Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

390                                           27.11.2017 год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

                                                                                           

                                                                                                                                                                                                                                                          Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                  Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Стефка Христова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия Г.Динкова КАН дело № 337 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Д.М.Д. *** против Решение № 446/ 29.06.2017г., постановено по АНД № 687/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-000207/ 06.02.2017г. на Началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата и без да обсъди достатъчно задълбочено направените от него възражения по отношение формалната неизрядност на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго по същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.  

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.М.Д. против Наказателно постановление № 17-1228-000207 от 06.02.2017 г., издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.М.Д., на основание чл.178д от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.01.2017г. около 13:00 часа в гр. Стара Загора, на бул. Никола Петков,  на паркинга на Парк-МОЛ, Д.Д. е паркирал личния си лек автомобил „АУДИ” с рег. № Х 6475 КА на място, определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак „Д-21”, като към момента на проверката не представя карта за паркиране на ППС, обслужващо хора с трайни увреждания.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, е доказано по безспорен начин, като са изложени съображения относно наведените в жалбата оплаквания и тяхната неоснователност. 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

При правилно установена фактическа обстановка по делото е изведен верен правен извод за цялостна законосъобразност на НП № 17-1228-000207/ 06.02.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”..

Административнонаказателната отговорност на Д.Д. е ангажирана на основание чл. 178д от ЗДвП за нарушение на  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно, че без да има това право, паркира на място, определено за хора с трайни увреждания.  

Касационният състав споделя становището на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са посочени в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

Законосъобразна е преценката на въззивния съд по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.   Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Женя Иванова. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на НП и потвърдена от разпита на свидетеля. Въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства правилно е прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на ЗДвП е извършено от Д.. Затова настоящият съдебен състав приема за обосновани и правилни съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че Д.Д. е осъществил виновно състава на административното нарушение по  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание, определено в предвидения в закона фиксиран размер.

Не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите към решението съдържат обсъждане на събрания доказателствен материал и на наведените от Д.Д. оплаквания за незаконосъобразност на НП, макар и твърде общо и лаконично формулирани в жалбата. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Твърдението на касатора, че действителното фактическо положение е различно от удостовереното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е подкрепено с никакви доказателства. В тази връзки и съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съобразно които в тежест на лицето е да установи и докаже с надлежни доказателствени средства своята защитна теза, процесуалното бездействие на жалбоподателя не може да обоснове извод за непълно или неправилно установени факти и обстоятелства поради допуснато процесуално нарушение от съда.

В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от въззивния съд извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Самото нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446/ 29.06.2017г., постановено по АНД № 687/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                    

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

              

                                                                                             2.