Р Е Ш Е Н И Е

№ 343 09.10.2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 319 по описа за 2017год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 232 от 01.06.2017г., постановено по АНД № 410/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0284-000410 от 02.03.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за фактическа, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Поддържа, че доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата, част първа от винетката има предназначението за удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, незалепването й в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС сочи на допуснато нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП – управление на МПС по републикански път без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Твърди, че тъй като нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП се изразява в незалепване на валиден винетен стикер на предното стъкло на МПС, извършването на нарушението от санкционираното лице се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-000410 от 02.03.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – А.К.Ч., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А.К.Ч. ***, против Наказателно постановление № 17-0284-000410 от 02.03.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г794423/ 16.02.2017г., на А.Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.02.2017г. в 15.30ч. в Община Казанлък, на път първи клас № ПП-I-6, км. 314+700, в посока запад-изток, А.Ч. управлява лек автомобил с рег. № СТ5111АВ, собственост на Георги Неделчев Карагьозов, без заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа за 2017г., съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че доколкото за управлявания от А.Ч. лек автомобил с рег. № СТ5111АВ е била заплатена годишна винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за 2017г. и съотв. закупена винетка, не е налице съставомерно деяние и съотв. извършено от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение за неизпълнение на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП. В мотивите към решението са изложени съображения, че незалепването на винетния стикер на предното стъкло на МПС, релевира допуснато от водача на МПС нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП, за каквото обаче нарушение липсва повдигнато обвинение със съставения АУАН № Г794423/ 16.02.2017г. и съотв. наложена административна санкция с издаденото НП № 17-0284-000410 от 02.03.2017г.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от А.Ч. нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, не е доказано по безспорен и несъмнен начин. С оглед събраните по делото доказателства се налага извод, че дължимата се годишна винетна такса за 2017г. за лек автомобил с рег. № СТ5111АВ, е била заплатена /съгласно винетен стикер и фискален бон/, но винетният стикер не е бил залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила. Не намира нормативно основание твърдяното от касационния жалбоподател, че само залепването на винетния стикер е доказателство за заплащането на винетната такса. Действително разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП предвижда, че първата част на винетката, оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство, има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Но съгласно чл. 100, ал. 2 от ЗДвП водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища като същият е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл.10, ал.6 от ЗП. От посочената нормативна регламентация следва, че законът въвежда разграничение между задължението на водача на МПС да залепи винетния стикер за вече платената винетна такса по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и задължението при необходимост да представи валиден документ, доказващ плащането на винетната такса. С оглед на което не се споделят доводите на касатора, че доказването заплащането на винетна такса се извършва чрез залепване на първата част на винетката в долния десен ъгъл на предното стъкло и съответно – че за да е налице нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП – управление на МПС по републикански път без заплатена винетна такса, необходимо и достатъчно е контролният орган да констатира, че водачът управлява МПС по републикански път без залепен валиден винетен стикер на предното стъкло. Константна е и съдебната практика, че административното нарушение, съставомерното изпълнително деяние на което се изразява в управление на МПС по републикански път без да е изпълнено задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП за заплащане на винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и административното нарушение, съставомерното изпълнително деяние на което се изразява в неизпълнение на задължението по чл.100, ал.2 от ЗДвП за залепяне на валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС, са различни нарушения; подлежат на санкциониране на различно основание – за нарушението на чл.139, ал.5 от ЗДвП – на основание чл.179, ал.3, т.1 – т.4 от ЗДвП и съотв. за нарушението на чл.100, ал.2 от ЗДвП – на основание чл.185 от ЗДвП, като двата състава се намират помежду си в съотношение на поглъщане. Противно на твърденията на касационния жалбоподател обстоятелството, че при липса на заплатена винетна такса нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП поглъща това по чл.100, ал.2 от ЗДвП, не означава, че нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП се изразява от обективна страна в незалепването на валиден винетен стикер. Ето защо и въз основа на представените като доказателства по делото документи за заплатена винетна такса за 2017г. за лек автомобил с рег. № СТ5111АВ, валидността на които документи не е оспорена във въззивното съдебно производство, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че санкционираното лице не е извършило вмененото му нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Изцяло се споделя и извода на въззивния съд, че незалепването на винетния стикер на предното стъкло на МПС в случая представлява съставомерно деяние, релевиращо допуснато от водача на МПС нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП, за каквото обаче нарушение липсва повдигнато обвинение със съставения АУАН № Г794423/ 16.02.2017г. и съотв. наложена административна санкция с издаденото НП № 17-0284-000410 от 02.03.2017г.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 01.06.2017г., постановено по АНД № 410/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0284-000410 от 02.03.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.