№415 06.12.2017
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на девети ноември
през две хиляди и седемнадесета год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №315 по описа
за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Г.М. *** против решение №370/05.06.2017 год., постановено
по АНД №336/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено наказателно постановление №16-1228-003381/27.12.2016 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара
Загора с наложени на касатора административни наказания, както следва: глоба в
размер на 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40,
ал.1 от същия закон и глоба в размер на 80.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон.
В касационната жалбата на Е.М.
се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се
излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно
установена фактическа обстановка. Районният съд е следвало да вземе в предвид
показанията на св. Пеева и св. Велков. Налице е и разминаване между датите
отразени в акта и наказателното постановление /10.10.2016 год./с датата
посочена в съдебно-медицинското удостоверение /09.10.2016 год./. Това води до
извод, че касатора не следва да носи отговорност, за нещо, което не е извършил.
Поради което и правилно съдът е изключил от доказателствения материал
съдебно-медицинското удостоверение, но не е изключил протокола за ПТП. Съдът не
е изложил и мотиви, защо връчването на нечетливо копие не е накърнило правото
на защита на касатора. Не е доказана и компетентността на издателя на
оспореното наказателно постановление. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго за
отмяна на наказателното постановление.
Ответника
ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно
заседание дава заключение за неосСтарателност на жалбата поради което счита, че съдебното
решение следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни осСтарания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на Е.Г.М. *** против Наказателно постановление №16-1228-003381 от 27.12.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ Г 249692 от 14.12.2016 год., на Е.Г.М. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер
на 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40,
ал.1 от същия закон и глоба в размер на 80.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.10.2016 год. в 11.00 часа, в гр. Стара Загора
по ул.”Свети отец
Паисий” в посока север-юг
срещу аптека ”Фрамар” /на тротоара/ управлява собствения си лек
автомобил „Пежо” рег. №СТ 9388 ВВ, като: при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад МПС е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участвици в движението /пешеходци/, в резултат на което със задна лява гума
застъпва лявата пета на левия крак на пешеходец и реализира ПТП. Водачът като
участник в ПТП не уведомяма органите на МВР. Установен на 02.12.2016 год.
За да
потвърди наказателното постановление с наложено на М. административно
наказание глоба, Районен съд Стара Загора е приел за безспорно установени
вменените във вина на касатора административни нарушения, същите са извършени
от касатора с форма на вина умисъл и деянията правилно са квалифицирани от
наказващият орган. Направен извод, че с деянията
си М. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а с деянията са осъществени
всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.40, ал.1
и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касационната жалба е
подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На първо място не е основателно касационното оплакване,
че не е доказана компетентността на издателя на наказателното постановление. В
преписката по делото /АНД 336/2017 год- по описа на РС – Стара Загора/ е
приложена и заповед №8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните
работи /лист 24 от делото/, т.2.12 в която е посочено, че началниците на групи
в сектор Пътна полоция при ОД на МВР са определени да издават наказатени
постановление на обслужваната територия.
Неоснователно е и касационно оплакване, че не е връчено
четливо копие на касатора, като по този начин му е накърнено правото на защита.
Макар и съдът да не е отговорил на това оплкване, това му нарушение не може да
повлияе на постановеното съдебно решение. По делото действително и приложен
екземпляр от връченият АУАН, който акт е четлив и който касаторът
собственоръчно е записал, че не е съгласен. Следователно същият е разбрал за
какво деяние му е съставен акта за установяване на административното нарушение,
поради което и не му е нарушено правото на защита.
По отношение на извършеното
административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
В тази част касационната жалба
е неоснователна. В развилото се съдебно производство пред Районен съд Стара
Загора са събрани множество доказателства, писмени и гласни такива, които
правилно са преценени от районният съд. В решението са изложени мотиви, които
се споделят и от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. В
допълнение може само да се изложи, че както св. Пеева така и свидетелят Велков,
потвърждават изложеното в наказателното постановление, че е било осъществено
ПТП. Същите не са видели какво е станало точно, а възпроизвеждат случилото се
след самото ПТП и наличието на пострадало лице. Същите не отричат посоката на
движение на управлявания от М. автомобил /назад/, поради което не е налице
разминаване между изнесеното от тях и отразеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление. При така установеното, правилно районният съд е
постановил решение за потвърждаване на наказателното постановление в частта, в
която касатора е наказан на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
По отношение на извършеното
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
В тази си част решението на
районният съд е неправилно.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства, актът за установяване на административно нарушение е
съставен за това, че касаторът като участник в ПТП не е уведомил органите на
МВР, като това му деяние е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.2 от
ЗДвП. Това е и правилната квалификация на деянието, доколкото на посоченото в
акта място и ден е било осъществено ПТП с пострадал човек, в което касаторът е
бил участник и не е уведомил органите на МВР. В обжалваното наказателно
постановление обаче, това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Налице е идентичност между фактическото описание на деянието
в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление, но е извършена различна правна квалификация. Доколкото
наказателното постановление е крайният акт, с който се реализира
административнонаказателната отговорност на М. и който подлежи на съдебен контрол,
меродавна за съдебното производство е квалификацията на деянието, посочена в
наказателното постановление. Същата обаче е неправилна, не може да бъде
санирана на по-късен етап, включително и в рамките на съдебното производство. Допуснатото
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в
тази му част. Налице е противоречие между фактическото описание на нарушението
и правната му квалификация. При така установеното, настоящият съдебен състав
намира, че като е постановил решение, с което е потвърдил наказателното
постановление в тази му част, районният съд е приложил неправилно материалният
закон и като такова решението следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от
фактическа и правна страна, не е необходимо събирането на нови доказателства,
поради което и следва да се постанови решение по същество на спора. Налице е
безспорно установено извършено административно нарушение, което обаче е било
неправилно квалифицирано от наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл. 222, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №370
от 05.06.2017 год., постановено по АНД №336/2017 год. по описа на Районен съд
Стара Загора, в частта в която е потвърдено наказателно постановление №16-1228-003381 от 27.12.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора в частта
в която на Е.Г.М. ***,
са
наложени административни наказания глоба в размер на 80.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон, и вместо него постановявава:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-1228-003381 от 27.12.2016 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на
МВР гр. Стара Загора в частта
в която на Е.Г.М. ***,
са
наложени административни наказания глоба в размер на 80.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.