.

 

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, което е довело до неяснота за кое точно нарушение е привлечен към отговорност и е наложена санкция на работодателя. В мотивите към решението са изложени съображения, че доколкото разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ регламентира две различни хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение - в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, позоваването в наказателното постановление и на двете хипотези е довело до неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Прието е и наличието на непълнота в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение, поради непосочването като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Изводът, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е обоснован и с липсата на посочване на основни факти, релевантни за състава на претендираното административно нарушение, вкл. че не е конкретизирано мястото на нарушението.

 

             Не се споделя извода на въззивния съд за неяснота във фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение поради непосочването за неизпълнение на задължение по коя от двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ е санкциониран работодателят „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД  - гр. Стара Загора. Отговорността на дружеството – работодател е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира  при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ не предвижда две различни хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение - в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, а регламентира начина, по който се определя  минималния размер на гарантираното възнаграждение – чрез посочения процент от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. С оглед на което посочването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ относно изплащането на гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито води до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е привлечен към отговорност и е санкциониран работодателят. А доколкото нормата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който срок по правило се определя съобразно уговореното между страните по трудовия договор, непосочването й като нарушена законова разпоредба не обуславя извод за непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

   Правилен е изводът на въззивния съд за неяснота и непълнота при фактическото описание на нарушението от гл. т на посочените в наказателното постановление суми за получаване от работниците /319.05лв. от Росица Колева  297.88лв. от Тихомир Несторов/ и съотнасянето на тези суми към правилото на чл.245, ал.1 от КТ и минималния размер на гарантираното възнаграждение, което работодателят е  длъжен да изплати при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Не е конкретизирано дали тези суми представляват пълните размери на нетните трудови възнаграждения, т. е. всичко, което работниците или служителите следва да получат за престираната от тях работна сила през съответния месец, след приспадане на фискалните удръжки - за данъчни и осигурителни задължения, или посечените суми представляват регламентирания в чл.245, ал.1 от КТ процент от брутните трудови възнаграждения на работниците.

             Изцяло се споделя и приетото от Старозагорския районен съд, че е налице неяснота дали отговорността на работодателя е ангажирана за неизплащане на гарантираното трудово възнаграждение по чл.245, ал.1 от КТ за м. май 2016г. единствено по отношение на лицето Росица Димова Колева или и за другия работник – Тихомир Несторов, за което лице единствено бланкетно е  посочено, „че се констатира същото”. 

             На следващо място съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение, а съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, т. е. ако няма уговорено друго, за изплащането на трудовото възнаграждение се прилагат сроковете по чл.270, ал.2 от КТ. В случая в трудовия договор на Тихомир Несторов действително е уговорено изплащане на трудовото му възнаграждение за съответния месец не по-късно от 25-то число на следващия месец, т. е. допуснатото спрямо него нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. май 2016 г., е налице към 27.06.2016 г. В трудовия договор на Росица Колева е уговорено ежемесечно изплащане на трудовото й възнаграждение, без посочена крайна дата. Следователно с оглед на изложеното по-горе и правилото на чл.270, ал.2 от КТ, допуснатото спрямо нея нарушение - неизплащане на минималния размер на гарантираното трудово възнаграждение за м. май 2016, ще е налице към 01.06.2016г. Доколкото нарушението на чл.245, ал.1 от КТ се изразява в бездействие - неизпълнение на обусловено със срок законово установено задължение, което нарушение се явява извършено при изтичането на срока за изпълнение на задължението, неизпълнението от работодателя „АДИА ТРАНСПОРТ” ЕООД  - гр. Стара Загора на задължението му по чл. 245, ал.1 от КТ по отношение работниците Росица Колева и Тихомир Несторов за изплащане на минималния размер на гарантираните им възнаграждения за м. май 2016г., в случая и при начина, по който е формулирано административнонаказателното обвинение, сочи наличие на извършени на две различни дати две административни нарушения, за които по аргумент от чл.18 от ЗАНН,  е следвало да бъдат наложени две наказания, а не обща имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                      Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 415 от 20.06.2017г., постановено по АНД № 1210/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001208 от 15.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                       

   

        2.