Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 374…..….………….……  01.11.2017 Година.…….…... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ………………………………………………. На дванадесети октомври         .……..………..Година две хиляди и седемнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА  ТАБАКОВА

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

                 

                                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА

Секретар Стефка Х.  ………………………..................................……………....

Прокурор Константин Тачев  ………..…………………......…..................................  разгледа докладваното от съдия…………….. ИРЕНА ЯНКОВА касационно административно наказателно дело номер 328 по описа за 2017 година.

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на М.К.М. *** против Решение № 423/22.06.2017г. постановено по АНД№1198/2017г. на Районен съд Стара Загора. С решението е изменено наказателно постановление № 4413/13.03.2017г. издадено от главен инспектор, Мониторинг””, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ гр. София с наложено на М.К.М. административно наказание глоба в размер на 3000лв. на основание чл.53 ал.1 т.2 и за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 /а/ от Закона за пътищата, като глобата е намалена на 1000 лв..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК, а именно съдът е потвърдил наказателното постановление, като не е отчел обстоятелството, че водачът , физическо лице не може да бъде субект на горното нарушение . Не бил изследван състава на чл. 7 от ЗАНН , касаещ вината на нарушителя.Субект на нарушението и задължение да се снабди със съответните документи за движение на извънгабаритно, тежко средство били на фирмата, а не на физическото лице – водач на тежкотоварния автомобил Субект на нарушението по чл. 53 от ЗП били физическите лица, извършващи транспортна дейност От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

 

Ответника по касация Агенция „Пътна инфраструктура” град София не се явява и  не се представлява.

 

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

 

              Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалбата на  М.К.М. против наказателно постановление №4413/13.03.2017г. издадено от главен инспектор „ Мониторинг” при А”ПИ” гр. София, с което му е наложена глоба в размер на 3000лв. на основание чл.53 ал.2 т.1 и за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 буква „А” от Закона за пътищата за това, че  на 16.02.2017г. в 10.25 часа на път І-5,   км. 230+ 800 в посока гр. Стара Загора – гр. Чирпан М. М. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „ Волво” с рег. № ВТ 5286АМ и полуремарке с три оси с рег. № ВТ0732 ЕЕ. По време  на проверката било констатирано, че са нарушени разпоредбите на Наредба № 11 за движение на извънгабаритни/или тежки ППС. При измерено разстояние между осите 1,32 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25,580 т., при максимално допустима 24 т. съгласно чл. 7,ал.1,т.3 ,буква „ Б” от Наредбата Сумите на натоварване по оси на ППС е 43,590 т. АНО приема, че при измерените параметри ППС- то било тежко , което е следвало да се движи по републиканските пътища след валидно издадено разрешение, което не било предоставено в момента на проверката от водача.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че НП отговаря на имеративните изисквания на чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Според съда нарушението било доказано и извършено по непредпазливост. , тъй като водачът е следвало да се провери и да се убеди, че параметрите на ППС-то не надвишават пределно допустимите норми на Наредбата.Нарушението не било маловажно. Районният съд при преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН е намалил наложената на касатора глоба от 3000 лв на 1000 лв-

Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон

Съдът не споделя релевираните доводи  на касатора за несъставомереност на деянието и липса на вина на водача на ППС-то

    

          Наложената от наказващия орган санкция на М.М. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,  съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както се твърди от касатора. Още повече че самата административнонаказателна разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. В случая ангажирането на отговорността на касатора  от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на М.М. обвинение се основава на това, че е управлявал съчленено ППС с 5 оси, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси   с натоварване на ос на ремаркето 25,580 при максимално допустима 24 т. и маса 43590 т. при допустима 40 тона , надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на тежко ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата. С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на обвинението съдът приема, че М.М. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешително, по принцип може да бъде субект на нарушението и съотв. на административно наказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ

                     

         Управлявания от санкционираното лице състав от ППС /МПС с две оси и ремарке с три оси/ има обща маса 43,590 т. и натоварване на ос 25,580 тона и поради това попада в определението на чл. 3 във връзка с чл.6,ал.1, буква „ б” и чл. 7,ал.1 т.3, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение на тежки,  но масата му и натоварването на ос  сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба: Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки  ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри на масата и натоварването на ос без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от М.М. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно, тежко ППС се извършва без необходимото разрешително  по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В тази връзка следва да се приеме, че заплащането на дължимата такса по чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 03.07.2001г. срещу издадена квитанция, не означава за получено по облекчен ред разрешение за движение на тези ППС по пътищата от републиканската пътна мрежа, поради което движението на извънгабаритно, тежко  ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата не съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП., както е приел районния съд  Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод. Разрешението за движение на тежко ППС се издава  от органа , посочен в чл. 26,ал.3 от ЗП  - от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища, а в хипотезата на чл. 14,ал.3 от наредбата се заплаща такса, не се издава индивидуален административен акт

 

  Във  връзка с изложеното Старозагорският административен съд приема, че  са допуснати съществени формални нарушения при издаване на наказателното постановление, тъй като дадената правна квалификация е несъответна на формулираното изпълнително деяние. Тези пороци на административнонакзващия акт обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен..Поради което решението на районния съд следва да бъде отменено  ивместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление 

По тези съображения съдът намира, че  е налице посоченото касационно основание, поради което обжалваното решението на районния съд следва да бъде отменено  и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

   ОТМЕНЯ Решение № 423/22.06.2017г. постановено по АНД№1198/2017г. на РС Стара Загора , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

         

              ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4413/13.03.2017г. издадено от главен инспектор, Мониторинг””, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ гр. София с наложено на М.К.М. административно наказание глоба в размер на 3000лв. на основание чл.53 ал.1 т.2 и за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 /а/ от Закона за пътищата.

             

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

 

 

                                                                                              2.