РЕШЕНИЕ

 

354                                   09.11.2017 год.                            гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                      

                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №323 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ”Ники - Николай Калайджиев”, представлявано от Николай Стоилов Калайджиев, пълномощника си по делото адв. С.Г. против  решение №274/05.05.2017 год., постановено по АНД №684/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №ТКО-4/16.08.2017 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, с което на ЕТ”Ники - Николай Калайджиев”, представлявано от Николай Стоилов Калайджиев е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1, предложение второ от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са доводи за незаконосъобразност на потвърденото от въззивния съд наказателно постановление. Не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства изводът на районният съд, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Представената по делото заповед не обоснова този извод, тъй като тя упълномощава директора на ОПУ, да определя компетентните длъжностни лица, които да съставят актове за извършени административни нарушения, предвидени в глава осма на Закона за пътищата. За да се установи компетентността на актосъставителят е необходимо издаването на друга заповед от Директора на ОПУ – Стара Загора, която обаче не е представена. Въз основа на подробно изложени в тази насока съображения, извежда извод за надлежно започване на административнонаказателното производство. Излага съображения, че наказаният търговец експлоатира автокъща, която е разположена на път ІІ-66 км. 53+885, а не на км 53+880 както е отразено в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което счита, че не е посочено точно мястото на извършване на административното нарушение. В обжалваното наказателно постановление е посочено като нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1, предложение второ от ЗП, а не чл.53, ал.1, предложение пето от същия закон, което създава неяснота у наказаното лице и води до объркването относно това за нарушения на коя разпоредба е наказан. Изложени са съображения и за липса на мотиви в обжалванато наказателно постановление относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Областна пътно управление гр. Стара Загора, в представеният отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител юриск. Танева в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.  

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № ТКО-4/16.08.2017 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №ТКО-4/04.04.2016 год., с което на ЕТ”Ники - Николай Калайджиев”, представлявано от управителя Николай Стоилов Калайджиев е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1, предложение второ от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.03.2016 год. при извършена проверка на път ІІ-66, км. 53+880 в дясно, е установено, че ЕТ”Ники - Николай Калайджиев” експлоатира крайпътен търговски обект – „автокъща” и пътна връзка към нея в обхвата на пътя, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията стопанисваща пътя, в нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура: както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, а при съставянето им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Мотивирано е прието, че е безспорно установено описаното административно нарушение, посочено е в достатъчна степен на конкретика мястото на извършване на административното нарушение, а започването на процедура по издаването на съответното разрешение не води до извода за маловажност на нарушението. Същото е първо по своя характер, поради което и е наложеното наказание е в предвиденият от законодателя минимален размер. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението на Районният съд е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е изложил подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение може само да се допълни следното:

По делото няма спор, че касатора ползва недвижим имот, като автокъща. Имота се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. Същата започва от обхвата на пътя и завършва в обслужващата зона, където са намира и входа на автокъщата. Обектът отстои от ръба на настилката на платното за движение на 11.00 м., като в обекта се осъществява продажба на автомобили, на които са поставени табели с техническите им характеристики. В обекта има свободен достъп на хора през вход, разположен непосредствено на пътя.  Не е налице и издадено разрешение за ползване от Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път ІІ-66 е второкласен път и се управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки в предвид легалните дефиниции на понятието "Обслужваща зона", която представлява земна повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване и на понятието "Крайпътни обслужващи комплекси", които са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно, че за експлоатацията на автокъщата, е необходимо получаването на съответното разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация – Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ.

Неоснователно е направеното оплакване, че не е налице надлежно започване на административнонаказателното производство. В открито съдебно заседание бе представено пълномощно от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, което е вписано и в обжалваното наказателно постановление -  №П-402/09.12.2014 год., а в производството пред районният съд е представена заповед №РД-11-114/30.12.2014 год. на Директора на ОПУ – Стара Загора, в която под №10 е посочен и актосъставителят Христо Димитров Христов. При така установеното съдът намира, че административнонаказателното производство е започнало по надлежен ред чрез съставянето на АУАН от материално и териториално компетентно лице. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, предвижда нарушенията да се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища. В този смисъл, не е необходимо изрично издаването на заповед от страна на директора на ОПУ – Стара Загора, с която да определя компетентните длъжностни лица да съставят АУАН. Достатъчно е те да са служители на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Не е основателно и второто оплакване, че не е посочено точно мястото на констатиране и извършване на административното нарушение. Посочването на пътя, както и на точният му километър са достатъчно да се определи мястото на извършване на нарушението, което място като километър не се оспорва от касатора. Оспорват се посочените метри – не 880, както е посочено в наказателното постановление, а 885 както са посочени в становището на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Видно от приложената по делото скица /от страна на ответника/ е видно, че широчината на парцела от към страна на път ІІ-66  /Сливен-Нова Загора-Стара Загора-Чирпан-Поповица/ е 17.54 метра, поради което и съдът намира, че правото на защита наказаното лице не накърнено по никакъв начин. С посочването на пътя и неговият километър, ответника по касация е изпълнил законовото си задължение да посочи мястото на извършване на административното нарушение.

Не е основателно и третото касационно оплакване за липсата на мотиви в обжалваното наказателно постановление. Макар и твърде лаконично в същото се съдържат мотиви, че нарушението не е маловажно, който извод е възприет и от районният съд. В обжалваното съдебно решение се съдържат мотиви относно липсата на предпоставките за квалифицирането на деянието като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Формалният характер на деянието, както и липсата на вредни последици, са все обстоятелства, които предполагат налагането на административното наказание в неговия минимум предвиден от законодателят, както е сторил и ответника по касация.

Ето защо, не са налице твърдяните касационни основания, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо  от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТЯВА В СИЛА решение №274/05.05.2017 год., постановено по АНД №684/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

                                                                                            2.