Р Е Ш Е Н И Е

№388 27.11.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №331 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №204/15.05.2017г., постановено по АНД №292/2017г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №24-001204/01.03.2017г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора с наложена на „Б.К.” ЕООД *** имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.245 ал.1 от КТ за това, че до 30.11.2016г. не е изплатил на А.Х.Н. при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения до 30.11.2016г. 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец октомври 2016г. / в случая брутното трудово възнаграждение е в размер на 646.12лв. по основен трудов договор и 211.16 по втори трудово договор на основание чл.110 от КТ/. Същото нарушение е констатирано и за Г.А.Г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 580лв. по основен трудов договор и 210лв. по втори трудов договор и Т.Е.Б. с брутно трудово възнаграждение в размер на 67.48лв. по основен трудов договор и 211.26лв. по втори трудов договор. Работодателя е в нарушение от 01.12.2016г. Доказателствата, на които се основава НП са трудов договор №012/27.10.2014г. на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ сключен между А.Х.Н. и „Б.К.” ЕООД, трудов договор №027/03.02.2015г. сключен между А.Х.Н. и „Б.К.” ЕООД на основание чл.110 от КТ, ведомост за заплати за месец октомври 2016г., трудови договори №017/18.11.2014г. по чл.68 от КТ и №031/26.10.2015г. по чл.110 от КТ, сключени между Т.Е.Б. и „Б.К.” ЕООД, трудови договори №037/26.10.2015г. по чл.68 от КТ и №038/26.10.2015г., сключени между Г.А.Г. и „Б.К.” ЕООД.

За да отмени НП №24-001204/01.03.2017г. на Директор дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена на „Б.К.” ЕООД имуществена санкция за нарушение на чл.245 ал.1 от КТ, РС Казанлък е приел, че при издаването му е допуснато съществено нарушение при описание на нарушението, тъй като липсва място на извършване на деянието – реквизит, задължителен по аргумент от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В мотивите към съдебното решение са обсъдени всички представени доказателства и въз основа на тях въззивния съд е приел, че нарушението е осъществено и правилно квалифицирано като деяние, наказуемо на основание чл.245 ал.1 вр. с чл. 414 ал.1 от КТ.

С касационната жалба се оспорва довода на съда за допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание на наказателното постановление, установени от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление е описано мястото на извършване на проверката, което се явява и място на изпълнение на трудовите правоотношения – „Пункт за зимно почистване Младежки дом, Проход на Републиката, км.40+500”, което дава яснота за пространствените предели на съставомерното деяние.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което отмененото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Ответника „Б.К.” ЕООД не ползва правото си на отговор против касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание и не представя писмено защита по същество.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При постановяване на съдебното решение е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна.

Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да е вписано мястото на извършване на нарушението с цел индивидуализация на съставомерните факти спрямо пространството и осигуряване на съответно на обвинението право на защита. В зависимост от състава на административното деяние мястото може да бъде съставомерен елемент или обстоятелство по извършване на нарушението. Нормата на чл.245 ал.1 от КТ се нарушава при бездействие на работодателя да плати гарантираната част от трудовото възнаграждение срещу добросъвестно изпълнение на трудовите възнаграждения, поради което мястото на бездействието се явява несъставомерно обстоятелство. Необходимо е да се опише в НП уговорения начин на плащане ведно с констатираната липса на доказателства за неговото извършване. В случая е описано в НП, че работодателя не е платил по банков път, нито в предприятието посочения в разпоредбата размер, представляващ част от дължимото трудово възнаграждение за съответния месец. От описанието на обстоятелствата по извършване и установяване на нарушението става ясно, че седалището на работодателя и предприятието в смисъл на място на престиране на работната сила не съвпадат. Седалището е в град София, а мястото на работа е «Пункт за зимно почисване Младежки дом, Проход на Републиката км.40+500», община Гурково. При посочване на мястото на проверката, което е адрес на предприятието и място на извършване на трудовата дейност не оставя място за съмнение къде е бездействал работодателя. Освен това, самия той във въззивната си жалба сочи и представя извлечения от нареждания за банков превод, че начина на плащане е по банков път, поради което необходимо и достатъчно е да се посочи, че до уговорената в трудовия договор крайна датат на плащане липсва изплащане на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, освен ако същото е под минималната работна заплата, в която хипотеза гарантираната сума за получаване от работника е равна на съответния размер на минималното трудово възнаграждение. Описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление факти напълно съответстват на състава на чл.245 ал.1 вр. с чл414 ал.1 от КТ и дават яснота относно пространствените предели на административното нарушение, поради което не е налице несъответствие на съдържанието на НП с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, препятстващо правото на защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №204/15.05.2017 год., постановено по АНД 292/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-00001204/01.03.2017г. издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.